Решение № 7872 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2010 г.

Решение № 7872 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 7.12.2009 г. по адм. дело № 2640/2009 г. Административен съд - София град отменя заповед № ЧР 177 от 26.03.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на Румен Илиев Цанков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и осъжда агенцията да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Решението е обжалвано от административния орган. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е правилно като краен резултат. Аргументирано и в съответствие със закона съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, но при допуснати нарушения на изискванията за форма на същата, които обосновават извод за нейната отмяна. Оспореният административен акт не включва посочените в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Заповедта съдържа общо и декларативно изброяване на неизпълнени според административния орган служебни задължения, но не и описание на конкретни нарушения на служебната дисциплина, уточнени по време и място на извършване. Така например не е уточнено кога е осъществено деянието по т. 1 от заповедта, както и в какво се изразява неизпълнението на Вътрешните правила за организация на дейността по управлението на финансовите ресурси, както изисква императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. В нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са посочени точно виновно нарушените служебни задължения, като например неизпълнените нормативно установени изисквания за издаване на ловни билети, за управление на финансовите ресурси, документооборота и касовата наличност или кои свои задължения жалбоподателят е нарушил или не е изпълнил във връзка със съхраняването на имущество. Правилно е становището на съда, че в случая протоколът от заседанието на дисциплинарния съвет, проведено на 26.03.2009 г., не може да мотивира оспорения акт, тъй като този документ не съдържа конкретизациите по - горе и не е посочен като основание за издаване на заповедта (в този смисъл т. 3 от ТР № 16/1975 г. на ОСГК). Така обжалваната заповед фактически е постановена без мотиви - съществен порок на формата, тъй като се накърнява правото на защита на уволнения служител, който практически не е известен за причините, довели до санкционирането му и е лишен от възможност да ангажира доказателства, опровергаващи изложеното от административния орган. Изводът на административния съд за липсата на съществени нарушения на административнопроизвоствените правила не намира опора в закона и не се споделя от настоящата инстанция. Оспорената заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с която на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, сега ответник по касационната жалба Румен Цанков, който тогава заема длъжността "началник отдел "Рибарство и контрол"- ТЗ Монтана", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В противоречие с цитирания текст преди налагане на дисциплинарната санкция служителят не е изслушан от наказващия орган (представени са доказателства, че на служителя са искани само писмени обяснения). Фактът, че преди налагане на дисциплинарното наказание служителят е поканен да даде и е депозирал писмени обяснения не сочи на изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст задължава дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Изискванията са кумулативни, поради което неспазването на всяко едно от тях е обосновава нарушение на посочената норма, съответно - съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл, във връзка с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, следва да се тълкува нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Констатираното нарушение е достатъчно основание за отмяна на заповедта без да се обсъждат останалите доводи по същество относно незаконосъобразността на административния акт (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл). Изложеното относно наличието на основания за отмяна на оспорената заповед кореспондира с крайния извод на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт. Поради това настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и доводите на касатора за незаконосъобразност на същото са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта са спазени административнопроизводствените правила не се обоснова от доказателствата по делото, тъй като е направен при липсата на данни, че преди налагане на наказанието служителят е изслушан от наказващия орган. Доколкото обаче този извод, не е довел до неправилност на съдебния акт, настоящият състав намира, че констатираният недостатък на решението не съставлява основание за неговата отмяна, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури следва да заплати на Румен Илиев Цанков сумата 500.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,