Решение № 8438 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15655/2008 г.

Решение № 8438 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15655/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Белослав, обл. Варна против решение № 1479 от 05.11.2008 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 1341/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Според касатора съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като е разгледал недопустима жалба, а от друга страна твърди, че молителя няма правен интерес да иска извършване на административната услуга тъй като не разполагала с документ за правото на собственост върху имота. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответника - "Девня Инвест" АД гр. Девня, чрез Стефан Йорданов Киров-изп. директор в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел, че мълчаливия отказ за извършване на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК е незаконосъобразен. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК . Разглеждайки жалбата по същество, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 1 от АПК, съдът счита, че тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на кмета на Община Белослав за издаване на удостоверение по молба рег. № ИУР-7/08.05.2008 г., подадена от Стефан Йорданов Киров- изп. директор на "Девня Инвест" АД, гр. Девня, Промишлена зона със съдебен адрес: гр. Варна, ул. "Подвис" № 29, ст. 206 и е върнал преписката на Кмета на Община Белослав за издаване на удостоверение по молба рег. № ИУР-7/08.05.2008 г., подадена от Стефан Йорданов Киров- изп. директор на "Девня Инвест" АД, за снабдяване с констативен нотариален акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Това е така, защото Варненският административен съд точно е преценил, че се касае за поискана административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, изразяваща се издаване на удостоверение, в което се отразява дали заявеният от молителката имот е актуван като държавна или общинска собственост. Поисканите документи са необходими като част от охранителното производство, развиващо се пред нотариуса, в резултат на което чрез обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт се признава придобиването на право на собственост по давност върху недвижим имот по реда на чл. 483 и 484 от ГПК . Първоинстанционният съд е констатирал, че липсват пречки за издаване на претендираните документи, тъй като за молителя е налице правен интерес от извършването на услугата и няма никакви доказателства за застрашаване интересите на трети лица или обектът на удостоверението да е секретен или да съставлява държавна тайна. С оглед на изложеното следва да се приеме, че възражението, развито в касационната жалба, че с издаването на удостоверението и заверката на молбата-декларация ще се накърнят права и интереси на трети лица е неоснователно. Следва да се има в предвид, че молителя не носи доказателствена тежест да доказва отрицателен факт - липсата на накърнени или застрашени права и интереси на други лица, за които при това няма данни че имат заявени претенции спрямо процесния имот. Освен това такова правомощие за защита правата на трети лица не е предвидено за кмета на общината, който има само законово задължение да извърши търсената административна услуга като отрази в удостоверение обективните факти относно статута на процесния имот такива каквито са те по актовите книги за държавна, респ. общинска собственост. Неоснователно е и оплакването за липса на годен предмет на обжалване, тъй като жалбата е подадена в предвидения за това срок. Последният липсва в правния мир и е незаконосъобразен поради което правилно е отменен, а преписката върната на компетентния административен орган - кмета на община Варна за произнасяне съобразно задължителните указания дадени в съдебното решение. Относно касационното оплакване за липса на правен интерес за молителя тъй като не разполагала с документ за правото на собственост и доказателства, че упражнява фактическа власт върху имота следва да се има в предвид, че тези факти и обстоятелства са предмет на установяване в охранителното производство по чл. 483 и чл. 484 от ГПК, което се осъществява пред съответния нотариус, а пред кмета на общината. Направената от административния орган преценка, обективирана в мълчалив отказ от поисканата административна услуга, под предлог, че молителя няма правен интерес към имота и че биха се засегнали интересите на трети лица, не е от компетентност на кмета. Не е основателно и направеното касационно възражение, че исканата услуга следва да се предоставя само на собственик на имота, защото предстоящото нотариално производство цели установяването именно на този факт. Приемането на противното би обезсмислило наличието на подобна административна услуга, а от друга страна би лишило гражданите от възможността за упражняване на едно свое вещно право. В хода на настоящото касационно производство не са ангажирани доказателства от страна на касатора, опровергаващи изводите на първоинстанционния съд. По изложените съображения съдът в решаващия състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което обосновава отхвърлянето й. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,