Решение № 11526 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2016 г.

Решение № 11526 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "КИРИЛ СТОЯНОВ 2015" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., район "И.", ж. к. "Д.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя К. Л. С., срещу решение № 8084 от 21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 8647/2015 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на разноски. Ответникът - кметът на Столична община - район "И.", оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът - "СТТС" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж. к. "Л. Т.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на "КИРИЛ СТОЯНОВ 2015" ЕООД срещу заповед № 1158 от 06.08.2015 г. на кмета на Столична община - район "И." за утвърждаване класирането на участниците в конкурс с предмет "Отдаване под наем на свободни общински имоти (частна общинска собственост) за поставяне на преместваеми обекти за търговска дейност", в частта за обект № 3, с която на първо място е класиран "СТТС" ЕООД, а жалбоподателят е отстранен от участие. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на заповедта в обжалваната й част, считайки, че е издадена от компетентен орган, в надлежна форма и при правилно приложение на процесуалния и на материалния закон. Правомерността на волеизявлението за недопускане на дружеството до участие в конкурса е обоснована с несъответствие на представените от него документи с изискванията на конкурсната документация, която в т. 7 предвижда изискуемите за участие документи да се разпределят в два отделни плика, индивидуализирани чрез номерирането им - документите от т. 7.1. до т. 7.14. се запечатват в плик № 1, а тези от т. 7.15. и т. 7.16. - в плик № 2. Според конкурсните условия плик № 2 се отваря само на допуснатите кандидати след преглед на документите в плик № 1 относно комплектоването им съгласно изискванията на конкурсната документация. По делото е безспорно установено, че представените от кандидата два плика не са надписани - липсва означение "Плик № 1/Плик № 2" или номерация с № 1/№ 2, каквото изискване е заложено към офертите на участниците в конкурсната процедура. Съдът е счел, че така оформената оферта не отговаря на конкурсните условия. Преценил е, че е налице съществено нарушение на изискванията на конкурсната документация, т. к. при липса на номерация на пликовете комисията е поставена в невъзможност да определи кой от двата плика първо да отвори при изрично определена в конкурсните правила поредност. Изведено е заключение, че отсъствието на надпис върху двата плика прави вероятно неправомерното предварително отваряне на етап преценка за допустимост на офертата на втория плик, съдържащ ценовото предложение, опорочавайки по този начин цялата процедура. Прието е, че комисията не може да предполага въз основа на външния вид и обем на пликовете, съдържанието на кой от тях отговаря на плик № 1, съответно - на № 2, още повече, че в конкурсната документация липсва изискване относно размерите на двата плика, за да може същите да бъдат разграничени по такъв критерий. Като неотносими към предмета на спора са преценени оплакванията в жалбата относно непълнота на офертата на спечелилия конкурса участник. С тези мотиви, обективираното в процесната заповед волеизявление за отстраняване на жалбоподателя от участие в конкурсната процедура е счетено за законосъобразно. Решението е правилно. Спорът по делото се концентрира върху противоречието в позициите на страните по въпроса дали начина на представяне на офертата на отстраненото дружество отговаря на изискванията на конкурсната документация, респ. - налице ли е основание за недопускането му до участие в конкурса. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба АССГ е направил верен извод за законосъобразност на административния акт в оспорената му част, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Обоснована е преценката на съда, че за да отговаря на конкурсните изисквания, офертата на кандидата следва да е комплектована и оформена съобразно правилата в т. 7 от утвърдената документация, а именно - изчерпателно изброените документи, проверявани във фазата на допускане до участие в конкурса, се поставят в плик № 1, а тези, касаещи конкретната оферта на лицето, разглеждана в етапа на оценяване и класиране на ценовите предложения, се запечатват в плик № 2. Противно на тезата на касатора, процесното условие за изрично обозначаване на двата плика, които са с различно предназначение, не е формално или несъществено. Въвеждането му обезпечава спазването на строго определената поредност на отваряне на пликовете в съответните етапи на процедурата и законосъобразното провеждане на конкурса. Оспорващият не отрича, че представените от него два плика не са номерирани или обозначени по какъвто и да е начин, така, както изисква конкурсната документация. Предвид липсата на изискване за различна големина, форма, цвят или друг разграничителен външен белег на пликовете, ненадписването им с № 1/№ 2 не позволява да бъде идентифицирано съдържанието им преди да бъдат отворени. Пропускът на дружеството създава предпоставки за компрометиране на цялата административна процедура, с оглед риска от неправилна поредност на отваряне на пликовете. В контекста на изричната забрана да се отваря плик № 2 на недопуснатите до по-нататъшно участие кандидати, несъобразяването с процесното изискване има характера на съществено нарушение на конкурсните правила и се явява основание за отстраняване от конкурса. В този смисъл съответен на материалния закон е изводът на първостепенния съд за правомерно дисквалифициране на жалбоподателя от състезателната процедура. Правомощията на конкурсната комисия по чл. 40, ал. 2 НУРПТК са законосъобразно упражнени - не се допуска до участие кандидат, чиято оферта не отговаря на изискванията на конкурсната документация, какъвто е настоящият случай. Неоснователно е възражението в касационната жалба за разпознаваемост на пликовете, независимо от липсата на изричната им индивидуализация. Същите обективно не могат да бъдат разграничени по обем и големина в зависимост от броя на съдържащите се в тях документи, като е недопустимо да се презумира, че плик № 2 априори е по-малък от плик № 1. Дейността на конкурсната комисия се основава на закона, а не на неоснователни предположения в разрез с правилата на конкурса. Несподелимо е твърдението на касатора, че отстраняването му от участие е в колизия с принципа за съразмерност (чл. 6 АПК) и с целта на закона за максимален брой участници за оценяване на най-благоприятното предложение. Участието на възможно най-широк кръг лица в процедурата не е самоцел и не означава да бъдат допускани кандидати, неотговарящи на конкурсните изисквания. Недопускането на дружеството до участие в конкурса е пропорционален акт по смисъла на чл. 6 АПК, постановен в съответствие с принципа на законност (чл. 4 АПК). Дисквалификацията му следва от точното прилагане на конкурсните изисквания, като не е налице превратно упражняване на властнически правомощия или несъразмерно засягане на права и законни интереси на кандидата. Неотносими към предмета на спора са доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на равенство, поради непълнота на документите на спечелилия конкурса кандидат, както и тези за незаконосъобразност на утвърдената конкурсна документация, в частта относно критериите и методиката за оценяване на офертите. Без връзка със спорното правоотношение е и цитираната в жалбата съдебна практика по казуси от същата материя, но касаещи различна фактическа и правна обстановка. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което проверяването съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид своевременно заявеното от ответния административен орган искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, в полза на същия се дължат такива в размер на 300 (триста) лева - определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултско възнаграждение, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение