Решение № 5922 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14879/2014 г.

Решение № 5922 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14879/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от "Труд" ЕООД, гр. Приморско, обл. Бургас, с искане за обявяване нищожността на Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите, издаден от Държавната агенция по горите (с правоприемник Изпълнителната агенция по горите), гр. София, утвърден със заповед на председателя № 99 от 08.11.2007 г. Поддържат се доводи за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт поради нарушения на чл. 26, ал. 2, чл. 42 и чл. 43 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Ответникът Изпълнителната агенция по горите не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: По допустимостта на оспорването: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят "Труд" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Приморско, обл. Бургас, осъществява дърводобивна дейност, което се установява от представеното удостоверение за вписани обстоятелства в търговския регистър и от издаденото удостоверение № 1703/18.08.2011 г. от Изпълнителната агенция по горите за регистрация в публичния регистър на търговци за извършване на дейност в горски територии. По основателността на оспорването: Оспореният Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите е издаден от Държавната агенция по горите, което е удостоверено в заглавната му част, със съставители доцентите Любенов и Георгиев. Правилникът е утвърден от председателя на държавната агенция със заповед № 99/08.11.2007 г., която е обнародвана в ДВ, бр. 100/2007 г. Допуснатата в заповедта на председателя на Държавната агенция по горите техническа грешка при отразяване на заглавието на правилника е била поправена със следваща заповед № 419/11.03.2008 г., обнародвана в ДВ, бр. 33/2008 г. В § 2 от преходните и заключителни разпоредби на оспорения правилник е посочено, че е издаден на основание чл. 275 и чл. 276, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Разпоредбата на чл. 275 от Кодекса на труда (КТ) създава задължение за всеки работодател да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. С чл. 276, ал. 3 от КТ министрите и другите органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията са овластени да утвърждават отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл. Правилникът, с който се създават норми за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл, е нормативен акт по смисъла на чл. 1а във вр. с чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), който съдържа общи правила за поведение, прилагани към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Предмет на регламентация са минималните изисквания и задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при провеждане на горскостопанската и дърводобивната дейност в горите (чл. 1 от правилника), а съгласно чл. 2 правилникът е задължителен за неопределен брой субекти (всички работници и служители от Държавната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена; всички физически и юридически лица, извършващи и/ или възлагащи дейностите по чл. 1; лицата, извършващи дейностите по чл. 1, за добиване на дърва за огрев, дървесина и други горски продукти за задоволяване на собствени нужди, както и с цел търговия, и др.). По силата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове задължително се публикуват като условие за влизането им в сила. До публикуването си те не съществуват като нормативни факти. С чл. 37, ал. 1 от ЗНА (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г. ) е предвидено обнародването на законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства да се извършва в Държавен вестник. В същия смисъл разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от АПК създава изискване за обнародване на нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, в "Държавен вестник". При извършената служебна проверка се установи, че оспореният правилник не е обнародван в Държавен вестник. Обнародвана е само заповедта да неговото утвърждаване съгласно чл. 276, ал. 6 от КТ. Установи се също така, че не е спазено изискването по чл. 276, ал. 6 от КТ правилникът да бъде издаден от органа, който го е утвърдил. В представените от ответника заверени фотокопия на правилника като негов издател е посочена Държавна агенция по горите. Правилникът не е подписан от председателя на държавната агенция, а като съставители са посочени поименно доцентите Любенов и Георгиев. В трайно установената съдебна практика е прието, че необнародваният нормативен административен акт създава нежелана от правния ред опасна привидност, че има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Това налага обявяването на неговата нищожност, за да бъдат предотвратени нежеланите правни последици от прилагането му за периода до изричната му отмяна. Подадената жалба за нищожност следва да бъде уважена като основателна, като се уважи искането на жалбоподателя за разноски, които при непредставен списък се изчисляват служебно от съда в размер на 70 лв. за държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,