Решение № 12417 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13958/2014 г.

Решение № 12417 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13958/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Игнат Билев Игнатов от гр. Русе срещу Решение № 5 от 1.10.2014 г., постановено по адм. дело № 299/2014 г. от Административен съд Русе, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу Заповед № 5-95-00-483 от 17.07.2014 г. на областния управител на област с административен център Русе, издадена на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на обжалвания акт, както и решаване на спора по същество с прогласяване нищожността на оспорвания административен акт. Не се сочат писмени доказателства. Ответните страни - министърът на вътрешните работи и областният управител на област с административен център Русе дават мотивирани становища за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на твърдяните в нея отменителни основания. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Заповед № 5-95-00-483 от 17.07.2014 г. на областния управител на област с административен център Русе, с която на осн. чл. 31, ал. 1, т. 3 и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 80, ал. 1, предл. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и глава V, раздел I от АПК е наредено да се изземе от Игнат Билев Игнатов недвижим имот - частна държавна собственост, предмет на АЧДС № 5446 от 9.04.2014 г., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.7.673.4.3 по КК на гр. Русе, на адрес гр. Русе, ж. к. "Здравец- Север", ул. "Едуард Винтер" № 13, вх. А, ет. 2, ап. 3, състоящ се от две стаи, кухня, санитарен възел, две тераси, коридор със застроена площ от 72.23 кв. м и изба, поради това, че го държи без правно основание. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е установил, че жалбоподателят е бивш служител към ОУ на МВР, освободен от служба поради пенсиониране със заповед от 7.12.1999 г. Именно в качеството си на служител на МВР е бил настанен, с 5-членното му семейство, във ведомствения апартамент, описан по-горе, съгласно заповед от 17.02.1982 г. Установено е още, че на 20.08.2009 г. между наемодателя - ОД на МВР Русе, представлявано от Светослав Първанов и Игнат Игнатов, в качеството му на наемател, на осн. Заповед за настаняване № 251 от 17.02.1982 г. е сключен договор за наем за процесния имот със срок на действие три години от датата на подписването му. Във връзка с изискването на § 65 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (обн. ДВ, бр. 87 от 2010 г.) нарочна жилищна комисия при ОД на МВР Русе установила, че г-н Игнатов не отговаря на едно от изискванията, а именно общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му да не надвишава 24 минимални работни заплати за страната, за което свидетелства попълнената от него декларация с вх. № 10057 от 4.05.2011 г. На 23.02.2012 г., директорът на ОД на МВР Русе е изпратил писмо до жалбоподателя, с което го е уведомил, че сключеният на 20.08.2009 г. договор за наем изтича на 20.08.2012 г., Игнатов не отговаря на изискванията на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, поради което след 20.08.2012 г. той и семейството му ще следва да освободят заемания от тях, вече без правно основание имот. Уведомен е още, че съгласно разпоредбата на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС, от датата на изтичане на договора за наем, до освобождаване на имота ще дължи обезщетение в размер на 170 лева месечно, а ако не освободи жилището ОД на МВР Русе ще предприеме действия по уведомяване на Областния управител на област Русе за предприемане на действия по изземване на имота по реда на чл. 80 от ЗДС. Писмото е получено на 27.02.2012 г., но жилището не било освободено. На 4.03.2013 г. министърът на вътрешните работи изпратил мотивирано писмо, получено в Областната управа на 6.03.2013 г. и последвала оспорваната заповед. Въз основа на тази фактическа установеност съдът направил извод, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона пълномощия и при съобразяване с целта на закона, в установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. Поради това е отхвърлено, като неоснователно, възражението за нищожност на оспорвания административен акт Приел е също, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 80, ал. 1 ЗДС за изземване на имота - частна държавна собственост, който след датата 20.08.2012 г. се владее на отпаднало правно основание. В случая административният орган е действал при условията на обвързана компетентност, т. е. с установяване на наличието на изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължението да издаде заповед за изземване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Имотът, предмет на изземване, е частна държавна собственост, предоставен за управление на ОУ на МВР - Русе, за което са приложени надлежните доказателства, а именно актове за частна държавна собственост № 4146 от 6.08.2007 г. и № 5446 от 9.04.2014 г., съставени на осн. чл. 2, ал. 3 и чл. 68 от ЗДС. Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, който представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДС. Вярно е, че този акт, съгласно ал. 3 на текста, няма правопораждащо действие, а по своята природа той е свидетелстващ, декларативен документ, с който държавата само удостоверява, регистрира възникнало и изменено въз основа на определени юридически факти право на собственост, но този акт има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Оборването на отразените в акта за държавна собственост обстоятелства може да се осъществи по общия исков ред (чл. 79 ЗДС), като активно легитимирано да направи това е лицето, което претендира самостоятелни права върху съответния имот. В случая няма данни за такава претенция от трето лице. Не се спори, че през 1982 г. в този имот, по законоустановения ред, е било настанено петчленното семейство на касатора в качеството му на служител на ОУ на МВР - Русе без определен срок, нито че на 7.12.1999 г. Игнат Игнатов е бил освободен от служба в МВР на осн. чл. 253, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поради пенсиониране, считано от 20.12.1999 г., като до този момент същият не притежава друго жилище или идеална част от такова. Във връзка с изменение на Закона за държавната собственост и привилегията на нормата на § 65, ал. 1 от ПЗР на ЗДС (обн. ДВ, бр. 87/5.11.2010 г.) - лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища, настанени по установения ред до 1.06.1996 г., които са пенсионери ... получават право да ги ползват пожизнено ако: 1. те, членовете на техните семейства и техни роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила, годни за постоянно обитаване; 2. не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване след 1 юни 1996 г.; 3. не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището, и 4. общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната, от наемателя е поискано подписването на декларация, в която да отрази посочените в т. 1-т. 4 обстоятелства, за да се прецени възможността да ползва жилището пожизнено. Видно от текста на приложената по делото декларация вх. № 10055 от 4.05.2011 г. във връзка със заявлението със същия входящ номер и дата за прилагане на § 65 ПЗР на ЗДС, Игнат Игнатов е декларирал доход от 20 200 лева, който значително надвишава параметрите, установени в т. 4 на нормата. Въз основа на този факт административният орган е уведомил заявителя, че не отговаря на законовите изисквания да ползва пожизнено процесното жилище, договорът му за наем изтича на 20.08.2012 г., след която дата следва да го освободи, тъй като няма да има валидно правно основание да го държи. Това писмо - рег. № 7839 от 23.02.2012 г., получено от жалбоподателя на 27.02.2012 г., представляващо по съществото си изричен отказ да се сключи договор за наем на осн. § 65, ал. 1 ПЗР на ЗДС, от една страна, а от друга - се явява и покана за доброволното освобождаване на имота, не е било оспорено от страната, чиито права и законни интереси са били засегнати. Като индивидуален административен акт то е влязло в сила и е породило правни последици, както правилно е приел съдът. Ето защо изводът на съда, че след 20.08.2012 г. жилището е държано от Игнат Игнатов и семейството му без правно основание е обоснован. При това положение областният управител, от когото е поискано издаването на административен акт за изземването на имота, е действал при условията на обвързана компетентност. С оглед изложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Претенцията за присъждане на разноски в настоящото производство не следва да бъде уважена, тъй като процесуалният представител на областния управител не е представил списък за направени такива. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение