Решение № 8307 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3995/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., срещу Решение 1520 от 13.02.2024 г., постановено по адм. дело 2274/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Решение ППН-01-722/2021 от 23.06.2023 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено и да се реши спора по същество като се отмени оспореното пред АС Варна решение на КЗЛД, а преписката да се върне на административният орган за ново произнасяне при спазване на закона. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - Комисия за защита на личните данни, чрез държавен експерт Райчева, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ Света Марина ЕАД, чрез юрисконсулт Радева в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение - оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Варна е Решение ППН-01-722/2021 от 23.06.2023 г. на КЗЛД, с което е приета за неоснователна подадената от Н. жалба пред Комисията срещу УМБАЛ Света Марина ЕАД с рег. ППН-01-722/21.09.2021 г. с предмет неправомерно предоставяне от страна на УМБАЛ Света Марина на негови данни на Държавна психиатрична болница /ДПБ/ Карвуна. За да постанови обжалвания съдебен акт административният съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е постановено от компетентен орган, при наличието на законен състав и с необходимото мнозинство, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на закона и неговата цел. Според АС Варна жалбата на Н. е неоснователна, тъй като получаването в ДПБ - Карвуна на точно определени и свързани с лечението му лични данни не представлява нарушаване на правата му, предвид нормата на чл. 28, ал. 1 от Закона за здравето, която регламентира в кои случаи здравната информация може да бъде предоставяна на трети лица от лечебните заведения в качеството им на администратори на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед тези си съображения, административният съд е заключил, че в случая липсва нарушаване на правата на Н., респ. е приел оспореното решение за издадено при правилно приложение на материалния закон и е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е събрал относимите към спора доказателства, въз основа, на които правилно е установил фактите по делото. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на изискванията за негово съдържание и форма. Правилно АС Варна е приел, че липсват безспорни доказателства УМБАЛ Света Марина да е предоставила лични данни на Н. на ДПБ- Карвуна. Обосновано решаващият съд е посочил, че дори и това да е така, то в случая липсва неправомерно разкриване на личните данни на касатора. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за здравето здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. Регламентацията на чл. 28, ал. 1 от Закона за здравето от своя страна урежда случаите, в които здравната информация може да бъде предоставяна на трети лица от лечебните заведения в качеството им на администратори на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, като т. 1 от посочената разпоредба гласи, че такава може да бъде предоставяна на трети лица, когато лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение, какъвто е настоящия случай. В тази връзка, както е изложил и АС Варна, следва да се посочи, че през периода, в който Н. е бил на лечение в УМБАЛ Света Марина с Решение 699/20.05.2020 г. по ЧНД 1332/2020 г. на Районен съд /РС/ - Варна, последният е разпоредил Н. да бъде настанен на задължително лечение в ДПБ - Карвуна при стационарна форма на лечение за срок от 3 месеца. Горецитираното решение на РС Варна е обжалвано и съответно оставено в сила с Решение 86/19.06.2020 г. по ВЧНД 557/2020 г. на Окръжен съд /ОС/ - Варна, с което мярката по Раздел II от 3акона за здравето, постановена по ЧНД 1332/2020 г. по описа на РС - Варна е влязла в сила, респ. предвид предмета на делото, лечебните заведения обвързани от решението са били уведомени и са се запознали със неговото съдържание, включващо и заключението по психиатричната експертиза. В този смисъл неоснователно е оплакването на Н., че УМБАЛ Света Марина неправомерно е предоставила на ДПБ - Карвуна изготвената в производството по ЧНД 1332/2020 г. на Районен съд - Варна психиатрична експертиза от 20.05.2020 г., както правилно е приел първоинстанционният съд. В обобщение на горното следва да се посочи, че предвид необходимостта от продължаване лечението на настоящия касатор в друго лечебно заведение, то е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от 3акона за здравето. В подкрепа на изводите си решаващият съд правилно е отбелязал, че тази разпоредба е в съответствие с чл. 9, § 2, б. з от Регламент (ЕС) 2016/679, според който Параграф 1 не се прилага, ако обработването е необходимо за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя, медицинската диагноза, осигуряването на здравни или социални грижи или лечение, или за целите на управлението на услугите и системите за здравеопазване или социални грижи въз основа на правото на съюза или правото на държава членка или съгласно договор с медицинско лице и при условията и гаранциите, посочени в § 3. Нещо повече обстоятелството, че при постъпване в ДПБ - Карвуна Н. е попълнил декларация, с която на основание чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД е дал съгласието си лечебното заведение да обработва личните му данни в качеството си на администратор на лични данни във връзка с провежданото му лечение и в която е посочил, че му е известно, че негови лични данни, съдържащи здравна информация, могат да бъдат предоставени на трети лица само в случаите посочени в чл. 28, ал. 1, т.1 от 3акона за здравето, показва, че касаторът е бил запознат с цитираната по - горе разпоредба, при условие, че действително е налице предоставяне на здравна информация, съдържаща лични данни от страна на УМБАЛ Света Марина, което в случая е недоказано. С оглед изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на ответниците по касация КЗЛД и УМБАЛ Света Марина ЕАД, разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева за всеки един от тях, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение