Решение № 5083 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7915/2014 г.

Решение № 5083 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7915/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново против решение № 203/13.05.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 871/2013 г., с което е отменен издаденият на "Ван Бюрден Ван Лееовен транспорт" ООД, гр. Лом ревизионен акт № 12/1300006/11.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 369/16.08.2013 г. на решаващия орган. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при преценката на събраните по делото доказателства и установените факти, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът е тълкувал превратно представените по делото доказателства без да съобрази техния характер и доказателствена стойност. Игнорирани са и противоречията между отделните документи и безкритично е кредитирано заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Съдът не е обсъдил оспорването на документи по реда на чл. 193 ГПК в първото по делото съдебно заседание. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът - "Ван Бюрден - Ван Лееовен Транспорт" ООД, гр. Лом оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на административния съд, по съображения, изложени в представените по делото писмено становище на адв. Н. Григоров и заключително изявление на адв. Емилия Живкова. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, в съответствие с чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил издаденият на "Ван Бюрден Ван Лееовен транспорт" ООД, гр. Лом ревизионен акт № 12/1300006/11.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 369/16.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново в оспорената му част относно отказът на правото на данъчен кредит в общ размер от 28 889 лева и съответните лихви по 24 фактури издадени от "Стил мет България" ЕООД гр. София за данъчни периоди м. 09-10.2010 г., м. 12.2010 г., м 04.2011 г., м. 05.2011, м. 06.2011 г. и м. 10-12.2011 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизираното лице в съответствие с доказателствената си тежест в процеса е установило реалното извършване на услугите и използването им в икономическата си дейност, разполага с данъчен документ, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. В мотивите на съдебния акт, съдът е посочил, че предмет на спорните фактури са услуги по ремонт на товарни автомобили и ремонт на ремаркета. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че услугите са изпълнени въз основа на сключен между страните договор, а извършването им е удостоверено с представените в хода на ревизията приемо - предавателни протоколи, неоспорени от другата страна. Получателят разполага с издадени фактури, придружени с фискални бонове за извършено разплащане по всяка от тях. По отношение на превозни средства, обект на ремонтните дейности, съдът е приел, че са собствени или наети от ревизираното дружество съгласно представени свидетелства за регистрация на собствени МПС, договори за лизинг, сключени с "Пабко Лизинг и Търговия - клон България" и "Райфайзен лизинг България" ООД, както и договори за наем, сключени с Алекс транс 2009 ООД. Възражението на директора на дирекция ОДОП - В. Търново, че ремонтите са отнасят за автомобили, които не са използвани в дейността на дружеството, съдът е отхвърлил като неоснователно. В тази връзка в мотивите на решението е посочено, че това фактическо основание за отказ на правото на данъчен кредит е въведено за първи път от решаващия орган в издаденото от него решение. Поради това според съда с жалбата до съда дружеството е представило и доказателства за собствени и наети превозни средства. На това основание оспорването на достоверността на датата на представените в съдебното производство договори за наем на МПС, сключени между "Ван Бюрден Ван Лееовен транспорт" ООД и "Алекс транс 2009" ЕООД е отхвърлено като неоснователно. Въз основа на доказателства за собствени МПС, договорите за лизинг и договорите за наем на МПС с "Алекс транс 2009" ЕООД и заключението на съдебно - икономическата експертиза, според което разходите за ремонт на автомобили са основен разход за дейността на ревизираното дружество, съдът е обосновал извод, че услугите са използвани в икономическата му дейност. Съдът е посочил още, че изводите на органите по приходите за липса на реално извършени услуги не се подкрепят от представените в хода на ревизията приемо - предавателни протоколи, доказателства за използване от доставчика на нает обект и справки за наети лица. Според съда обстоятелствата във връзка с наетия персонал е могло да бъдат проверени от органите по приходите чрез данните в регистъра по чл. 62, ал. 4 КТ. Предвид липса на проверка в тази насока, съдът е кредитирал представените от доставчика справки за наети лица. От заключението на СИЕ, изготвено след проверка в счетоводството на доставчика и получателя, съдът е установил, че фактурите са отразени правилно и е налице съпоставимост между приходите и разходите. От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът е обосновал краен извод, че по фактурите, издадени от "Стил мет България" ЕООД са налице реални доставки на услуги. Поради това за получателя по тези фактури е възникнало право на данъчен кредит. При липсата на други основания за ограничаване на правото на приспадане, съдът е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци - съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изследвал предпоставките, посочени в чл. 68 и сл. ЗДДС във връзка с чл. 9 и чл. 25, ал. 6 ЗДДС за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Настоящият състав споделя становището му, че признаването на правото на приспадане за доставки на услуги, предполага преди всичко установяване извършването на услугите от доставчика и използването им в икономическата дейност на получателя. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и неоспореното от страните експертно заключение по назначената съдебно - икономическа експертиза /СИЕ/, правилно съдът е приел, че предмет на фактурите са конкретни ремонтни дейности на конкретни МПС, чието изпълнение е удостоверено с подписани между страните приемо - предавателни протоколи. Доводите в касационната жалба повтарят изцяло мотивите в решението на директора на дирекция "ОДОП" град В. Търново, с които е потвърден ревизионния и са неоснователни. Възраженията, че от доставчика не са представени доказателства за мястото на извършване на ремонтите, са неоснователни. Видно от "ПИНП Стил мет България" ЕООД, цитиран и в решение № 369/16.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, в хода на ревизията е установено, че доставчикът е разполагал с нает обект в гр. София, ул. "Резбарска" № 27, с площ от 850 кв. м съгласно договор за наем от 6.01.2010 г., сключен с ЕТ "ВОВ - Валерия Димитрова". От съдържанието на този договор се установява, че уговореното от страните предназначение на наетия имот е за ремонт и техническо обслужване на товарни и леки автомобили. При извършената насрещна проверка са представени и фактури за платен наем за част от ревизираните периоди. Неоснователно касаторът обосновава законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит с липсата на доказателства за формиране себестойността на услугите. Това обстоятелство е ирелевантно за процесния спор, тъй като представените приемо - предавателни протоколи съдържат данни за отчитане на конкретни ремонтни дейности по отношение на конкретни превозни средства и данни за размера на възнаграждението, което ревизираното лице дължи на изпълнителя. Така определеното възнаграждение представлява и данъчна основа на доставката съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС. Същото е заплатено от получателя видно от приложените към всяка от фактурите фискални бонове. Обстоятелството, че част от товарните автомобили и ремаркета, посочени в приемо - предавателните протоколи за отчетен ремонт не са декларирани от ревизираното лице в попълнената при ревизията справка № 2 на наличните МПС, не обосновава извод, че тези превозни средства не са използвани в икономическата дейност на дружеството. В случая по делото са събрани други доказателства, които установяват правното основание, на което дружеството е ползвало процесните превозни средства, а именно: свидетелства за регистрация на собствени МПС /ремарке рег. № М 3467 ЕЕ, товарни автомобили рег. № М 1017 ВА и рег. М 2926 ВВ, влекач рег. № 6803 ВВ/, договори за експлоатационен лизинг, сключени с "ПАБКО Лизинг и търговия - клон България" по отношение на влекачи, марка DAF съответно рег. № 9814 МВ, рег. № 0092 РР и рег. № 9282 КТ и свидетелства за регистрация, част I, както и договори за наем от 13.09.2011 г., от 26.09.2011 г. и от 1.06.2011 г. сключени с "Алекс транс 2009" ООД съответно за полуремарке с рег. № М 3861 ЕЕ, товарен автомобил рег. № М 5957 ВВ и полуремарке рег. № 3708 ЕЕ. От приложената по делото служебна бележка изх. № 340/19.09.2013 г. и свидетелство за регистрация от 21.07.2010 г. е видно, че автомобил рег. № СА 0092 РР, посочен в приемо - предавателните протоколи за отчитане на ремонтни услуги е идентичен с автомобил рег. № СА 1965 НА, предмет на лизинг по договор от 24.07.2009 г. сключен между "Ван Бюрден - Ван Лееован Транспорт" ООД и "ПАБКО Лизинг и Търговия - клон България". Според тези доказателства промяната в регистрационния номер е от 21.07.2010 г. и се дължи на кражба на регистрационна табела. Правилно съдът е отхвърлил оспорването на достоверността на датата на представените договори за наем, сключени с "Алекс транс 2009" ООД. Доказателствата за използване на автомобилите от ревизираното лице са представени за първи път в съдебното производство в отговор на посоченото в решението на директора на дирекция "ОДОП" град В. Търново ново основание за отказ на правото на данъчен кредит - поради неизползване на превозните средства в икономическата дейност на дружеството. Поради това правилно съдът е приел, че първият момент, в който ревизираният субект е могъл да представи доказателства за оборване на това фактическо основание, е с жалбата до съда. Следва да се допълни, че използването на превозните средства, собственост на "Алекс транс 2009" ООД в икономическата дейност на ревизираното лице, се установява и от представените с ревизионната преписка международни товарителници за извършен международен превоз на товари от "Ван Бюрден - Ван Лееовен транспорт" ООД със същите превозни средства. По отношение на автомобил рег. № СА 1472 СА, обект на ремонт по протокол от 18.04.2011 г. и предмет на услугите по фактура № 609/18.04.2011 г., /съответно фактура № 581/21.12.2010 г./, за който в касационната жалба се посочва, че не е деклариран от ревизираното лице в справка № 2, по делото е представено свидетелство за регистрация, от което е видно, че от 2006 г. е регистриран на "Райфайзен Лизинг България" ООД. От приложения договор за покупко - продажба на МПС, сключен между ревизираното лице и лизинговото дружество се установява, че "Ван Бюрден - Ван Лееовен транспорт" ООД е заместило лизингополучателите по договор за финансов лизинг № 2809-10406-1500/25.08.2006 г. съгласно споразумение за заместване от 27.05.2010 г. Като страна по лизинговия договор ревизираното дружество е придобило правото на собственост върху влекача с рег. № СА 1472 СА съгласно договор за покупко - продажба, сключен на 25.10.2011 г. с нотариална заверка на подписите. Следователно за процесните услуги посоченото превозно средства е ползвано от дружеството по договора за лизинг с "Райфайзен Лизинг България" ООД. При тези писмени доказателства, правилно съдът е кредитирал и заключението на съдебно -икономическата експертиза, че процесните ремонтни услуги представляват разход във връзка с основната дейност на ревизираното лице. Следва да се допълни, че по отношение на превозните средства - обект на ремонтни услуги от "Стил мет България" ЕООД /включително и ремарке с чуждестранна регистрация/, са налице фактури и международни товарителници, от които е видно, че са използвани от ревизираното дружество във връзка с извършваните от него транспортни услуги. Поради това неоснователно се поддържа в касационната жалба, че по делото не е изяснено кои автомобили дружеството е използвало в осъществявана от него транспортна дейност, тъй като не е представен списъка на МПС, приложен към издадения лиценз за извършване на международен превоз на товари и не е поставена задача на вещото лице в тази връзка. Твърденията на касатора, че по делото не е установено за чия сметка са материалите /шарнири, накладки, масла и др./, във връзка с извършените ремонтни услуги, са в противоречие с данните от счетоводството на ревизираното лице. Видно от приложения в ревизионната преписка хронологичен регистър на счетоводните операции, "ВАН БЮРДЕН - ВАН ЛЕЕОВЕН ТРАНСПОРТ" ООД е осчетоводявал разходи за спирачни дискове, накладки, съединител, резервни части за МПС и др. в процесните периоди на м. 04.2011 г., м. 05.2011 и м. 06.2011 /л. 414 и сл./. Поради това липсата на данни за такива материали в счетоводството на доставчика за същите периоди не обосновава извод за липса на реални доставки на ремонтни услуги. При наличието на доказателства за изпълнение на услугите, техния вид и стойност, бланкетното съдържание на сключения между страните договор не променя изводите относно действителното им осъществяване в какъвто смисъл са възраженията в касационната жалба. От изложеното следва, че от "Ван Бюрден - Ван Лееовен транспорт" ООД в изпълнение на доказателствената тежест в процеса са установени релевантните за спора факти - извършването на спорните доставки на ремонтни услуги и използването им в икономическата дейност на дружеството. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че за ревизираното дружество са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 6 и чл. 9 ЗДДС и условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за възникване и признаване на правото на данъчен кредит, са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Правилно съдът се е позовал и на практиката на Съда на ЕС по дело С-642/11 и дело С-643/11. По тези съображения настоящият състав приема, че решението, с което ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора разноски за касационната инстанция се дължат на ответника. В касационното производство дружеството е защитавано от двама адвокати, като всеки от тях е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение са представени единствено от адв. Емилия Живкова - в размер на 2000 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 6.04.2015 г., която сума следва да бъде присъдена на дружеството съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,