Решение № 13247 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2015 г.

Решение № 13247 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП против Решение № 4139 от 15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 7482 от 2012 г. по описа на Административен съд С. град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 2191009203/12.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 1306/04.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при Централно управление на Националната агенция за приходите. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Към касационната жалба са приложени Заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП С., Заповед № РД-01-1354/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП С. и Заповед № РД-01-552/07.05.2013 г. на директора на ТД на НАП С.. Иска отмяна на обжалваното решение и делото да бъде върнато за произнасяне по съществото на спора. Моли да бъде отменено решението и в частта за разноските. Претендира разноски. Ответникът по касация "М. Б." ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: За да прогласи за нищожен Ревизионен акт № 2191009203/12.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 1306/04.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при Централно управление на Националната агенция за приходите, първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство не е възложено от компетентен орган, съответно заповедта за определяне на компетентен орган не е издадена от компетентен орган. По делото е установено, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1004961/14.06.2010 г., изменена със заповед № 1007978/23.09.2010 г., изменена със заповед № 1009203/28.10.2010 г., издадени от Д. В. Я., началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП С.. Съдът е приел, че в решението на ответника не е посочено, и не е представено по делото заповед за компетентността на издателя на ЗВР по чл. 112 ДОПК. Видно от представената от касатора Заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП С., Д. В. Я. е определена да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112 от ДОПК. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора поради следното: Неправилно съдът е приел, че Д. В. Я. не е овластена да възлага ревизии и да определя компетентен орган по чл. 112 и чл. 119 от ДОПК, тъй като по делото не са представени доказателства, че Д. Я. е определена за орган, който може да възлага ревизии, към 14.06.2010 г. - датата на издаване на ЗВР. Според съда ревизията не е възложена от компетентен орган, актосъставителят не е определен от компетентен орган, поради което РА е издаден от некомпетентен орган и е обявен от съда за нищожен. Изводите са първоинстанционния съд са направени при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че ЗВР е издадена от некомпетентен орган. Позовал се е на заповеди, които не са представени и приети по делото. Съдът не е указал на ответника по делото да представи доказателства за компетентността на Д. Я. Компетентността за издаване на административен акт подлежи на доказване от административния орган във всички случаи, както и се следи от съда служебно, включително и от касационната инстанция. От една страна заповедта, с която Д. Я. е определена за орган, който може да възлага ревизии на НАП е част от административната преписка и съдът е бил длъжен да я изиска с оглед попълването й, а от друга - съдът е следвало да укаже на административния орган, че за това обстоятелство не представя доказателства. С оглед изложеното Административен съд С. град е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, Върховния административен съд, Осмо отделение