Решение № 16072 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2019 г.

Решение № 16072 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2019 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Стоянов от [населено място], подадена чрез адв. С. Тихолова, срещу решение № 113 от 8.07.2019 г., постановено по адм. дело № 311/2018 г. от Административен съд Ловеч. С него е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1415 от 13.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2015 г., в частта, с което е по заявените от Стоянов площи за субсидиране е отказано финансово подпомагане за 2015 г. в пълния размер от 421,04 лева и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 372, 23 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира сторени по делото разноски. Ответната страна – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител – юрк. Л. Христова, подава писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба на П. Стоянов против уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1415 от 13.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2015 г., в частта с която по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 11.15.0615/44481 за кампания 2015 г. е отказано финансово подпомагане в пълен размер и е наложена санкция от 327, 23 лева. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма, мотивирано е, съответства на материално правните норми и целта на закона, и при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. С решението се приема, че не се констатират отклонения от изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Относно установените недопустими за подпомагане площи и във връзка със събраните по делото писмени доказателства, съдът е приел, че правилно са определени площите, попадащи извън одобрения специализиран слой за кампания 2015 г. и процентното им съотношение към общо заявените за подпомагане площи. Анализирайки ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ съдът е стигнал до извода, че е допустимо мотивите към акта да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В конкретния случай съдът е приела, че в процесното уведомителното писмо се съдържат достатъчно мотиви и позоваване на други, съдържащи се в преписката документи, които в своята съвкупност изчерпват фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението си, като се явяват съответни и на цитираните в акта правни основания. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, на която съдът се е позовал и която е потвърдила констатациите, направени от административния орган при издаване на оспореното уведомително писмо. Решението е правилно. Видно от данните по делото, със заявление с УИН 11.15.0615/44481 за кампания 2015 г. П. Стоянов от [населено място] е заявил за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" 2 парцела с обща площ от 1, 38 ха, находящи се в землището Дойренци, област Ловеч. Тези парцели са попаднали извън самолетното заснемане за 2015 г. На декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи, в резултат на които е установено, че БЗС № 12823-129-4 с площ 0, 91 и БЗС № 21823-130-3 с площ 0, 47 попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Видно от приложения по делото резултат от проверката на заявлението, кандидатът е уведомен и се е подписал лично. По отношение на двата парцела са били извършени теренни проверки от ОСЗ – Ловеч. Неоснователно е възражението в жалбата относно датата на провеждане на тези проверки. С подаване на заявлението за подпомагане кандидатите декларират, че ще поддържат площите в добро земеделско състояние до края на годината. В т. 1 от декларации, задължителни за участие по схеми и мерки за подпомагане, базирани на декларирани площи (в т. ч и мярка 10), Стоянов е декларирал, че към датата на кандидатстване заявените площи отговарят на условията за допустимост и се е задължил да ги поддържа в такова състояние да края на годината. Оттук следва извод, че земята трябва да се поддържа в добро състояние през цялата година, а не само към момента на заявяване или до края на стопанската година. Следва да се посочи и това, че тези въпроси са относими за производство по обжалване на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., но не и в настоящото последващо производство. Със заповед № РД-09-937 от 22.12.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен обновения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. като част от СИЗП на земеделските парцели. От данните по делото се установява, че П. Стоянов е подал възражение срещу тази заповед. Неоснователно е твърдението, че министърът на земеделието, храните и горите е следвало да изпрати писмен отговор на земеделеца по това възражение, тъй като няма разпоредба в законодателството ни, която да задължава административният органа да стори това. В разпоредбата на чл. 16г, ал. 1 (в относимата разпоредба обн. ДВ, бр. 16 от 2015 г.) от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) изрично е посочено, че след извършване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски и грешки Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", като липсва задължение за изпращане на отговор на земеделеца по подаденото от него възражение. Със заповед № РД-46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., като част от СИЗП. Заповедта е обявена на интернет страницата на министерството на 7.03.2016 г. и от този момент е започнал да тече срокът за обжалване. Съдът констатира, че по отношение на оспорващия в преписката няма данни за персонално уведомяване за процесния административен акт, с оглед на което срокът за обжалване тече от датата на обявлението на интернет страницата на МЗХ, което в случая е станало на 7.03.2016 г. В конкретния случай следва да се отбележи, че в самата заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, предвид което следва да се приеме, че намират приложение последиците на чл. 140, ал. 1 от АПК като срока за обжалване на заповедта се удължава на два месеца. В този двумесечен срок, както и към настоящия момент няма данни заповедта да е обжалвана от П. Стоянов. Видно от данните по делото Стоянов е запознат със заповед № РД 46-236 от 1.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Същата е цитирана още в жалбата пред първоинстанционния съд, но до този момент жалба срещу нея не е подадена. В случая П. Стоянов не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него парцели, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. С оглед събраните по делото доказателство и резултатите от съдебно-техническата експертиза настоящият състав приема, че недопустимата за подпомагане площ е била правилно определена от административния орган. В заключението на вещото лице е посочено, че констатациите в оспореното уведомително писмо съответстват на отразените в СИЗП данни и документи относно състоянието на процесните парцела. Правилно вещото лице е посочило, че в случая процентът на наддеклариране е над 100%, поради което не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период, каквото е направил и органът. Съгласно чл. 19 от Регламент /Е0/ № 640/2014 г. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 50 % санкционираната площ е равна на установената, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 100% и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума и е наложена санкция за бъдещ период, която правилно е изчислена По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Неоснователна е претенцията за присъждане на сторените по делото разноски пред първоинстанционния съд, тъй като същите с решението са присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,