Решение № 3822 от 10.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район против решение 5166/01.08.2022 г. по адм.д. 4233/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите /ЗВ/, както и че процесният имот попада в зона за защита на водите, обявена със заповед РД-353/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите. Сочи, че законодателят е въвел абсолютна забрана за водовземане за електроенергия, когато водното тяло попада в зона за защита. Моли да се отмени обжалваното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по жалбата, КК-Хидро ООД, редовно призован, се представлява от адвокат Павлова. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, съгласно изложените аргументи в отговора на касационната жалба. Моли да бъдат присъдени разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилно съдът е постановил, че атакуваното Решение ПО-01-54/31.03.2022 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район противоречи на материалния закон. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ въвежда генерална забрана за издаване на разрешителни за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия. В този смисъл заключението на приетата екологична експертиза не може да обори въведената от законодателя презумпция. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по жалба на КК-Хидро ООД, със седалище в гр. София срещу решение ПО-01-54 от 31.03.2022 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, в което е обективиран изричен отказ за продължаване срока на действие на разрешително 41140117 от 09.09.2009 г. за водовземане от р. Каменица, удължено с решение ПО-01-12 от 09.02.2011 г. и решение ПО-01-16 от 30.01.2017 г. Съдът е отменил решение ПО-01-54 от 31.03.2022 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобелеморски район. Върнал е преписката на директора на Басейновата дирекция Западнобеломорски район за ново произнасяне по заявление вх. РР-16-60/21.12.2021 г. в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Приел е, че при преценката си административният орган е проверил и основания, които са били налични още при предходните продължавания на срока на действие на разрешителното. А срокът на разрешителното за водовземане на жалбоподателя е продължен на два пъти с решения от 2011 г. и 2017 г., като при издаването им не са констатирани законови пречки по смисъла на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Съдът е посочил, че в ПУРБ за Западнобеломорски район не фигурират никакви ограничения или забрани във връзка с водовземането в конкретната защитена зона, като предвидените в него мерки засягат само поддържане на непрекъснатост на водните течения и движението на рибите. Установил е, че дори в плана е посочено разрешителното за МВЕЦ на жалбоподателя, като отговорна институция за изпълнение на посочените действия е именно собственикът на съоръжението. Съдът е приел, че в защитена зона Река Места няма биологични видове и местообитания, за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване. В заключение е посочил, че не са налице пречките, предвидени в чл. 118ж, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, тъй като по отношение засегнатия участък от реката, независимо, че попада в защитена зона Река Места, не се доказва поддържането или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за опазване на защитените типове природни местообитания. От това е направил извод, че административният акт не е съобразен с изискванията на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. От фактическа страна по делото е изяснено, че на КК-Хидро ООД е издадено разрешително за водовземане 41140117/09.09.2009 г. от директора на БДЗБР от воден обект р. Каменица, десен приток на р. Места, в землището на с. Брезница, общ. Гоце Делчев, с цел производство на електрическа енергия чрез МВЕЦ Каменица. Същото е с краен срок на действие 25.03.2011 г., продължен с Решение ПО-01-12/09.02.2011 г. и Решение ПО-01-16/30.01.2017 г., последно до 30.12.2021 г. Обектът е въведен в експлоатация на 13.12.2011 г. Със заповед РД-353 от 31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите зона Река Места с код BG0001021 е обявена за защитена в землището на с. Брезница. В административното производство е заявено искане за продължаване срока на действието на разрешително за водовземане. С обжалваното решение на дружеството е отказано продължаване срока на действие на издаденото разрешително за водовземане, поради това, че засегнатият участък от реката попада в зона за защита на водите. Административният съд е изложил обосновани изводи въз основа на многобройните събрани по делото доказателства. Подробно е анализирал заключението на назначената по делото експертиза, която установява, че в ПУРБ на ЗБР не фигурират ограничения и забрани във връзка с водовземането в конкретната защитена зона, както и че в защитена зона Река Места няма биологични видове и местообитания, за които поддържането и/или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване - изискване по чл. 119а, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. Поради това изводите на съда са правилни и се споделят от касационната инстанция. Спазена е разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 61/2010 г. от 06.08.2010 г.), съгласно която всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията му при първото им изменение или продължаване. Ясно е от данните по-горе, че първоначално издаденото разрешително за водовземане, издадено на дружеството е било вече нееднократно подновено и първото продължаване на срока е от 2011 г. Административният орган е бил задължен да съобрази изискванията, които са били законоустановени към този момент по силата на посочената разпоредба. Никакви последващи изменения на закона не могат да бъдат причина за отказа за продължаване на действието на разрешително за водовземане. Прилагането на разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ към вече съществуващи водноелектрически централи означава придаване на обратно действие на разпоредбата към заварени правоотношения, каквото законът не е предвидил. От това следва, че одобрени впоследствие защитени зони не могат да бъдат причина за отказ за продължаване на срока на разрешителните за водовземане на вече съществуващи обекти, извън изискванията на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ. Това би довело до унищожаването на законно изградени обекти /МВЕЦ/, каквато не е целта на Закона за водите и на Закона за биологичното разнообразие. При тези доводи, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационна жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Същото е поискано в размер на 6000 лв. с ДДС. При преценката на размера му, касационната инстанция намира за основателно възражението за прекомерност и определя възнаграждението за касационната инстанция в удвоения размер на възнаграждението по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,