Решение № 3297 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11682/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на А. И. Д., подадена чрез адвокат М. Г. Б., против Решение 18220/28.09.2024 г., постановено по административно дело 1976/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена Заповед 18-564/15.01.2024 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър София, и преписката му е изпратена за ново произнасяне по заявление за изменение на КККР с вх. 01-730903/15.12.2022 г., в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Същата се поддържа от адвокат И. Грошев с молба да бъде уважена като се отмени оспореното решение, ведно със съответните последици. Ответните страни Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър София и Столична община, редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по спора. Д. П. и П. Й. П. се представляват от адвокат И. Кършев, който оспорват касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е заповед, с която е отказано изменение в Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, състоящо се в промяна на южната, част от западната и част от северната граници на поземлен имот с идентификатор 68134.1006.146 в съответствие с границите на пл. 700, кад.лист 594 по кадастрален план на гр. София преди 1956 г., заявено от П. В. З. със заявление рег. 01-730903/15.12.2022 г. и допълнено със заявление рег. 07-321/04.01.2024 г. от Д. П. и П. Й. П.. Към момента на постановяване на оспорената заповед собственици на посочения имот са последните две лица, които са го придобили чрез покупко-продажба от първоначалния заявител П. В. З., видно от Нотариален акт 41/20.06.2023 г. Този отказ е мотивиран с постъпили в хода на производството възражения от собствениците на засегнатите от заявеното изменение имоти Столична община относно имот с идентификатор 68134.1006.1216, представляващ улица и А. Д. З. относно имот с идентификатор 681134.1006.158, поради което е невъзможно еднозначно да се определи местоположението и границите на поземления имот, предмет на проекта. Съдът е отменил оспорения пред него отказ, развивайки мотиви за неговата незаконосъобразност. Приел е, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение, изразяващи се в неучастие на всички заинтересувани лица, с което административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 7 и чл. 9, във връзка с чл. 35 и чл. 36 АПК, като е издал акта без да е изяснил относимите факти. На следващо място е развил мотиви за наличие на грешка в кадастъра при отразяване границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1006.146, която следва да бъде отстранена по съответния ред, както и, че това отстраняване е допустимо в случая, тъй като не е налице спор за материално право. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Необоснован, като несъответен на установените по делото факти се явява изводът на съда относно отсъствие на спор за материално право в случая. Напротив, такъв спор е възникнал още в хода на административното производство, видно от съдържанието на депозираното от Столична община, Район Триадица възражение. С поисканото изменение, видно от скицата проект площта на процесния имот се увеличава, като в неговите граници влиза част от второстепенна улица - общинска собственост, представляваща имот с идентификатор 68134.1006.1216, така, че площта му намалява от 1245 кв.м. на 1120 кв.м. Неправилен е изводът на съда за отсъствие на спор за материално право, тъй като от страна на общината няма представен акт за общинска собственост за улицата. Този факт не я лишава от собственически претенции досежно частта от улицата, която се присъединява към имот с идентификатор 68134.1006.146, предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗОС, според която за улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост. Безспорно е, че посредством процесното изменение част от имот общинска собственост, представляващ улица съгласно действащия устройствен и кадастрален план се отнема и се придава към имот частна собственост, с което Столична община не е съгласна. Налице са конкуриращи се права на собственост върху спорната част от улицата, което сочи на спор за материално право, който следва да се разреши от гражданския съд по общия исков ред, в който процес, а не в настоящия на преценка ще подлежи и обстоятелството дали регулационния план е приложен. Собственикът на имот идентификатор 681134.1006.158 също е възразил срещу проекта, изразявайки несъгласие с промяната на общата граница с процесния имот. При така изложеното, се установява наличие на спор за материално право относно границите и площта на имот с идентификатор 68134.1006.146, който е пречка да бъде допуснато заявеното изменение в кадастъра. Оспорената заповед, съдържаща отказ да се одобри исканото изменение е материално законосъобразна, като издадена при спазване на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и заинтересовани лица, засегнати от изменението. С оглед на горните мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. П. и П. Й. П. против оспорената от тях заповед. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски в хода на двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 1870 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,