Решение № 13021 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2013 г.

Решение № 13021 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП - Варна, срещу решение № 321/14.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3783 по описа за 2012 г. на административния съд Варна. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12-18941 от 26.09.2012 г. на Зам. Директора на ТД на НАП Варна, с която на ЕТ "Вивакс- Стоян Кънев", е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект: ветеринарна амбулатория, находяща се в гр. Варна, ул. "Сериолу" № 14, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и потвърждаване на заповедта. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Вивакс- Стоян Кънев", гр. София, я е оспорил чрез процесуалния си представител адв. Басаров. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12-18941 от 26.09.2012 г. на Зам. Директора на ТД на НАП Варна, с която на ЕТ "Вивакс- Стоян Кънев", със собственик и представляващ търговското предприятие - Стоян Любенов Кънев, е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект: ветеринарна амбулатория, находяща се в гр. Варна, ул. "Сериолу" № 14, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени цитираната заповед първостепенният съд е приел, че констатираното от административния орган "авансово" плащане не поражда задължение за издаване на фискална касова бележка. Разпоредбите от Наредба № Н-18/2006 г., към които препраща ЗДДС, уреждат задължението за издаване на фискална касова бележка при осъществена продажба на стока или услуга, т. е. при завършване на фактическия състав на продажбата. За да се приеме, че задължението за издаване на фискална касова бележка възниква при авансово плащане, то следва да бъде изрично предвидено в закона, респ. в Наредба № Н-18/2006 г. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Жалбата е основателна. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Анализът на цитираната разпоредба показва, че законодателят не обвързва издаването на касова бележка с окончателното плащане, а точно обратното - касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1 на чл. 118 ЗДДС, възпроизведена частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба. Ето защо, независимо че в случая се касае за авансово плащане, при липса на спор по въпроса, че съответната услуга е била предоставена, за жалбоподателя, като лице, извършило доставка на услуга, е възникнало задължение да издаде визирания документ. Неправилно със съдебното решение е прието обратното. Както в заповедта за прилагане на ПАМ, така и в акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който същата е издадена, са посочени ясно и точно фактическите основания за налагане на мярката, обуславящи нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Вписването в заповедта на б. "б" от тази разпоредба не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и няма за последица незаконосъобразност на издадения акт. Връзката между начисляването на ДДС и издаването на касова бележка е поради факта, че с издаването на бележката се отчита оборота на търговеца. Принципът е следния: налице ли е плащане в брой, то задължително търговеца трябва да издаде фискален касов бон. Административен съд - Варна е постановил неправилно решение, следва да бъде отменено. Разноски: Касационната инстанция не присъжда разноски, поради липса на доказателства, че са направени. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение