Решение № 8461 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2014 г.

Решение № 8461 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от министъра на земеделието и храните и от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалните им представители, срещу решение № 2588 от 24.02.2014 г. постановено по адм. дело № 14864 по описа за 2013 г. на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение. Касационният жалбоподател - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че при постановяване на решението съдът не се е съобразил с решение № 14138 от 29.10.2013 г. постановено по адм. дело № 10621 по описа за 2013 г. на ВАС, петчленен състав, с което е отменено решение № 9239 от 21.06.2013 г. постановено по адм. дело № 2488 по описа за 2013 г. на ВАС, тричленен състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда. Документите удостоверяващи собствеността на заявителя върху сградата са с дата на издаване и са приложени след законоустановения срок за подаване на заявление. Към датата на подаване на заявлението собствеността на МВЕЦ "Речица" е била на други лица, а "Речица" ООД не е било правоимащо лице по смисъла на § 123 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за горите (ЗГ), (обн. ДВ бр. 16 от 2003 г.). Дружеството не попада в нито една от хипотезите на § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) - нито е лицето построило сградата или постройката до влизането в сила на ЗИД на ЗГ (обн. ДВ бр. 16 от 2003 г.), нито е придобило собственост или е било собственик върху сградата или постройката на МВЕЦ "Речица" към момента на подаване на заявлението. Договорът за покупко-продажба между ЕТ "Конгломерат строй" гр. Смолян и "Речица" ООД от 7.06.2005 г., съгласно който "Речица" ООД закупува сградата на МВЕЦ "Речица", е сключен след изтичане на законоустановения срок за подаване на заявление по реда на § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). Сключен е в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, в нарушение на чл. 18 от Закона за задълженията и договорите. Нотариалният акт за признаване правото на собственост на "Речица" ООД от 22.05.2009 г. също е издаден сред изтичане на законоустановения срок за подаване на заявление. Към датата на подаване на заявлението с вх. № 70-203 от 21.01.2014 г. на Министерство на земеделието и храните, лицето Йовчо Йовчев, подписало заявлението, в качеството му на управител на "Речица" ООД е действало без представляваното от него дружество да е правоимащо лице по смисъла на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). Прави искане към съда решението да бъде отменено. Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител, счита, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Излага, че съставът на ВАС, пето отделение, е достигнал до неправилен правен извод, че заповед № РД 49-547 от 10.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните е постановена в противоречие с материалния закон. Със заповед № РД 49-547 от 10.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните е констатирано, че "Речица" ООД не попада в нито една от хипотезите на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). То не е построило сградата до влизането в сила на ЗИД на ЗГ (отм.), нито е придобило собственост и не е било собственик върху сградата или постройката на МВЕЦ "Речица" към момента на подаване на заявлението. Представения нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот от 22.05.2009 г. от "Речица" ООД е издаден след изтичане на законоустановения срок за подаване на заявление по § 123, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да потвърди оспорения административен акт. Ответникът - "Речица" ООД, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че при постановяване на решението си тричленният състав на ВАС не е допуснал нарушения на закона. В изпълнение на указанията на ВАС, петчленен състав, дружеството е представило доказателства, които са подробно обсъдени и чрез тях се опровергава законосъобразността на обжалвания административен акт. Изброените в § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) предпоставки са изпълнени по отношение на "Речица" ООД. Сградата на МВЕЦ "Речица" е построена от тримата съдружници в дружеството - Манол Чернев, Стефан Фотев и Йовчо Йовков, които по време на строителството и инвестиционния процес са регистрирани и извършвали дейност като еднолични търговци. Държавно лесничейство - Широка лъка няма участие в процеса по изграждане на сградата на централата. Правилен е извода на съда, че представеният анекс от 13.02.1995 г. не може да обоснове различен правен извод, тъй като към този момент сградата на МВЕЦ "Речица" не е собственост на дружеството. Посочените в чл. 14 от анекса дялове не разпределят собственост върху построеното, а са дялово участие в дружеството - основание за разпределяне на печалбите и загубите, съгласно разпоредбата на чл. 361, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В чл. 15 от същия анекс, като собственици на сградата са посочени само тримата съдружници. Обектът е приключен през 1996 г., когато е издадено разрешението за ползване. Счита за правилен извода на съда, че сградата на МВЕЦ "Речица" е изградена от тримата еднолични търговци Фотев, Чернев и Йотов, които съгласно сключения договор за гражданско дружество обединяват усилията си за изграждане и експлоатация на МВЕЦ "Речица". Последните отговарят на условията предвидени в § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) и могат, като лица извършили строителството на сградата и съоръженията да закупят прилежащата площ. В случая тримата съдружници в гражданското дружество осъществяват дейността по експлоатация на централата под друга организационна форма, който факт не променя извода, че именно тримата съдружници в гражданското дружество, вече, като съдружници в "Речица" ООД имат право да закупят прилежащия към сградата терен, след като са изпълнени и останалите изисквания на закона. Този извод е и в съответствие с целта на закона. По делото е представен нотариален акт, видно от който правото на собственост в полза на "Речица" ООД е установено. След като правото на собственост е възникнало до произнасянето на административния орган през 2012 г., това обстоятелство е следвало да бъде взето предвид. Прави искане към съда, да остави в сила обжалваното решение на ВАС, пето отделение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и счита, че съдебното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество жалбите са основателни. С обжалваното в настоящето производство решение № 2588 от 24.02.2014 г. постановено по адм. дело № 14864 по описа за 2013 г. на ВАС, пето отделение, е отменена заповед РД 49-547 от 10.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявлението на "Речица" ООД, гр. Смолян съобразно дадените указания. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с договор от 8.10.1993 г. и анекс към него от 2.04.1996 г. Стефан Фотев Фотев, действащ като едноличен търговец с фирма "Фотем СФ", гр. София, Манол Тодоров Чернев, действащ като едноличен търговец с фирма "Конгломерат строй", гр. Смолян, Йовчо Василев Йовков, също едноличен търговец с фирма "Йовчо Йовков", гр. Смолян и Държавно лесничейство - с. Широка лъка, са сключили договор за гражданско дружество, с който са се съгласили да изградят и експлоатират МВЕЦ "Речица" на р. Стойченска в участъка от с. Стойките до с. Широка лъка. Съгласно договора, анексите към него и договора за гражданско дружество от 13.02.1995 г., сключен между тримата търговци, същите са се задължили, със собствени средства, да извършат изграждането на обекта до м. ноември 1994 г., а държавното лесничейство се е задължило да предостави земя по поречието на реката, върху която да се извърши строителството. За строителство на сградата е предоставена площ от 200 кв. м., представляваща имот № 856002 в отдел 50, подотдел 4, за който по - късно е съставен акт за частна държана собственост (акт № 1952/2003 г.). Строително - монтажните работи са изпълнени от Чернев, Фотев и Йовков, в качеството им на еднолични търговци и на 27.02.1995 г. е издаден акт № 23 за узаконяване на сградата на МВЕЦ "Речица", водопровод с водохващане и въздушна линия. Годността на строежа е установена от държавна приемателна комисия (протокол обр. 16) и на 15.01.1996 г. е разрешено ползването на централата (разрешение за ползване № 6 от 15.01.1996 г.). Експлоатацията на централата се осъществява от тримата еднолични търговци, които през 2003 г. са организирали дейността по производство и продажба на ел. енергия в дружество с ограничена отговорност "Речица" ООД, гр. Смолян (дружествен договор, решение № 421/7.04.2003 г. по ф. дело № 235/2003 г. на Окръжен съд - Смолян, удостоверение от 7.12.2009 г. на Агенцията по вписванията). Със заявление с индекс 70-203 от 21.01.2004 г., "Речица" ООД, гр. Смолян е направило искане до министъра на земеделието и горите за закупуване на нормативно определената прилежаща площ към построената от съдружниците МВЕЦ "Речица", при условията на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) Към заявлението са приложени изброените в § 123, ал. 2, т. 1 - 10 документи, с изключение на решение за оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда, предвидено в т. 9. Становището на отдел "Правно нормативно обслужване и управление на човешките ресурси на Национално управление на горите" изх. № 27-67 от 24.08.2005 г., по подаденото заявление, е отрицателно по съображения, че правоимащи по смисъла § 123 от закона са четиримата съдружници в договора за гражданско дружество, а не "Речица" ООД. В този смисъл е и изготвения по - късно доклад изх. № 27-67 от 16.11.2005 г., с който началникът на Националното управление по горите предлага на министъра да постанови отказ по заявлението. На 9.12.2009 г. дружеството е подало заявление, с което е представило удостоверение за актуално състояние, решение за оценка на въздействието върху околната среда от 1994 г., нот. акт № 34, т. II, рег. № 3308, дело № 23/2009 г., с който "Речица" ООД, гр. Смолян е признато за собственик на основание строителство и давностно владение на двуетажна масивна сграда - МВЕЦ "Речица" от 55 кв. м., построена в поземлен имот № 856002 в землището на с. Широка лъка, удостоверение на Агенцията по кадастъра, становище на Държавно лесничейство - Широка лъка, скица за имота, оценка и удостоверение. С нови заявления до министъра от 24.11.2010 г., от 1.06.2011 г. и от 9.05.2012 г. дружеството е представило удостоверение за оценка № 309/17.11.2010 г., необходимите документи в оригинал, както и скица на поземлен имот с идентификатор 83274.856.2 в землището на с. Широка лъка и оценителски доклад за същия имот. С протокол № 13 от 8.08.2012 г., комисията, назначена със заповед № 939 от 7.12.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, е приела, че "Речица" ООД, гр. Смолян не е правоимащо лице по смисъла на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), тъй като не е установено правоприемство между дружеството и тримата еднолични търговци, съдружници в договора за гражданско дружество, построили сградата, не са представени доказателства за това кога е прекратена дейността на гражданското дружество, както и за прехвърлянето на имуществото на други физически и юридически лица. Предложила е на министъра на земеделието и храните да откаже да удовлетвори искането за закупуване на терена. На това основание и при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (обн. ДВ бр. 19/2011 г.) във връзка с § 123, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) е издадена заповед № РД 49-547 от 10.12.2012 г., предмет на оспорване, с която е отказано да се издаде заповед за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ от 0.200 дка към МВЕЦ "Речица", представляваща имот № 85602 в отдел 50, подотдел 4 в землището на с. Широка Лъка, община Смолян. Заповедта е подписана от заместник - министъра на земеделието и храните, действащ при условията на заместване, съгласно заповед за заместване № РД - 09-1379 от 10.12.2012 г. на министъра. При така изложената фактическа обстановка съдът е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на закона. Приел е, че изброените в § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) предпоставки за закупуване на терена са изпълнени по отношение на заявителя "Речица" ООД. Сградата на МВЕЦ "Речица" е построена от тримата съдружници в дружеството Манол Тодоров Чернев, Стефан Фотев Фотев и Йовчо Василев Йовков, които по време на строителството и инвестиционния процес са регистрирани и извършват дейност като еднолични търговци. Държавно лесничейство - с. Широка лъка няма участие в процеса на изграждане на сградата на централата нито с парични средства, нито пряко. Посочил е, че формата, под която е осъществено строителството на сградата и основанието за това не се обхващат от нормата на § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.), поради което обстоятелствата, кога е прекратен договора за гражданско дружество, сключен между тримата еднолични търговци и Държавно лесничейство - с. Широка лъка през 1993 г. и как са уредени отношенията между съдружниците, е без значение за изясняване спора. Обектът е приключен през 1996 г., когато е издадено разрешението за ползване. Посочените по-горе три физически лица отговарят на условията, предвидени в § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) и могат като лица, извършили строителството на сградата и съоръженията да закупят прилежащата площ. Достигнал е до извод, че обстоятелството, че тримата съдружници в гражданското дружество осъществяват дейността по експлоатация на централата под друга организационна форма не променя факта, че именно тримата съдружници в гражданското дружество, вече като съдружници в "Речица" ООД, имат право да закупят прилежащия към сградата терен. Фактът, че заявлението е подадено от името на дружеството, а не на физическите лица, според тричленния състав на ВАС, не обосновава различен извод, тъй като, независимо от формално различната правосубектност, дружеството всъщност осъществява дейност чрез своите органи, а в общото събрание членуват тримата съдружници, които са и негови управители. Изложил е, че волята изразена в подаденото заявление от името на "Речица" ООД, е воля на тримата съдружници в дружеството. Приел е, че липсата на идентичност между субектите, извършили строителството и този, подал заявлението за закупуване, е само формална и не може да бъде пречка за реализиране на правата на лицата, които действително попадат в кръга на тези, на които е предоставена възможност да придобият собствеността върху прилежащата площ по правилата на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.), като този извод е в съответствие и с целта на закона. Като допълнително основание в подкрепа на извода за основателност на направеното искане, съдът е изложил обстоятелството, че към 2009 г. "Речица" ООД вече е собственик на сградата и съоръженията съгласно издадени нотариален акт, който факт е следвало да бъде взет предвид от административния орган, произнесъл се през 2012 г. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Законът за изменение и допълнение на Закона за горите е обнародван в ДВ бр. 16 от 18.02.2003 г. и при липса на определен в него друг срок, е влязъл в сила три дни след обнародването му. Съгласно § 123, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗГ (отм.) лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване). Посочената разпоредба е приложима по отношение на заявлението подадено от "Речица" ООД, по силата на § 5 от ЗГ (обн. ДВ бр. 19 от 8.03.2011 г.), съгласно която, заявленията по § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм), подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. В случая заявлението на "Речица" ООД за закупуване на нормативно определената прилежаща площ към сградата на МВЕЦ "Речица" е подадено на 21.01.2004 г. - т. е. в едногодишния срок посочен в § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). Настоящата инстанция споделя извода на тричленния състав на ВАС, че формата, под която е осъществено строителството на сградата и основанието за това са ирелевантни за преценка основателността на направеното искане по § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.). Независимо от това счита, че за преценка на законосъобразността на постановения от административния орган отказ, съответно - правилността на обжалваното решение, следва да се даде отговор на въпроса отговаряло ли е дружеството на посочените в разпоредбата изисквания към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗГ (отм.). Видно от данните по делото "Речица" ООД е регистрирано с решение № 421 от 7.04.2003 г. по ф. д. № 235/2003 г. по описа на Окръжен съд - гр. Смолян, търговска колегия. Сградата на МВЕЦ "Речица" е била построена към 1996 г., когато е издадено разрешението за ползване. Паради това безспорно е, че дружеството с ограничена отговорност не отговаря на първото алтернативно посочено в § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) изискване - да е построило сградата на МВЕЦ "Речица" до влизането в сила на ЗИД на ЗГ (отм.). По отношение на въпроса отговаряло ли е дружеството на второто алтернативно посочено в § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) изискване, а именно - да е придобило собствеността върху сградата на МВЕЦ "Речица" до влизането в сила на ЗИД на ЗГ (отм.), настоящата инстанция не споделя изводите направени от тричленния състав на ВАС в обжалваното решение. По своя правен статут дружеството с ограничена отговорност е самостоятелен правен субект, различен от лицата (физически или юридически) негови учредители и съдружници, което има свое имущество, различно от имуществото на последните. Имуществото на дружеството с ограничена отговорност се образува от вноските на съдружниците в него, както и в резултат на стопанската му дейност. Сборът от стойността на вноските на учредителите на дружеството образува дружественото имущество в размер на неговия капитал към момента на учредяването му. В случая, видно от решение № 421 от 7.04.2003 г. по ф. д. № 235/2003 г. по описа на Окръжен съд - гр. Смолян, към момента на учредяване на "Речица" ООД, същото е било с капитал от 5 000, 00 лв. Съгласно дружествения договор от 3.04.2003 г., капиталът на дружеството се състои от парични вноски. Липсват данни съдружниците в "Речица" ООД, да са направили непарична вноска в капитала на дружеството, чрез апорт на сградата на МВЕЦ "Речица". Наред с това липсват доказателства собствеността върху МВЕЦ "Речица" да е придобита от "Речица" ООД в резултат на търговската му дейност до датата на влизане в сила на ЗИД на ЗГ (отм.). Съгласно счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2004 г., същото не разполага с дълготрайни материални активи. Самият факт на регистрация на "Речица" ООД на дата по-късна от датата на влизане в сила на ЗИД на ЗГ (отм.) е самостоятелен аргумент в подкрепа на по-горе изложеното. Предвид това въпросът построили ли са съдружниците в "Речица" ООД, в качеството си на физически лица или еднолични търговци, сградата на МВЕЦ "Речица", респективно - притежавали ли са собствеността върху нея, към момента на влизане в сила на ЗИД на ЗГ (отм.), се явява ирелевантен за преценка законосъобразността на оспореното решение. Дори и посочените обстоятелства да са налице, липсва основание да се приеме, че собствеността върху сградата е преминала към търговското дружество с факта на учредяването му. "Речица" ООД е с имущество отделно от това на съдружниците си, не притежава придобитите от тях самостоятелни права и не може да се ползва от тях. Поради това неправилен е извода съда в обжалваното решение, че "Речица" ООД, има право да закупи прилежащия към сградата терен. Нотариален акт № 34, т. II, рег. № 3308, дело № 23/2009 г., удостоверяващ собствеността на "Речица" ООД върху сградата е с дата на издаване след влизането в сила на ЗИД на ЗГ (отм.), а наред с това същият е приложен след изтичане на законоустановения срок за подаване на заявлението. Поради това факта, че дружеството е станало собственик на сградата и на съоръженията преди издаването на оспорения административен акт, е без правно значение за законосъобразността на постановения отказ. Същото важи и за договор за покупко-продажба между ЕТ "Конгломерат строй" гр. Смолян и "Речица" ООД от 7.06.2005 г., за който също така следва да се отбележи, че не е породил правно действие, поради неспазване на изискуемата от закона (чл. 18 от Закона за задълженията и договорите) форма. Изложеното води до извод, че към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗГ (отм.), "Речица" ООД не е било правоимащо лице по смисъла на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.). Поради това тричленният състав на ВАС неправилно е приел, че изброените в посочената разпоредба предпоставки за закупуване на терена са изпълнени по отношение на дружеството. Обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, касационната инстанция дължи произнасяне по същество, при което счита, че министърът на земеделието и храните законосъобразно е отказал да издаде заповед за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ към МВЕЦ "Речица" по реда на § 123 от ПЗР на ЗИД на ЗГ (отм.) по заявлението на "Речица" ООД. Жалбата на дружеството срещу заповед РД 49-547 от 10.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От касационните жалбоподатели не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,