Решение № 8122 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2014 г.

Решение № 8122 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на ДП "Транспортно строителство и възстановяване", представлявано от В. Б. В., срещу Решение № 263 от 23.06.2014 г., постановено по адм. д. № 959/2013 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2/2.08.2013 г., издаден от директор Дирекция "местни данъци и такси" и старши инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Г. О., потвърден с Решение № РД-94-Ж-176/11.10.2013 на кмета на О. Г. О. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който РА да бъде отменен в оспорената част. Ответникът - Кметът на О. Г. О., в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. Т. е законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № 2/2.08.2013 г., издаден от директор Дирекция "Местни данъци и такси" и старши инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Г. О., потвърден с Решение № РД-94-Ж-176/11.10.2013 г. на кмета на О. Г. О. относно прихващане на публични вземания в размер на 5940,04 лв. за ДНИ, включително и лихви и 29021,96 лв. за ТБО ведно със съответните лихви. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Съдът е приел, че прихващането е извършено законосъобразно, предвид разпоредбата на чл. 128 ДОПК, съгласно която недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. В случая безспорно са налице изискуеми публични вземания по см. на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК - данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Следователно задълженията за погасяването им могат да бъдат прихващани с недължимо събрани суми. Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че процесните имоти не са ползвани, поради което не може да се събира такса битови отпадъци, тъй като освобождаването от ТБО, изисква подаване на декларация за това, а няма твърдения и доказателства жалбоподателят да е поискал такова освобождаване. За неоснователни са възприети и твърденията на ДП, че недвижимите имоти без един са публична държавна собственост и за тях не следва да се събират общински налози, тъй като чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, в сила от 1.01.2011 г. определя, че за имот държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. В случая ДП "Транспортно строителство и възстановяване" е задълженото лице, което следва да заплаща данък върху тези недвижими имоти предвид представените от ответника Решение № 631/25.09.2002 г. на МС и актове за държавна собственост на ДП "Транспортно строителство и възстановяване", съгласно които на ДП са предоставени за ползване и управление процесните имоти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството срещу РА е само в неговия 2-ри раздел "Прихващане". Видно от определение от 12.03.2014 г. административният съд е оставил без разглеждане жалбата на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" против РА, в частта извън раздел II Прихващане на РА като недопустима, като определението не е обжалвано и е влязло в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за прихващане на задълженията на ДП с недължимо събрани суми. Изводите на съда са в съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, според която недължимо платени суми се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания. Такива задължения на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" са били установени - дължими данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци, ведно с лихвите и съответно са били прихванати. Правилно в мотивите на решението се приема, че за недвижимите имоти, предмет на ревизионното производство са дължими данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, носител на които задължения е ДП "Транспортно строителство и възстановяване". Предвид приложените по делото доказателства - решение на МС № 631 от 25.09.2002 г. и АДС, безспорно се установява, че предприятието не е в нито една от хипотезите, изчерпателно изброени в чл. 24 от ЗМДТ, в които е предвидено освобождаване от заплащане на данък - в този см. е и Решение № 3654 от 15.03.2013 г. по адм. д. № 935/2013 г., VII о. на ВАС. Настоящият състав споделя възражението на ответника по касация, че приложените с жалбата писмени доказателства - съобщения за дължими ДНИ и ТБО за 2012 г., съобщения с входящи номера от 12.12.2011 г. и Решение № 27 от Протокол № 4/22.12.2011 г. на Общински съвет - гр. Г. О., са неотносими към предмета на конкретния спор, тъй като същите касаят 2012 г., която не е предмет на ревизионното производство. Съобразно изложеното решението е правилно. Не са налице пороците релевирани с касационната жалба, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,