Решение № 5977 от 6.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата от които е подадена от Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пещера, [улица], чрез адвокат П. Шивачева като процесуален представител, а втората касационна жалба е подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса Бургас, чрез гл. юрк. П. Демирева. И двете жалби са насочени срещу Решение 650 от 20.07.2022 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 294/2022 година. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението, тъй като е постановено при наличие касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас - Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД ( МБАЛ Бургасмед ЕООД), е подал писмен отговор, в който са изложени доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Пазарджик, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е била Заповед за налагане на санкции РД-25-252 от 25.02.2022 г. на директора на РЗОК Бургас, съгласно която на МБАЛ Бургасмед ЕООД са наложени две санкции финансова неустойка - всяка в размер на 200 лева. Като фактическо основание за извеждане на нарушението по т.3.1. от заповедта, органът е изтъкнал, че ЗОЛ, което е било лекувано по [диагноза], не е получило съответната медицинска помощ, защото не е направена процедура с [заличен текст]. При проверката констатираното нарушение е отчетено като такова на условията и реда за оказване на медицинска помощ незавършена клинична пътека поради неизвършена основна терапевтична процедура. По т.3.2. нарушението е за това, че лечебното заведение неправомерно е изискало от същото ЗОЛ сумата от 300 лева, необходима за извършване на процедура с[ заличен текст]. Посочено е, че по т.3.1. е нарушен чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 292, т. 6, б. б от НРД за МД за 2020-2022 г., а по т. 3.2. нарушението е по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 ЗЗО, чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 година. С решението си административният съд е отменил по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД Заповед за налагане на санкции РД-25-252/25.02.2022 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас, в частта по т. 3.1., с която за нарушение на чл. 55 ал. 2, т. 2, т. З ЗЗО вр. чл. 292, т.6, б. б от НРД за МД за 2020-2022 г., на основание чл. 414 ал. З от НРД за МД за 2020-2022 г., на лечебното заведение е наложена финансова неустойка в размер на 200 лева и е отхвърлил жалбата в частта по т.3.2. от нея. За да постанови посочения правен резултат съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на оспорената заповед по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че тя е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че МБАЛ Бургасмед ЕООД е изпълнител по Договор 021372 от 20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и извършване на клинични процедури с НЗОК. Със Заповед РД-25-1798 от 13.12.2021 г. и Заповед РД-25-60 от 11.01.2022 г. директорът на РЗОК Бургас е наредил да бъде извършена тематична проверка на МБАЛ Бургасмед ЕООД, със срок до 31.01.2022 г., със задача: 1) Контрол относно спазване на изискванията на Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.) по отношение на месец ноември 2021 г., по Приложение 1; 2) Контрол по писма от управителя на лечебното заведение; 3) Контрол по доклади и справки от РЗОК Бургас; 4) Контрол на обстоятелствата описани в жалба с вх. 02/94-01-1 от 10.01.2022 г. постъпила в РЗОК Бургас от пациента К. Полонова, в която същата заявила, че в епикризата й е записано, че й е извършена оперативна интервенция, а всъщност тава липсвала. В тази връзка проверяващият екип е извършил контрол на осъществените от лечебното заведение медицински дейности и документирането им. Било е установено, че ЗОЛ е хоспитализирана в лечебното заведение от 07.12.2021 г. до 13.12.2021 г. по [диагноза]. Предоставено е било становище от д-р И. Парунов началник-отделение УНГ в МБАЛ Бургасмед ЕООД. ЗОЛ К. Полонова, собственоръчно попълнила декларация, за твърдените от нея обстоятелства и представила фактура 0000090130 от 13.12.2021 г. за хирургически сет в размер на 300 лева и за сестрински пост в размер на 80 лева. За резултатите от проверката е съставен Протокол 25 от 11.01.2022 г., в който са били установени посочените в акта нарушения. С нарочен Протокол за неоснователно получени суми 59 от 18.01.2022 г., както и доклад вх. 02/РД-25-603 от 24.02.2022 г. до директора на РЗОК Бургас, са били отразени констатираните нарушения по изпълнение на договора. Срещу резултатите от проверката, от страна на лечебното заведение е направено възражение, което е изпратено до председателя на РК на БЛС, но в срока по чл. 75. ал. 6 ЗЗО не са били посочени представители за сформиране на Арбитражна комисия и е последвало издаването на оспорената заповед за налагане на санкции. По делото е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът е приел като компетентно изготвена. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателите за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК настоящият съдебен състав намира за неоснователни. От събраните по делото доказателства, включително от назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, е видно, че в описания случай на пациентката К. Полонова е била извършена [заличен текст]. Това се потвърждава и от показанията на лекаря извършил процедурата, съвпадащи с останалите доказателства по делото. Обоснован е изводът на съда и по отношение на потвърдената част от оспорената заповед. По делото не са представени доказателства за фактурирани консумативи към лечебното заведение за оперативен сет, впоследствие заплатен от пациентката, за които може да се направи извод, че са използвани по ИЗ 10369. Лечебното заведение не е попълнило надлежно изискуемата медицинска документация по чл. 30, т. 5 от НРД за МД 2020-2022 г., от която да е видно какви разходи са направени досежно това ЗОЛ и съответно неправомерно от пациентката е изискано да заплати сумата от 300 лева. Достигайки до така изложените правни изводи и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалби са неоснователни, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенциите на страните за присъждане на разноски са неоснователни и такива не им се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение