Решение № 6588 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2011 г.

Решение № 6588 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост. Образувано е по искането на Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски и двамата от София за отмяна отчуждаването на недвижимия им имот, извършено с Решение № 172 на Министерския съвет на Р България от 26.03.2010 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", участък от км 44 + 800 /пътен възел Младост до км 44 + 720 /край на участъка в строителство/, обн. ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г./ в частта, с която е отчуждена част от имота им с 577 кв. м. площ, находящ се в София, на територията на административен район "Витоша", представляващ имот пл. № 42, к. л. 722, целия с площ 730 кв. м. Твърдят, че имотът погрешно и неправилно е записан като собственост на лицето Албена Христова Христова, тъй като е собственост на наследодателя им Генко Василев Тетевенски, закупен през 1937 г. с нотариален акт № 94, т. VI, регистър 1256, н. д. № 788 от 1937 г. От влизане на решението на МС до сега не са получили определеното обезщетение, в размер на 85 685 лв., поради което молят да бъде отменено отчуждаването на имота. Ответната страна Министерски съвет на Р България оспорва жалбата като неоснователна, тъй като жалбоподателите не са адресати на решението на МС за отчуждаване, не са обжалвали оценката, поради което спрямо тях няма задължение за парично обезщетяване. Заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват жалбата като неоснователна. С решение по адм. д. № 9375/2011 г. по описа на ВАС, I колегия, петчленен състав, делото е върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка на представените по делото писмени доказателства, установи следната фактическа обстановка: Решение № 172 на Министерския съвет на Р България от 26.03.2010 г., обн. ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г., е влязло в сила на 27.04.2010 г. Със същото е отчуждена част от имот пл. № 42 по к. л. № 722, с площ от 577 кв. м., целият от 730 кв. м., като в решението е вписан като собственик Албена Христова Христова и е определено обезщетение от 85 685 лева. Решението не е обжалвано от Стоян и Димитър Тетевенски, които се легитимират като наследници на Генко Василев Тетевенски, починал на 8.10.1982 г., видно от удостоверение за наследници № 002495/04.09.2007 г. на СО-район Красно село. Сред наследниците не е посочена Албена Христова. С нот. акт № 94, т. VI, рег. 1256, н. д. № 788/1937 г. наследодателят Генко Тетевенски е закупил ливада от 9 дка в м. "Панека река" в с. Симеоново-Софийско. От представените скици и удостоверения се установява, че имотът е бил записан в кадастрален лист № 722 с пл. № 42 за ПИ VII-2369 и съдържа 730 кв. м., от които са отчуждените 577 кв. м. Предвид ангажираните доказателства за собственост в подкрепа на твърдението, че жалбоподателите са наследници на общия наследодател на Генко Тетевенски и данните за собственост, следва да се приеме, че е налице правен интерес на искането по чл. 39 от ЗДС. Разгледано по същество жалбата по чл. 39, ал. 3 от ЗДС следва да се отхвърли като неоснователна. С направените от молителите твърдения всъщност се цели осъществяване на косвен съдебен съдебен контрол върху законосъобразността на РМС № 172 на Министерския съвет на Р България от 26.03.2010 г., с което е извършено отчуждаването на имот от друго физическо лице и му е определено обезщетение като собственик. Това обаче е недопустимо да се извършва в настоящото съдебно производство, тъй като чл. 17, ал. 2 от ГПК не е приложим. Съгласно ТР № 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/2010 г. на ОС на ВАС решенията на МС, в които не е посочен действителния собственик на отчуждения имот и е нарушен чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, не са нищожни, а незаконосъобразни, поради което оспорването им следва да стане в преклузивния срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Така е, защото собствениците на отчуждавания имот са страна в административното производство по отчуждаване, отчуждаването накърнява правната им сфера и за тях е налице признат правен интерес да искат защита от съда чрез оспорване на решението на Министерския съвет поради неизпълнение на изискванията на чл. 34б, ал. 1 от ЗДС за посочване имената им като собственици. В случая обаче молителите не са оспорили административния акт. След влизане в сила на решението за отчуждаване и определяне на обезщетението, то става изпълнително основание относно дължимото парично обезщетение, а изпълнението се дължи спрямо адресата на административния акт, в случая Албена Христова. Основание за отмяна на административен акт за отчуждаване е налице, в случаите, когато в продължение на 6 месеца от влизане в сила на решението по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС в полза на собствениците не е извършено обезщетяване. Под собственик законодателят разбира посоченото в акта за отчуждаване лице, респ. в съдебното решение, постановено при оспорването на решението на Министерския съвет. Тъй като в РМС № 172 от 26.03.2010 г. жалбоподателите не са посочени като собственици, спрямо тях няма задължение за обезщетяване. Поради това неизплащането на обезщетение спрямо молителите, които не са посочени като собственици в административния акт, не поражда в тяхна полза субективно право да искат отмяна на решението за отчуждаване на основание чл. 39, ал. 3 от АПК. Претенциите им могат да бъдат защитени в производството по общия исков ред срещу лицето получило реално паричното обезщетение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,