Решение № 8002 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5761/2017 г.

Решение № 8002 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5761/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на П. Т. П. от гр. К., за отмяна на влязло в сила решение № 17497/30.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2038/2013 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 225/26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 97/2012 г. по описа на Административен съд С. З. Като основание за отмяна по чл. 239 от АПК се сочи Тълкувателно решение № 1/17.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд. Излага доводи за противоречие на влезлите в сила съдебни решения на ВАС и АС-С. З. с тълкувателното решение. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отмени решение № 17497/30.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2038/2013 г. по описа на ВАС и решение № 225/26.11.2012 г. по адм. дело № 97/2012 г. по описа на АС-С. З. и делото бъде върнато за ново разглеждане на претенциите му за обезщетение за имуществени вреди, нанесени му с отменените седем наказателни постановления, представляващи изплатени адвокатски хонорари по делата за отмяна на НП. Ответникът - Национална агенция по приходите в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 225/26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 97/2012 г. по описа на Административен съд-С. З. са отхвърлени изцяло исковите претенции на П. Т. П. срещу Национална агенция по приходите-гр. С. за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му от общо 6 броя отменени наказателни постановления имуществени и неимуществени вреди, както следва: от отменено НП № 0155386/16.12.2008 г. -в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500.00 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0161194 от 23.01.2009 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0159387 от 18.11.2008 г. -в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0155401 от 23.01.2009 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500 лв. неимуществени вреди; от отмененото НП № 0161231 от 23.01.2009 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 1500 лв. неимуществени вреди и от отменено НП № 0155408 от 16.03.2009 г. - имуществени вреди в размер на 300 лв. и 1500 лв. неимуществени вреди. Това решение е оставено в сила с решение № 17497/30.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2038/2013 г. по описа на Върховния административен съд. В случая от молителя като основание по чл. 239 АПК се сочи Тълкувателно решение № 1/17.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, като излага доводи за противоречие на влезлите в сила съдебни решения на ВАС и АС-С. З. с тълкувателното решение. Съгласно чл. 240 АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна. Следователно, искането е подадено от надлежна страна и като такова следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. Съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт, тълкувателно решение се издава при неправилна или противоречива съдебна практика. Т. е целта на тълкувателната дейност е уеднаквяването на противоречива съдебна практика. Според настоящият съдебен състав, посоченото тълкувателно решение не може да бъде разглеждано като ново писмено доказателство или ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което не може да обоснове пререшаване чрез извънредния способ по чл. 239, т. 1 от АПК на вече приключили съдебни спорове. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че на са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК и направеното искане за отмяна се явява неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,