Решение № 7852 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2011 г.

Решение № 7852 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 9.02.2011 г. по адм. д. № 2997/2010 г. Върховният административен съд, VII отделение е отменил заповед № ЛС 04-36/13.01.2010 г. на министъра на правосъдието. Решението се обжалва с касационна жалба от Министерство на правосъдието. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С обжалваната пред Върховния административен съд заповед на министъра на правосъдието е отменено разпореждане рег. № 10711 от 28.10.2009 г. на главния директор на дирекция "Изпълнение на наказанията". С него е наредено да се зачете на лишения от от свобода Георги Илиев Иванов изтърпяното наказание в повече от законоустановеното в размер на 2 г., 2 м. и 14 дни по НОХД№ 71/89 на Ловешкия окръжен съд на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Върховният административен съд, VII отделение е приел, че разпореждането е законосъобразно. Изтърпяното наказание по посочената присъда не е следвало да се изтърпява по силата на Закона за амнистията от 1990 г., поради което следва да се зачете на общо основание като "изтърпяно над срока" по смисъла на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС. Посочената разпоредба не изисквала изтърпяване на еднородно наказание. Всяко изтърпяно над законоустановения срок наказание следвало да бъде зачетено при изтърпяване на общото наказание. Установено е, че ответникът по касационната жалба Георги Илиев Иванов е постъпил в мястото за лишаване от свобода на 28.12.2008 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, определено му с присъди по НОХД№ 53/2993 г. на ОС Плевен и НОХД№ 2941/2005 г. на РС Плевен. Определеното общо наказание по посочените дела той е изтърпял на 19.03.2009 г. От тази дата е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода в размер на 3 години по НОХД № 922/2006 г., НОХД № 382/2006 г. и НОХД № 548/2008 г., всички на РС Плевен и наказание лишаване от свобода от 6 месеца по НОХД № 2876/2007 г. на РС София. С присъда по НОХД № 71/1989 г. на Ловешкия окръжен съд, изменена с решение на ВКС, постановено по реда на надзора през 1992 г., на ответника по касационната жалба Иванов е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години за престъпление по непредпазливост. Това наказание е изтърпявал от 26.02.1991 г. до 18.03.1994 г. в размер на 2 г., 2 м. и 14 дни, след което е бил освободен на основание Закон за амнистията, в сила от 19.01.1990 г. Незаконосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че изтърпяната част от наказанието по присъда по НОХД № 71/89 г. на Ловешкия окръжен съд е изтърпяна част в повече от определеното присъдата и следва да бъде зачетена при изтърпяване на общото наказание на общо основание. Хипотезата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС е във връзка с тази по ал. 1. За да са налице двете хипотези е необходимо осъденият да изтърпява наказание лишаване от свобода по две или повече присъди и едната от тях да бъде отменена (ал. 1) или осъденият да е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите (ал. 2). В тези случаи изтърпяната част от наказанието по отменената присъда или изтърпяната част от наказанието над срока, определен от съда по една от присъдите се зачита при изтърпяване на общото наказание. При изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ответника по касационната жалба по НОХД № 71/1989 г. на Ловешкия окръжен съд не е налице нито една от двете хипотези. Наказанието по тази присъда няма нищо общо изтърпяваното от ответника по касационната жалба наказание лишаване от свобода от 28.12.2008 г. и от 19.03.2009 г. по присъдите, посочени по-горе. Наказанието лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 71/89 г. на Ловешкия окръжен съд е за непредпазливо престъпление и ответникът е освободен от изтърпяването му през 1994 г. на основание Закона за амнистията от 1990 г. Ако ответникът по касационната жалба не е следвало да изтърпява въобще наказанието поради амнистирането му, той следва да търси правата си по друг ред. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че всяко изтърпяно наказание над законоустановения срок следва да се зачита при изтърпяване на наложеното общо наказание. Не се излагат мотиви какво се има предвид под "изтърпяване над законоустановения срок". В хипотезата на чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС се изисква изтърпяване на наказанието над определения от съда срок по една от присъдите, по които осъденият на лишаване от свобода изтърпява общо наказание. В случая по присъдата по НОХД № 71/89 г. дори формално това основание не е налице, тъй като изтърпяната част от наказанието не е над определения размер по тази присъда. Решението на Върховния административен съд, VII отделение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. То следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на Георги Илиев Иванов срещу заповед № ЛС-04-36/13.01.2010 г. на министъра на правосъдието, с която е отменено разпореждане рег. № 10711 от 28.10.2009 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Георги Илиев Иванов следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд,