Решение № 7521 от 10.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Добро управление" при Министерски съвет, чрез юрк. И. Костовски, срещу Решение 6810/15.11.2022 г., постановено по адм. дело 6660/2022 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство, а именно - нарушение на правилата за възобновяване на влязъл в сила акт. Твърди че от съдържанието на акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) се потвърждава изричната необходимост от предприетите действия с цел спазване на изискването за законосъобразно извършване на допустимите разходи. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което да се потвърди АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Национален институт на правосъдието (НИП), чрез процесуалния представител юрк. Р. Колева-Стоименова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискванията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил АУПДВ ПВ-2022-37/29.06.2022 г., издаден от РУО на ОП Добро управление, с който на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. на Министъра на финансите е установявано за възстановяване публично вземане в размер на 1 126,15 лв., без начисляване на лихви до изтичане на срока за доброволно изпълнение. От фактическа страна в решаващият съд е приел за установено, че на 27.03.2020 г. между РУО на ОП "Добро управление" и НИП е сключен административен договор BG05SFОР001-3.006-0001-СО1 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) с оглед изпълнението на проект "Правосъдие през 21 век - развиване на професионална компетентност и интегритет на магистратите и съдебните служители. По делото е приложено писмо от 31.05.2022 г. за верификация на разходи в размер на 631 865,97 лв., издадено във връзка с изпълнението по проекта и постъпило в ИСУН искане за междинно плащане 9/11.03.2022 г. от страна на бенефициера НИП. След извършена проверка на отчетените и верифицирани разходи с писмо с изх. 02.50-124/13.06.2022 г., бенефициерът е уведомен за невъзможността да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 1 126,15 лв. В съдебното решение са посочени общите размери на разходите по бюджетни редове II.3.1. възнаграждения на служители на НИП за участие в работни групи, и във връзка с разработване и актуализация/адаптация на самообучителни ресурси и др.; III.5.4. Възнаграждения на служители на НИП за обучения, конференции, кръгли маси, онлайн сесии и др. на територията на Република България и VII.13. 1. Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация. В хода на производството на бенефициера е предоставена възможност да изрази становище и да направи възражения, която е упражнена от страна на адресата на 22.06.2022 г. След преценка на доводите като неоснователни, РУО е издал процесния АУПДВ. Въз основа на така установените факти по делото първоинстанционният съд е извършил проверка на валидността на акта, приемайки същият за издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощията, видно от представената заповед Р-16/01.02.2022 г. на министър-председателя на РБългария, в изискуемата от закона писмена форма чл. 59, ал. 2 АПК и съдържащ точно посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване. За да уважи жалбата и да отмени АУПДВ, решаващият съд е констатирал допуснато съществено нарушение на процесуалните норми. От изложените правни мотиви става ясно, че налице влязъл в сила административен акт по отношение на искане за междинно плащане 9/11.03.2022 г. като не са представени данни последният да е обжалван или протестиран. Безспорно законът предвижда възможност за изменение на издадения акт при условията и на основанията по чл. 99 АПК, но тежестта да установи наличието на фактическото основание е на органа. Отбелязани са предвидените възможности по чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 АПК за отстраняване на допуснати непълноти, на очевидни фактически грешки и тълкуване на съдържанието на издадения акт. Преразглеждане на съдържанието на влязъл в сила акт по спорния въпрос би могло да бъде осъществено единствено в хипотезите на оспорване по административен ред или след възобновяване на производството съгласно чл.чл. 99- 106 АПК. В резултат от изложеното е приет за основателен наведеният довод за допуснато нарушение, свързано със заобикалянето на стабилитета вече издадения акт. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти и направените изводи са в съответствие с доказателствата по делото, правната рамка и съдебната практика. Заявените оплаквания в касационната жалба не се споделят след извършена проверка на доказателствения материал по делото. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че процесният АУПДВ ПВ-2022-37/29.06.2022 г. има характер на акт, с който се изменя влязъл в сила акт за верификация. По делото не се спори, че НИП е бенефициер по административен договор BG05SFОР001-3.006-0001-СО1/27.03.2020 г. С цел изпълнението на дейностите по сключения договор от бенефициера е заявено междинно плащане 9/11.03.2022 г., в резултат на което е извършена проверка и са верифицирани разходи в размер на 631 865,97 лв. В писмото на РУО от 31.05.2022 г. изрично е уточнено, че няма неверифицирани разходи по искането. Неоснователно е касационното оплакване, че е спазена процедурата по издаване на АУПДВ относно верифицираното плащане в общ размер на 1 126,15 лв., което в случая правилно е установено като недопустимо на основание чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ (загл. изм. ДВ, бг. 51 от 2022 г.) във вр. с чл. 57, ал. 1, т.т. 2 и 4 и чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Съображения са насочени изцяло срещу преценката по същество и не се оспорва изводът, че по делото не е установено органът да е провел процедура по чл. 99 и сл. АПК за възобновяване на производството по издаване на влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен по съдебен ред. Крайното заключение на първоинстанционния съд е направено при правилно разпределение на доказателствената тежест, тъй като задължен да установи материалноправните предпоставки за изменение на акта за верификация е бил именно административният орган. Неспазването на предвидения ред за издаване на нов индивидуален административен акт по въпроса прави АУПДВ незаконосъобразен. В тази насока е и практиката на Върховния административен акт - решение 7890/30.06.2021 г., постановено по адм. дело 1752/2021 г., решение 9285/24.08.2021 г. постановено по адм. дело 5049/2021 г., решение 14458/23.11.2020 г., постановено по адм. дело 8007/2020 г. и др. Процедурата по възобновяване на производството по изменение на влязъл в сила административен акт безспорно представлява изключение от общото правило за стабилитет на акта и създава яснота както по отношение на упражняването властническите правомощия, така и за регулираните административни отношения. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна. С оглед на изхода от спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответната страна искане, администрацията на Министерски съвет следва да бъде осъдена да заплати на НИП юрисконсултско възнагрнаграждение в размер на от 100 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,