Решение № 7043 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2011 г.

Решение № 7043 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9935/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна запад" - гр. Варна срещу решение № 1630/1.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1391/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което отменено решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0030111/21.042010 на началника на митническия пункт, с което са изчислени като дължими взети под отчет публични държавни вземания: мито - 996 865,96 лв., ДДС - 801 470,29 лв. ДДС и лихви върху ДДС в размер на 537,08 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че административният орган се е произнесъл по процесното задължение повторно към момент, когато нетовата дължимост е висящ. Този извод според касатора е в противоречие с приложимия материален закон, тъй като процесното решение на административния орган е въз основа на последваща проверка и открит софтуерен проблем в системата БИМИС/ТАРИК. Изложени са доводи, че при наличие на висящ процес с предмет главница за ДДС по адм. дело № 872/2011 г. пред същия състав и със същите страни, неправилно не е било уважено искането за спиране, което е в нарушение на процесуалните правила, тъй като въпросът дали е дължима главницата за ДДС е преюдициален по отношение на лихвите. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба. Постъпило е и писмено становище от касатора. Ответникът по касационната жалба "Девненски захарни заводи" ЕАД - гр. Девня чрез процесуалния си представител адв. Миленов я оспорва по подробни съображения, развити в представеното писмено становище с искане за присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за за обезсилване на обжалваното решение в частта за мито и ДДС с изключение на лихви върху ДДС в размер на 537,08 лв. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество съдът установи следното: Пред първоинстанционният съд е било оспорено решение от 30.03.2011 г. към ЕАД 10BG002002Н0030111/2104.2010 г. на началника на МП "Варна запад" в частта за лихвата върху ДДС в размер на 537,08 лв. Първоинстанционният съд е отменил изцяло посоченото решение на митническия орган за определените публични държавни вземания за мито - 996 865,96 лв., ДДС - 801 470,29 лв. ДДС и лихви върху ДДС в размер на 537,08 лв. Съдът не е съобразил, че оспореното решение е само относно размера на лихвите върху главница от ДДС, която е в размер на 5 554,15 лв., поради което недопустимо се е произнесъл за определения, но неоспорен пред съда размер на мито в размер на 801 470,29 лв. и за главница от ДДС от 801 470,29 лв. Жалбоподателят пред първоинстанционния съд "Девненски захарни заводи" ЕАД е поискал присъединяване към вече образувано дело пред същия съд за главницата за ДДС в размер на 5 554,15 лв. - адм. дело № 872/2011 г. или спиране на делото до решаване на спора за главницата по посоченото дело пред същия съд. Искането за присъединяване към адм. дело № 872/2011 г. е било оставено без уважение с определение № 2502/03.05.2011 г., като мотивите на съда за това са били, че би се допуснало разширяване на спорния предмет и усложняване на делото от фактическа страна. Съдът не се е съобразил, че въпросът за дължимостта на главницата от ДДС в размер на 5 554,15 лв. по решение на митническия орган от 16.02.2011 г. е преюдициален по отношение на определената от митническия орган лихва върху тази главница поради акцесорността на задължението за лихва досежно главницата от ДДС. В съдебно заседание на 15.06.2011 г. процесуалният представител на "Девненски захарни заводи" ЕАД е направил искане за спиране на делото до решаване с влязло в сила решение на спора за главницата за ДДС в размер на 5 554,15 лв., за което е образувано адм. дело № 872/2011 г. на същия съд. И това искане съдът е оставил без уважение, тъй като в предишното съдебно заседание на 1.06.2011 г. било направено уточнение, че се обжалва цялото решение на митническия орган, а не само за лихвите. Първоинстанционният съд неправилно е приел за валидно това уточнение, като не е съобразил, че сроковете за обжалване на индивидуалния административен акт към 1.06.2011 г. са изтекли. Нещо повече съдът няма произнасяне по искането за разширяване на предмета на спора, поради което неправилно едва в решението си е приел, че следва да се произнесе по цялото решение и отново не се е съобразил, че спорът за главницата за ДДС е предмет на друго дело. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че ще следва да обезсили решението на съда като недопустимо в частта, в която е отменено решението от 31.03.2010 г. на началника на МП "Варна запад" за определените размери за мито - 996 865,96 лв. и ДДС - 801 470,29 лв. и в тази част делото следва да бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. В отменената част на митническото решение за размера на лихвата върху ДДС - 537,08 лв. първоинстанционното решение следва като неправилно да бъде отменено и делото в тази му част върнато за ново раглеждане с указание да се спре производството по делото до приключване на адм. дело № 872/2011 г. или ако вече е налице влязло в сила съдебно решение, да съобрази резултата по това дело, предвид акцесорността на задължението за лихва по отношение на задължението за главница от ДДС. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,