Решение № 10908 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6874/2023 г.

Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 145 -178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на административния ръководител председател на Районен съд Пловдив И. Калибацев срещу Решение по т.4 от Протокол 21 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 20.06.2023 год., с което не се налага дисциплинарно наказание на Т. Маслинкова съдия в Районен съд Пловдив по предложение с рег. ВСС-4930/14.03.2022 год. подадено от административния ръководител на Районен съд Пловдив. Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - основания за оспорване по чл. 146, т.3 и 4 от АПК. Развити са съображения, че мотивите на обжалваното решение на Съдийската колегия на ВСС не намират опора в закона и не почиват на събраните доказателства. Във връзка с отсъствията на съдия Маслинкова от сградата на съда е посочено, че изпълнението на служебните задължения на съдията следва да се извършва в рамките на работното време и на работното място, което в случая е сградата на Районен съд Пловдив. Това произтича от нормата на чл.126, ал.1 от КТ приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.229 от ЗСВ като чл.210, т.3 от ЗСВ допълнително сочи, че не са събрани доказателства, че съдията е изпълнявал своите служебни задължения на посочените дни и часове извън сградата на РС Пловдив. Твърди се, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела процесното решение при противоречие с материалния закон като не е съобразила, че със заповед на председателя на РС Пловдив действала на датите, на които Маслинкова не е била на работното си място е указано на съдиите да работят в пълен състав в работните помещения и е задължителна за всички съдии и служители в съда. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) чрез процесуалния си представител С. Арсов в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва основателността на подадената жалба. Заинтересованата страна Т. Маслинкова съдия в Районен съд Пловдив не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните в изпълнение на нормата на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 от ЗСВ. Разгледана по съществ, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 1 ЗС, по предложение с per. индекс ВСС-4930/14.03.2022 год. от административния ръководител на PC Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия Маслинкова за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ представляващи неизпълнение на служебните задължения, а именно: нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ вр. с чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, за това, че не е изпълнила служебните си задължения нарушила е трудовата дисциплина и е закъсняла повече от три пъти в календарен месец месец ноември 2021 год. всяко едно от които не по-малко от 1 час за датите: 11.11.2021 год., 12.11.2021 год., 16.11.2021 год., 18.11.2021 год., 22.11.2021 год., 23.11.2021 год., 24.11.2021 год., 25.11. и 30.11.2021 год.; нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ вр. с чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ за това, че не е изпълнила служебните си задължения нарушила е трудовата дисциплина и е закъсняла повече от три пъти в календарен месец месец януари 2022 год. всяко едно от които не по-малко от 1 час за датите: 10.01.2022 год., 11.01.2022 год., 12.01.2022 год., 13.01.2022 год., 13.01.2022 год., 14.01.2022 год., 28.01.2022 год.; нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ вр. с чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ за това, че не е изпълнила служебните си задължения нарушила е трудовата дисциплина и не се е явила на работа в течение на два последователни работни дни на датите 16.12.2021 год. и 17.12.2021 год.; нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ вр. с чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ за това, че не е изпълнила служебните си задължения нарушила е трудовата дисциплина и не се е явила на работа в течение на два последователни работни дни на датите 20.01.2022 год. и 21.01.2022 год.; нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ вр. с чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ за това, че не е изпълнила служебните си задължения нарушила е трудовата дисциплина и не се е явила на работа в течение на два последователни работни дни на датите 24.01.2022 год. и 25.01.2022 год.; нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ вр. с чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ за това, че не е изпълнила служебните си задължения нарушила е трудовата дисциплина и не се е явила на работа през целия работен ден на датите 09.11.2021 год., 29.11.2021 год., 18.01.2022 год., 27.01.2022 год. и 15.02.2022 год. При разглеждане на делото пред дисциплинарния състав вносителят на предложението - административният ръководител на Районен съд Пловдив е взел участие лично поддържайки предложението в цялост и пледирайки за налагане на дисциплинарното наказание. По дисциплинарното дело са проведени редовни заседания на 19.07.2022 год., 26.09.2022 год. и 12.10.2022 гозд. като привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия е взел участие лично и с адв. К. Николов от АК - Пловдив, редовно упълномощен. Дисциплинарният състав е уважил доказателствените искания на страните и е събрал доказателства, които е приел за допустими и необходими за изясняване на делото. Дисциплинарният състав е счел предложението за образуване на дисциплинарно производство за допустимо като направено от компетентен орган - председателят на Районен съд Пловдив, който е съответният административен ръководител и съгласно чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ има правомощието да прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии от Районен съд Пловдив. В мотивите към своето решение дисциплинарният състав е приел за безспорно установено, че на посочените от вносителя на предложението периоди съдия Маслинкова не се е намирала на работното си място в сградата на РС Пловдив. В тази връзка спор между страните, че съдия Маслинкова не е била на работното си място на посочените в предложението дати и часове не е имало. Тези факти обаче не обосновават извод, че през посочените периоди съдията не е осъществявала дейности, представляващи изпълнение на нейните служебни задължения в нужния обем. При постановяване на решението си дисциплинарният състав се е позовал на обясненията на дисциплинарно привлеченото лице и на показанията на разпитания по делото свидетел. Приел е, че не се установява по безспорен начин, че дисциплинарно привлеченият съдия не е изпълнявал дейности, представляващи изпълнение на нейни служебни задължения, в частност администриране на разпределените и дела в законоустановения срок, за посочените от вносителя на предложението периоди, респективно, не е доказано виновно поведение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Счел е, че причинно-следствената връзка между забавата на администрирането на делата, разпределени на доклад на съдия Маслинкова и отсъствието и от работното място в РС Пловдив не се доказва. Наред с горните мотиви дисциплинарният състав е изложил още, че във връзка с обявената с решение 325 на МС от 14.05.2020 год. извънредна епидемична обстановка удължавана многократно с решения на Министерския съвет и със заповеди на министъра на здравеопазването, са въведени временни противоепидемични мерки на територията на страната, включително и такива, относими към работния процес в затворени помещения. Изрично е предвидено работният процес да се организира в дистанционна форма, където е възможно, като се допуска присъствена работа на най-много 50% от персонала. С решение на СК на ВСС по протокол 15/12.05.2020 год. са приети Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия. Съгласно тези правила съдиите и съдебните служители, които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда. С оглед изложеното дисциплинарният състав е приел, че формалното нарушаване на работното време разглеждано като фактическо отсъствие от сградата на Районен съд Пловдив само по себе си и когато не е довело до неизпълнение на служебните задължения не би могло самостоятелно да се приеме като дисциплинарно нарушение, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. Като краен извод е прието, че не се установява по безспорен и несъмнен начин, че съдия Маслинкова не е изпълнявала дейности, представляващи нейни служебни задължения на посочените дни и часове, респективно не е доказано виновно поведение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. Дисциплинарният състав е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ, с което е предложил на СК на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание на съдия Маслинкова. В мотивите на Решение ВСС 7857/31.05.2023 год. дисциплинарният състав е приел, че не може да бъде направен обоснован извод за това съдия Маслинкова да е извършила твърдените от вносителя на предложението дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Решението заедно с окомплектованата преписка са внесени за разглеждане на заседание на СК на ВСС проведено на 20.06.2023 год. Видно от пълния стенографски протокол 21/20.06.2023 год. на СК на ВСС е проведено гласуване, с което единодушно е прието предложението да не се налага дисциплинарно наказание на Т. Маслинкова - съдия в Pайонен съд Пловдив. Проведени са обсъждания като мотивите на решението са приети изцяло от СК на ВСС. Следва да се отбележи, че от страна на съдия Т. Маслинкова е подадено писмено възражение с рег. индекс ВСС-4930/14.04.2022 год. на основание чл. 316, ал. 8 от ЗСВ, в което поддържа, че в направеното предложение липсват твърдения за това дали и доколко така заявените нарушения на трудовата дисциплина са повлияли на срочността, пълнотата и най-вече на качеството на извършваната от нея дейност като съдия. Заявява още, че кабинетите в РС Пловдив представляват помещения от около петнайсетина квадратни метра, в които работят по трима съдии и че не би могло да се счита за отклонение от трудовата дисциплина, ако част от работата съдията извършва от дома си. Развива подробни съображения и относно работата в ЕИСС /Единната информационна система на съдилищата/ - изработването на съдебните актове не се случват в тази система, а само се присъединяват предварително изготвените в Word съдебни актове, което обяснява защо пребиваването на съдията в съда е за кратко. Решението на СК на ВСС е постановено при спазване на процедурата, визирана в ЗСВ след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Административният орган е преценил правилно всички обстоятелства и доводи от значение за решаването на казуса и е постановил акта си в съответствие с принципите на истинност, равенство и безпристрастност. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, шесто отделение, намира от правна страна следното: Оспореният акт на Съдийската колегия на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство от 10 /десет/ гласа за и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 от ЗСВ. В хода на производството по дисциплинарно дело 3/2022 год. по описа на ВСС са събрани относимите към казуса доказателства. Дисциплинарният състав е изяснил пълно и всестранно фактите и обстоятелствата, релевантни за състава на твърдяното за извършено от магистрата дисциплинарно нарушение. За мотиви на решението съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 7 от ЗСВ се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и съображенията на членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. Тази изрична правна норма инкорпорира решението на дисциплинарния състав в решението на съответната колегия на ВСС. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция установена в чл. 307, ал. 2 от ЗСВ дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Изводът за липса на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Т. Маслинкова е направен след правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникване на такава отговорност, а именно - доказано дисциплинарно нарушение. Магистратите, чиито правомощия са определени с Конституцията и Закона за съдебната власт, имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си. По този въпрос теорията и съдебната практика приемат, че правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт. (Решение 1 от 31 януари 2017 г. на КС на РБ по к. д. 6/2016 год.) Независимо от спецификите на правоотношенията магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 от ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Продължителността на работния ден и полагането на труд през установеното работно време е сред основните елементи на правоотношението, произтичащо от издадения от административния ръководител акт за заемане на длъжността, встъпване в длъжност и изпълнение на функциите на магистрата. Индиция за такова тълкуване е и разпоредбата на чл. 210, т. 3 от ЗСВ, която задължава съдиите, прокурорите и следователите при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. Именно поради това следва да се преценява изключително внимателно и най-вече за всеки конкретен случай дали е налице нарушение на трудовата дисциплина съотнесена към спецификата на работата на съдията. В чл. 307, ал. 1 и 2 от ЗСВ са посочени дисциплинарно отговорните субекти и основанията за ангажиране на тяхната отговорност и е дадена легална дефиниция на понятието дисциплинарно нарушение. В чл. 307, ал. 3 от ЗСВ законодателят изчерпателно е изброил видовете дисциплинарни нарушения. За да се ангажира дисциплинарната отговорност на съдия Маслинкова за нейно действие /бездействие, констатирано от административния ръководител на РС Пловдив и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е необходимо да се установи конкретно виновно поведение (действие или бездействие), извършено или допуснато от дисциплинарно привлеченото лице, което представлява неизпълнение на служебните задължения или накърняване на престижа на съдебната власт. От проведеното дисциплинарно производство не се доказва, че съдия Маслинкова с поведението си и в това си качество е осъществила състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ изразено в неизпълнение на други служебни задължения във връзка е чл. 190, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда (КТ), в предметните предели на предложението на председателя на PC Пловдив, поради което дисциплинарно наказващият орган правилно не я е наказал и съответно правилно е приложил материалния закон в съответствие с неговата цел. Изводът за липса на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Маслинкова е направен след правилна интерпретация на разпоредбите регламентиращи основанията за възникване на такава отговорност, а именно - доказано дисциплинарно нарушение. По отношение на отсъствието на съдията от работното и място през посочените в предложението периоди/дни, СК на ВСС обосновано е приела, че служебните задължения на съдията, които произтичат от заеманата длъжност, включват редица дейности със специфичен характер, които представляват поначало мисловно-логическа, аналитично-оценъчна дейност и обхващат: проучване и произнасяне по текущ доклад; подготовка и провеждане на съдебни заседания; проверка па протоколи от съдебни заседания; запознаване, проучване, анализ на доказателства по дела, включително и дистанционно проучване на дела чрез ЕИСС, позволяваща дистанционен достъп на съдиите до модулите на електронната система; проучване на съдебна практика; изготвяне на съдебни актове в закрити и открити заседания; изготвяне на съдебни актове по делата, обявени за решаване; осъществяване на всички дейности по дежурства по граждански и наказателни дела и т.н.. Организацията на работата на съдията е свързана с разпределение на необходимото време за изпълнение на тези служебни задължения и други (които не са свързани с правораздавателната дейност на съдията). Без да излиза извън предмета на дисциплинарното производството административнонаказващият орган обосновано е приел, че следва да се отчете и неотмененото действие на приетите от СК на ВСС правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия, предвиждащи специален режим на физическо присъствие в сградите на съдилищата и в които е предвидено, че съдиите и съдебните служители, които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда. Предвид горното, твърдяното нарушение на работното време, разглеждано като фактическо присъствие в сградата на Районен съд Пловдив и неизползването на Единната информационна система на съдилищата, само по себе си и когато не е довело до неизпълнение на служебните задължения (изпълнението на основните функции на съдията, свързани с правораздавателната дейност),респективно - довредоносен резултат, неби могло самостоятелно да се приеме като дисциплинарно нарушение, за което да бъде наложено дисциплинарно наказание, в какъвто смисъл е предложението на председателя на PC Пловдив. Спазването на работното време и място е относително като се отчита характерът на работа и времето за извършване, както и останалите особености на изпълнение на служебните задължения на магистрата. Правилно е прието в оспореното решение, че не е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение на магистрата в рамките на службата и не са налице признаците на състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ изразено в неизпълнение на други служебни задължения във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 15 юли 2021 година по дело C 791/19 в съображение 51 се извежда, че в съответствие с в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективна съдебна защита на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза. Така посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективната съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък ЕКПЧ), и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решение Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romаnia" и др., т. 190 и цитираната съдебна практика). В това отношение следва да се припомни, че макар организацията на правораздаването в държавите членки несъмнено да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решения от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C 619/18, EU: C: 2019: 531, т. 52 и цитираната съдебна практика и от 5 ноември 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища) C 192/18, EU: C: 2019: 924, т. 102). Що се отнася до правилата относно дисциплинарните производства срещу магистратите изискването за независимост, произтичащо от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, налага съгласно постоянната съдебна практика, този режим да предоставя необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използването му като система за политически контрол. В това отношение въвеждането на правила определящи по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на производство, гарантиращо изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт (решение Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romania" и др., т. 198 и цитираната съдебна практика). Предвид изложеното оспореното решение на СК на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание е прието в законово очертаните рамки на оперативната му самостоятелност като правото на свободна преценка е упражнено в съответствие с целта на закона. Жалбата срещу административния акт подадена от вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,