Решение № 239 от 13.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 103/2010 г.

Решение № 239 от 13.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 103/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев Производството по н. д. № 103/2010 г. на Върховния касационен съд, III-то н. о. е образувано по реда на гл. ХХХIII НПК по искане от осъдената Ц. Д. Н. за възобновяване на нохд № 409/2009 г. по описа на Районен съд-Лом, отмяна на постановената по него присъда, на решението от 30.12.2009 г. по внохд № 232/2009 г. на ОС-Монтана, с което тя е потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се съображения за допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и за явна несправедливост на наказанието - основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК. В тази връзка се навежда доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на осъдената, като окръжният съд й е отказал възможност да даде повторно обяснения по предявеното й обвинение. Редовно призована осъдената не се явява, тъй като не е конвоирана от Сливенския затвор. Пред касационния състав съпругът й Г. П. В. заявява, че е контактувал с осъдената и тя е заявила, че не желае да присъства при разглеждане на делото. Повереникът на гражданския ищец изразява становище, че искането на осъдената е основателно. Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдената за възобновяване на делото следва да бъде уважено, тъй като неоснователно, тя е била лишена от възможността да даде обяснение по предявеното й обвинение и пред двете предишни съдебни инстанции. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по нохд № 409/2009 г. по описа на Районен съд - Лом е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - Лом срещу Ц. Д. Н. и Х. Г. Пантев по обвинение за извършено от тях в съучастие престъпление по чл. 195, във вр. чл. 194, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК. С присъдата Н. е призната за виновна по чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 7 във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно, при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от "открит" тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на осъдената по влязлата в сила присъда по нохд № 222/2005 г. на РС - Лом, което да изтърпи при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от "открит" тип. Ц. Д. Н. и Х. Г. Пантев са осъдени да заплатят солидарно на С. И. П. сумата от двеста двадесет и два лева и десет стотинки, представляващи обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, а на държавата- такса върху размера на уважения иск в размер на петдесет лева. С решение от 30.12.2009 г. по внохд № 232/2009 г. на ОС - Монтана присъдата е потвърдена. Искането на осъдената за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от нея на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК, съдебен акт и по същество е неоснователно. Правото на подсъдимия да дава обяснения по обвинението е едно от основните негови процесуални права, установени в чл. 55 НПК, с оглед реализиране и гарантиране на правото му на защита, въведено като основен принцип в чл. 15, ал. 1 НПК. Това свое право пред първоинстанционния съд подсъдимият може да упражни във всеки момент на съдебното следствие, съгласно чл. 277, ал. 2 НПК. В съдебно заседание, проведено на 18.06.2009 г. /л. 26 от делото/ първоинстанционният съд е дал ход на съдебното следствие, след като в присъствието на защитниците е разяснил правата на подсъдимите по чл. 274 и чл. 275 НПК. Видно от същия протокол след даването на ход на съдебното следствие подсъдимата Н. е разяснила, че е получила препис от обвинителния акт, запозната е с него, разбира обвинението и желае да даде обяснения. С обясненията си Н. изцяло е оспорила тезата на прокуратурата, за каквото и да е било нейно участие в инкриминираното деяние - обяснение, поддържано от нея и в последната й дума. Неоснователен е доводът, че в нарушение на чл. 277, ал. 2 от НПК на подсъдимата не е била предоставена възможност да даде повторни обяснения пред състава на окръжния съд. Такова, съществено нарушение на процесуалните правила би било, ако в съдебното производство и пред двете решаващи по фактите инстанции подсъдимият е била лишен от възможността да изрази своето отношение към обвинението, да прави искания и да прави възражения или в случаите, при които подсъдимият е направил искане за даване на обяснения по обвинението за първи път пред въззивната инстанция, когато не е упражнил това си право пред предходния съд, което не е било удовлетворено. В тези случаи, ВКС е приемал правилно, че при преценката си по чл. 327, ал. 2 НПК, съдът не може да лиши подсъдимия от правото да даде обяснения . В случая, тази хипотеза не е налице. В определението от 02.12.2009 г. по чл. 327 НПК Монтанският окръжен съд е приел, че не се налага повторен разпит на подсъдимата Н. По начало, в разпоредителното заседание по чл. 327 НПК, въззивният състав се произнася по доказателствените искания направени с жалбите или протеста, за да прецени, налага ли се и в какъв обем провеждането на съдебно следствие. Неспазването на това изискване ще представлява съществено процесуално нарушение само тогава, когато жалбите или протестът съдържат конкретни доказателствени искания за установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, или разпитът на подсъдимите служебно, или по тяхно искане е бил наложителен във въззивното производство. Когато, освен отсъствие на произнасяне по доказателствените претенции, по реда на чл. 327 НПК, това не е сторено и в съдебно заседание, каквото задължение въззивният състав има и според чл. 331, ал. 1 - чл. 332 НПК, съдът извършва съществено нарушение на правилата, защото това му бездействие несъмнено води до ограничаване правото на защита на подсъдимия, които е бил лишен от поисканите за събиране и проверка доказателствени източници. По отношение претендираното нарушение на чл. 327, ал. 2 НПК, следва да се отбележи, че провеждането на нов разпит на подсъдимата във въззивното производство не е бил задължителен, а става въпрос на преценка и допустимост на това направено от страна на защитата по реда на чл. 315 от НПК. Тази дейност на съда, когато е подчинена на изискванията на процесуалния закон не подлежи на касационен контрол, доколкото става въпрос за формиране на вътрешно убеждение от необходимостта на допълване на доказателствения материал, в насока за събиране и проверка на факти и обстоятелства, относими към разкриване на обективната истина. В тази връзка следва да се посочи, че в хода на съдебното заседание по внохд № 232/2009 г. въззивният състав отново се е произнесъл по доказателственото искане направено от защитата за повторен разпит на подсъдимата, като не го е уважил. Затова неоснователно е твърдението, за отнета възможност на защитата да прави доказателствени искания. Това, че доказателствените претенции на защитата не са били приети за основателни не налага извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Авторството на осъдената, освен на открития неин дактилоскопен отпечатък върху една от откраднатите движими вещи е прието за доказано при съвкупната оценка на всички останалите доказателствени източници. Затова, не може да става въпрос, както за ограничаване правото на защита по отношение на неуважени доказателствени претенции, така и за неизпълнение на задълженията по чл. 14 НПК от двете инстанции. Монтанският окръжен съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Не са допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, като законът е приложен правилно. Съдът мотивирано е посочил на кои доказателства основава констатациите си и кои от тях не кредитира като недостоверни. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е мотивиран с довода, че Н. е със здравословни проблеми и е бременна в пети лунарен месец. Законодателят не е предоставил възможността в производство по гл. ХХХIII НПК да се провежда дейност свързана със събиране, проверка и оценка на доказателства. Затова, приложените към искането документи - медицинско направление от Медицински център "Невромед" ООД и справка от Медицински център - затвора гр. С., че към момента Н. е бременна в седми лунарен месец с вероятен риск от "Партус прематурус" /преждевременно раждане/ не могат да бъдат ценени в настоящото производство, но те биха могли да имат отношение в процедура по чл. 415 от НПК, което е от компетентността на други органи. Ето защо, искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.