Решение № 13481 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2019 г.

Решение № 13481 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4439/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – София при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ против решение № 1442/6.03.2019 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5260/2018 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22229916007995-091-001/22.01.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП –София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП – София с решение № 627/8.05.2018 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 17 860 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено процесуално нарушение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК, но не се сочат конкретни съществени процесуални нарушения, които съдът е допуснал. Доводите на касатора са за неправилност на изводите на съда, че не са доказани от издателите на РА фактическите състави на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Претендира се отмяна на решението изцяло, вкл. в частта му за разноските, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер 34 971.50 лв. и разноски за държавна такса в размер на 1 700 лв. Ответникът по касационната жалба – С. Георгиев от [населено място] - оспорва същата чрез пълномощника си адв. Бозукова по съображения, изложени в писмен отговор и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22229916007995-091-001/22.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП – София с решение № 627/8.05.2018 г. Със същия е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на С. Георгиев в качеството му на управител на "Интертрейд 2014" ЕООД за дължимите от дружеството ДДС в размер на 2 090 272.90 лв. и лихви 561 643.74 лв. по влезли в сила РА № Р-22221015002600-091-001/7.01.2016 г. и РА № Р-22221015006700-091-01/1.03.2016 г. В решението си решаващият орган е приел, че е налице и основанието на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. За да отмени като незаконосъобразен РА, първоинстанционният съд е приел следното: Налице е първата предпоставка на чл. 19, ал. 1 ДОПК – жалбоподателят е вписан в търговския регистър като управител на "Интертрейд 2014" ЕООД в периода м. декември 2014 г. – м. юни 2015 г., за който с двата РА са установени задължения на дружеството. Втората предпоставка – управителят да е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител – не е доказана. Дневниците за продажби и справките-декларации са подавани по електронен път от лице, различно от управителя, а именно от управителя на "Активтранс" ООД, на което дружество е възложено счетоводното обслужване с договор, който не е подписан от Георгиев според заключението на съдебно-почерковата експертиза. Липсват доказателства за това, че именно Георгиев е сключвал сделките от името на "Интертрейд 2014" ЕООД и е издавал фактурите за неизвършени доставки. Напротив, установено е по делото, че договорите с дружествата-доставчици не са подписани от управителя на "Интертрейд 2014" ЕООД. Не е доказана и причинно-следствената връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци на дружеството. Относно отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че органите по приходите не са доказали извършени от управителя действия на разпореждане с имуществото на дружеството след образуване на ревизионните производства, насочени към осуетяване или възпрепятстване събирането на установените задължения. Не е доказано от тях извършено разпореждане от управителя с налични средства на дружеството в касата му, за което са изготвени неистински платежни документи. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите в регламентираната от чл. 120 ДОПК форма. Правилно е приел съдът, че подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни за осъществени доставки, за които в ревизионните производства е установено, че не са реални и е отказано право на данъчен кредит на дружеството, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантната е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките – декларации не е налице. Правилни са изводите на съда и по отношение предпоставките за ангажиране отговорността на управителя за установените задължения на дружеството на основание чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо ДОПК, а именно: управителят недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задълженията му за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Констатациите на органите по приходите, направени въз основа на данните в оборотната ведомост на дружеството за периода 1.01.2015 г. – 31.03.2015 г., са, че разплащателната сметка е с нулеви салда и без обороти. Този факт е потвърден и от получения отговор "Търговска банка" АД. Според оборотната ведомост сметка 501 "Каса в лева" е с дебитно салдо 3 006 000 лв. и кредитно салдо 3 004 182.27 лв. В хода на първото ревизионно производство, обхващащо периода м. декември 2014 г. – м. март 2015 г., е установено, че "Интертрейд 2014" ЕООД не е получило доставките, които е декларирало, а следователно не би могло и да осъществи следващи облагаеми доставки. При това положение не може да се приеме за доказано, че сумата от 3 004 182.27 лв., е съществувала реално в касата на предприятието, а не само по счетоводните документи, и със същата управителят се е разпоредил. Не е ясно в полза на кого, за да се приеме, че е налице скрито разпределение на печалба, дори и да се приеме, че е налице такова разпореждане. Както е посочил съдът в мотивите на своето решение, липсват доказателства за това, че именно управителят е извършил разпоредителните действия, след като от данните по делото е видно, че той не е организирал и ръководил дейността на дружеството. По делото е установено от съдебно-почерковата експертиза, че само протоколът от общото събрание на "Интертрейд 2014" ЕООД от 18.11.2014 г. и договорът за възлагане на управлението от същата дата съдържат подпис на ревизираното лице, както и пълномощните на Соршилов и Томова – управител на счетоводната фирма, които са с нотариална заверка на подписите. Договорите, сключвани от "Интертрейд 2014" ЕООД, вкл. този за счетоводно обслужване, са подписани от едно и също лице за възложител и за изпълнител и това лице не е жалбоподателят, противно на данните, вписани в тях. Свидетелските показания на свидетеля Соршилов потвърждават твърденията на жалбоподателя, че се е съгласил с регистрирането на дружеството "Интертрейд 2014" ЕООД и вписването му като управител, срещу което му е било обещано заплащане, но не извършвал каквато и да било дейност като управител. Освен всичко изложено по-горе, както е посочил и АССГ в мотивите на решението си, от данните по делото не се установява разпоредителните действия да са извършени след възлагане на първата ревизия, за да се приеме, че с тях управителят е целял да избегне събиране на установените с РА задължения. Според констатациите на приходните органи от оборотната ведомост е видно плащане през м. февруари 2015 г., а първата ревизия е възложена със ЗВР от 5.04.2015 г. Разноски: Касационната жалба против първоинстанционното решение в частта му за разноските, присъдени на жалбоподателя, е основателна. От страна на жалбоподателя не са представени платежни документи, доказващи извършено плащане по банков път на договореното адвокатско възнаграждение, така както е посочено във фактурите и в договора за правна защита и съдействие. Доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение не са представени и в касационното производство. Съгласно т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Неоснователно се твърди в отговора на касационната жалба, че след като ответникът по делото не е възразил срещу списъка по чл. 80 ГПК, то претенцията му, заявена в касационната жалба, е неоснователна. Обжалването на решението с касационна жалба изцяло, вкл. в частта му за разноските, като неправилно не е обусловено от възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която са присъдени на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17 500 лв. За касационната инстанция от страна на ответника са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 17 500 лв. Неоснователно е възражението на противната страна, че то не се дължи, тъй като адв. Бозукова не се е явила в проведеното на 2.10.2019 г. открито съдебно заседание. Процесуалният представител на ответника по касация е уведомил съда с молба от 24.09.2019 г., че не е в състояние да се яви на 2.10.2019 г. поради здравословни проблеми и за това е представил болничен лист. От пълномощника на С. Георгиев е изготвен отговор на касационната жалба и писмено становище по нея. Нормата на чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, е изменена и изменението е обнародвано в ДВ, бр. 84 от 2016 г. и тя предвижда по-ниски размери на адвокатските възнаграждения, когато са договорени и платени само за изготвяне на касационна жалба и отговор по нея. Поради това на ответника по касация с оглед изхода на спора за касационната инстанция следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17 500 лв. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение