Решение № 7884 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2017 г.

Решение № 7884 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. М. И. от гр. С. срещу заповед № РД-15-318/30.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите), с която на основание чл. 12, ал. 1, изр. първо от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "старши експерт" в Дирекция "Поземлени отношения и комасация", отдел "Регистри и анализи", към Министерство на земеделието храните. В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, защото изпитателният срок, който бил предвиден в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, бил в полза на органа по назначението. В този срок органът следвало да прецени качествата на изпитвания служител. За срока на изпитване жалбоподателката получила отлична оценка от прекия си ръководител в процеса на атестиране, от което следвало, че изпълнила целите, които били заложени в работния й план. Поради това със заповед № РД - 15 - 168 от 14.03.2017 г. на главния секретар на Министерството, била повишена в по - висок ранг. Независимо от така посочените факти, органът по назначаването прекратил служебното й правоотношение една седмица преди изтичане срока за изпитване. Релевира доводи, че заповедта противоречи на материалния закон, което е отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Жалбоподателката моли съдът да отмени обжалваната като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност, претендира направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите чрез процесуален представител юрк. Пенева оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото оспореният административен акт е връчен на неговия адресат на дата 30.03.2017 г., а жалбата до Върховния административен съд е подадена на 11.04.2017 г. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност и доводите на страните по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното: Ж. С. М. Илиева е назначена за първи път на държавна служба на основание чл. 9 вр. чл. 12 и чл. 15 от Закона за държавния служител (ЗДСл) със заповед № РД-15-329/23.03.2016 на длъжност "старши експерт", в Дирекция "Европейска координация и международни отношения", отдел "Международни отношения" в Министерството на земеделието и храните (сега Министерството на земеделието, храните и горите), с ранг IV младши за държавен служител. Със заповед № РД-15-168 от 14.03.2017 г. на главния секретар на М. И. е била повишена в ранг III младши и на длъжност старши експерт в Дирекция "Поземлени отношения и комасация", отдел "Регистри и анализи". Със заповед № РД-15-318/30.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните на основание чл. 12, ал. 1, изр. първо от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "старши експерт" в Дирекция "Поземлени отношения и комасация", отдел "Регистри и анализи", към Министерство на земеделието и храните. Със заповедта е разпоредено на служителя да се изплати обезщетение по чл. 61 от ЗДСл. Видно от Формуляр за оценка изпълнението на длъжността по Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, лицето е било атестирано за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. Оценяващият ръководител е определил на С. И. обща оценка на изпълнението на заеманата от нея длъжност "изключително изпълнение". Формулярът от проведеното атестиране е връчен на служителя на дата 01.02.2017 г. и срещу него няма постъпили възражения. Н. С. М. Илиева са издадени четири броя заповеди, с които й е разрешено да ползва платен годишен отпуск и пет болнични листове за временна неработоспособност, респ. последната е декларирала подлежащите на деклариране факти по чл. 111, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяването на правоотношението, дължимото обезщетение и придобития ранг. Според чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК съдът преценява действителността и законосъобразността на оспорената заповед - дали е издадена от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването й, както и съответствието й с целта на закона. Съдът при така описаните по - горе факти приема, че обжалваният по делото административен акт е издаден от компетентен орган - министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието храните и горите, понятието въведено с изменение на Устройствения правилник на министерството на земеделието, храните и горите, обн. ДВ бр. 55 от 07.07.2017 г.), който съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е и орган по назначение на държавните служители в Министерството. Заповедта е издадена в изискуемата се форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не е налице и твърдяното нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, той продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Според ал. 2 от същата разпоредба, ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване, а ал. 3 гласи, че срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск. За жалбоподателката срокът на изпитване не тече за времето, за което тя е в законоустановен отпуск от 18.07.2016 г. до 22.07.2016 г. вкл., на 15.08.2016 г. и 08.09.2016 г. Последното обстоятелство има значение за изчисляване на времето на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Доколкото по делото не се установи друго от жалбоподателката, съдът намира, че С. М. И. за първи път постъпва на работа в държавната администрация с цитираната по - горе заповед № РД-15-329/23.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Следователно налице е първоначално постъпване на държавна служба от страна на жалбоподателката, считано от датата на встъпване в длъжност съгласно заповедта, за което обстоятелство спор по делото няма. Със заповед № РД - 15 - 168 от 14.03.2017 г. Илиева е била повишена в ранг III младши и на длъжност старши експерт в Дирекция "Поземлени отношения и комасация", отдел "Регистри и анализи" издадена от главния секретар на Министерството на земеделието и храните. По същество с тази заповед на жалбоподателката е изменено възникналото по - рано служебно правоотношение, тъй като с нея тя е назначена на длъжност старши експерт, но в Дирекция "Поземлени отношения и комасация", отдел "Регистри и анализи", към Министерство на земеделието и храните, за което й е определен III ранг. Съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл, е изменено правоотношението й с Министерството и в рамките на една и съща администрация, преди изтичане на едногодишния срок по заповед № РД - 15 - 329 от 23.03.2016 г. Поради това срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение, последното възникнало със заповедта от 14.03.2017 г. На осн. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл органът по назначаването в този едногодишен срок, може да прекрати служебното правоотношение на лицето без предизвестие. В случая е налице посочената хипотеза, доколкото С. И. в жалбата до съда не оспорва обстоятелството, че една седмица преди изтичане срока на изпитването й, е прекратено служебното правоотношение с Министерството на земеделието и храните. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. Посочените предпоставки кумулативно са били налице към датата на издаване на оспорената по делото заповед за прекратяване на служебното правоотношение на С. И. Поради това, министърът на земеделието и храните е имал законово основание да прекрати служебното правоотношение на Илиева в срока на изпитване на лицето. Текстът на чл. 12, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗДСл регламентира правомощието на органа по назначаването да направи преценка на субективните качества на служителя в срока за изпитване. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност той едностранно и без предизвестие прекратява служебното правоотношение със служителя, без да е необходимо да мотивира своето решение. Правните действия на органа по назначаването в посочената хипотеза съответстват на целта на ЗДСл, тъй като през едногодишния срок за изпитване, предвиден в полза на органа по назначаване, последният има фактическа възможност да провери професионалните и делови качества на лицето. Тази преценка на органа по назначаване е в кръга на неговата оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Доводите в жалбата за високите професионалните качества на служителката са ирелевантни за правния спор и не следва да бъдат обсъждани при основанията за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 12 от ЗДСл. Съгласно текста на разпоредбата, органът по назначаването не е задължен да излага фактически обстоятелства относно прекратяването на служебното правоотношение, защото спроед чл. 108, ал. 1 от ЗДСл заповедта съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Само в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, но конкретния случай не попада в тази хипотеза. Предвид изложеното не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта и жалбата на С. М. И. следва да се отхвърли като неоснователна. Искането на жалбодателката за възстановяването й на заеманата длъжностсе оставя без разглеждане като недопустимо, тъй като при отмяна на заповедта същото следва при изпълнение на предвидените в чл. 122, ал. 1 ЗДСл предпоставки - явяването й в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение. С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен и иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 отЗДСл, за времето, за което не е била на служба. Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Следователно, предпоставката, обуславяща приложимостта на посочения текст, е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящото съдебно решение подлежи на касационно оспорване, поради което с постановяването му не може да счита, че е налице предпоставката по чл. 104, ал. 1, изр. последно от ЗДСл. Констатцията налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността на заповед № РД-15-318/30.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбоподателката трябва да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определени по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,