Решение № 3953 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2013 г.

Решение № 3953 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 2592/18.04.2013 г. по адм. дело № 11534/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № НК-26/25.10.2012 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно. Иска се отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - Истелиян Генчев Костов, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните срещу допълнително определение № 3987/20.05.2013 г. по същото дело, касаещо присъдени разноски в полза на Костов. Иска се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба Истелиян Генчев Костов - изразява становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, както и оплакванията в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По касационната жалба: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № НК-26/25.10.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на Костов е наложено наказание "понижаване в по-долен ранг за срок от една година". Съдът е приел, че в обжалваната заповед не са посочени времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението, не е посочено на коя дата е извършено дисциплинарното нарушение от Костов с което се приема, че е нарушил служебната дисциплина. Решението е правилно. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидена като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Както правилно е отбелязал решаващият съд в заповедта липсва конкретизация на описаното нарушение, тъй като не е изложено конкретното съдържание на изявлението на служителя пред медиите. По този начин АССГ правилно е отменил обжалваната заповед, приемайки че по този начин не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и заповедта се явява материално незаконосъобразна. Неоснователни са твърденията на касатора, че деянието е безспорно извършено с оглед факта, че интервю с участието на служителя е излъчено по телевизията на 11.09.2012 г. Самото излъчване на материала не може да се приравни с даването на интервю от страна на Костов, респективно да се приеме, че излъчването видеоматериал на 11.09.2012 г. санира липсата на реквизита на оспорената заповед по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. При липса на данни в заповедта за съдържанието на изявлението, липсва фактическо основание за издаването й и съответно възможност за преценка за съда дали изявлението от името на администрацията и - в нарушение на чл. 23 от Правилника на вътрешния трудов ред. По частната жалба: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако то е направено в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В този смисъл е и ТР № 6/2012 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС, а съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и постановления имат обвързваща сила спрямо съда. По делото са налице и двете кумулативни предпоставки, следователно съдът правилно е присъдил сторените разноски изцяло. С оглед изложеното решението и определението на АССГ като правилни следва да бъдат оставени в сила. На ответника по касационната жалба, с оглед представен договор за правна защита и съдействие и представен списък на разноските следва да бъдат присъдени сторените такива в размер 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 143 от АПК, платими от БАБХ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение