Решение № 10307 от 15.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници (правоприемник на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници), чрез процесуален представител, срещу решение 5619 от 07.10.2021 г., постановено по адм. дело 1590/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на СТАР ЮНАЙТЕД ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Н. Тодоров, е отменено решение с рег. 32-197550 от 09.07.2020 г. към митническа декларация (МД) с MRN 19BG002002000094R7 от 09.01.2019 г., издадено от директора на ТД "Северна Морска" при Агенция Митници. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба СТАР ЮНАЙТЕД ООД, чрез процесуален представител адв. Желязкова, в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение с рег. 32-197550 от 09.07.2020 г. към МД с MRN 19BG002002000094R7 от 09.01.2019 г., издадено от директора на ТД "Северна Морска" при Агенция Митници (сега ТД Митница Варна), с което на дружеството е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока с 2, 3, 4, 5 и 6 по МД с MRN 19BG002002000094R7 от 09.01.2019 г.; определена е митническа стойност на стока 2 в размер на 18796,36 (2748 чифта х 6,84 лв/чифт), на стока 3 в размер на 29220,48 (4272 чифта х 6,84 лв/чифт), на стока 4 в размер на 27660,96 (4044 чифта х 6,84 лв/чифт), на стока 5 в размер на 8133,12 (1152 чифта х 7,06 лв/чифт), на стока 6 в размер на 84,72 (12 чифта х 7,06 лв/чифт). Със същото решение на основание чл. 74, §2, б) от Регламент (ЕС) 952/2013 е разпоредено да се коригира митническата декларация в частта й относно код, стойности и рекапитулация; да се вземе под отчет начисления с решението размер на ДДС; начислените и взети под отчет с ВПО 19BG002002000930-001 суми са мито (А00) 12085,69 лв; ДДС (В00) 16823,25 лв, които са заплатени; посочени са дължими суми за доплащане мито в размер на 2365,81 лв. и ДДС в размер на 3274,14 лв., с дата на възникване на задължението - 09.01.2019 г. С митническа декларация дружеството е декларирало в режим "допускане на свободно обращение" 6 стоки, 1043 колета, 9736, 70 кг бруто тегло общо, с държава на износ Китай и деклариран произход Китай и условие за доставка FOB Н. Стоките са съответно: стока 2 - дамски обувки с горни части от микрофибър и долни части от изкуствени материали; стока 3 дамски спортни обувки с горни части от текстил и долни части от изкуствени материали; стока 4 дамски спортни обувки с горни части от текстил и долни части от изкуствени материали марка; стока 5 дамски спортни обувки с горни части от изкуствена кожа и долни части от изкуствени материали; стока 6 дамски спортни обувки с горни части от изкуствена кожа и декорация текстил и долни части от изкуствен материал. Всички изброени стоки са марка TENDENZ. Административният орган е посочил, че предвид липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които не са необичайно ниски, прилагането на резервния метод следва да се извърши в съответствие с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническата стойност за стоките (описани по-горе), внос от Китай по процесната МД, следва да се определи на основание чл. 74, §2, б) от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По отношение на стоки 2, 3 и 4 митническите органи установили декларирани и приети митнически стойности от същия и от други вносители, които не са необичайно ниски (посочени подробно на стр. 4 от оспореното решение), по МД от 27.06.2018 г. с митническа стойност 6, 85 лв. на чифт за дамски спортни обувки с горна част от текстил с декорация изкуствена кожа и долни части от изкуствени материали марка по МД от 20.03.2018 г. за "дамски спортни обувки с външни ходила от пластмаси и горна част от текстил и осреднена митническа стойност в размер на 7, 06 лв. за чифт, по МД от 18.07.2018 г. за дамски обувки с горни части от микрофибър и долни части от изкуствени материали с осреднена митническа стойност в размер на 6, 84 лв. за чифт. При горната фактическа установеност АССГ е приел, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимост на чл. 70, § 1 от МК и е останала недоказана причината, поради която е приложен методът по чл. 74, §2, б) от Регламент (ЕС) 952/2013. Анализирайки стоките, ползвани като сходни в посочените с решението, и приетите като доказателство 6 бр. ЕАД МД, решаващият съд е счел, че стоките по тези МД не попадат в приложното поле на определението за "сходни стоки", защото се касае за стоки, които не са с "подобни съставни материали", макар и да имат подобни характеристики. За пример са описани специфичните елементи на стоката по МД от 20.03.2018 г. (стр. 4 от решението), а именно външни ходила от пластмаса, докато стоките по процесната МД са с долни части от изкуствени материали, т. е. дори няма сходство на понятията "долни части" и "ходила", като изкуствени материали е понятие, включващо не само пластмаса. Съдът приема, че липсва сходство и по отношение на наличието на декорация, доколкото по процесната МД две от петте стоки са с декорация, докато от ползваните МД за сходни стоки само стоки по една МД са с декорация. Решаващият съд отбелязва също, че така определените като "ориентировъчни" цени са на килограм, а стоките по процесната МД са на бройка, но при неналичност на стоките не е възможно да се установи единичната цена в кг. чрез математическото действие деление, с оглед възможността за разлика в теглото на един чифт обувки с друг чифт. По изложените съображения, съдът е отменил оспорения административен акт. Решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти. Спорният въпрос се свежда до наличието основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В съответствие с материалния закон първоинстанционният съд съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, методите за определяне на митническата стойност, съгласно чл. 29 31 от Митническия кодекс (отм.), съответстващи на чл. 70 и чл. 74 от сега действащия Митнически кодекс, се намират в отношение на субсидиарност помежду си. Само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност. Митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 70 и 74, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага следващия метод /в случая този по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент 952/2013 г. договорна стойност на сходни стоки/, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите-членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи /виж решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, т.43, т. 44, т. 45, т. 46 и т. 47/. В случая посочените изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени. Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2, буква "а" от Регламент /ЕС/ 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че митническият орган законосъобразно е преминал към метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. "б" за определяне на митническата стойност. Въз основа на изложеното, в тежест на митническия орган е да обоснове на първо място основателността на своите съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 - че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и спазването на установената поредност при прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност. Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, че административният орган не е подкрепил с доказателства доводите си за неприложимостта на чл. 70 §. 1 от МК и е останала недоказана причината, поради която е приложен методът по чл. 74 § 2, б. б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за "сходни" стоки. За да квалифицира стоките като "сходни" в описаните 6 бр. МД митническия орган по никакъв начин не е обосновал сходство и в тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. Процесната стока е декларирана на брой, а административният орган е използвал за мерна единица килограм, но не е изложил мотиви как е съпоставил двете различни мерни единици, както и как са преобразувани стойностите от брой в килограми. Съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден в разрез с действащата правна уредба относно определянето на митническа стойност на стоките, предмет на внос договорната стойност на стоката, установена в чл. 74 § 1 МК и субсидиарно приложимите вторични методи за определянето й по чл. 74, § 2 и § 3 МК. Цитираното в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Липсват данни защо е прието от митническия орган, че се касае за внос на сходни стоки. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставяните стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което в случая се касае за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, което противоречи на материалния закон. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. В диспозитива на съдебния акт решаващият съд е приложил разпоредбата на чл. 173, ал. 3 АПК като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването на закона. Доколкото в мотивите на съдебния акт липсват такива указания, а само са изложени съображения за отмяна на административния акт, настоящата съдебна инстанция приема, че волята на АССГ е ясна и постановена при липса на предпоставки за прилагането на чл. 173, ал. 3 АПК. С оглед на това не се налага отмяна на съдебния акт в частта за приложението на чл. 173, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,