Решение № 8009 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13706/2013 г.

Решение № 8009 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13706/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Тийм Груп" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "Иван Рилски" № 18, представлявано от управителя Диана Петрова Роева, чрез адв. И. Златев, против Решение № 1894 от 11.07.2013 г. Варненски административен съд по адм. д. № 407/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против на Ревизионен акт /РА/ № 031202145/28.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 805/18.12.2012 г. на Директор Дирекция "ОУИ" /с ново наименование "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството в резултат на непризнато право на данъчен кредит, за данъчни периоди м. 07- м. 09.2011 г. са определени задължения по ЗДДС - ДДС в размер на 7 088 лв. и лихви за просрочие - 709.09 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на доказана реална доставка по фактурите на "Стоп партнер Груп" ЕООД и "Билд" ЕООД с предмет "шезлонги, чадъри и шалтета". Съдът игнорирал грубите процесуални нарушения при документирането на констатациите на РА и не съобразил доказателствата за приемане на стоката по преките доставки, редовното осчетоводяване на фактурите при ревизираното лице и необосновано не кредитирал свидетелските показания. Жалбоподателят бил санкциониран с отказ на данъчен кредит поради действия на неговите доставчици, което било недопустимо както съгласно съдебната практика на ВАС, така и на тази на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, както и съдебната практика на Съда по правата на човека. Иска отмяна на решението и на ревизионния акт. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит/ДК/ общо в размер на 4 056 лв. по фактури № 459/5.07.11 г. и № 463/26.07.11 г., издадени от "Стоп Партнер Груп" ЕООД, с предмет на продажба чадъри, шезлонги и шалтета. След справка в информационния масив е установено, че "Стоп Партнер Груп" ЕООД е издало на "Тийм груп" ЕООД процесните фактури, както и кредитни известия /КИ/ № № 1261 и 1261 от 31.08.11 г. с данъчни основи, съответстващи на тези по издадените фактури, със съответния отрицателен знак. КИ не са осчетоводени при ревизираното лице. Представител на доставчика не е открит на декларирания данъчен адрес в ревизионното производство. Ревизираното лице, чрез представителя си, е дало писмени обяснения /л. 67/, съгласно които основен предмет на "Тийм груп" ЕООД е продажба на билети за чадъри и шезлонги на плажа, като всички закупени такива са отразени на разход. Не е било спорно и упражняването на право на данъчен кредит по фактурите на другия доставчик - "Билд" ЕООД със същия предмет. Съгласно проверка в информационния масив "Билд" ЕООД не е отразило процесните фактури в дневниците за продажби и СД за съответния период, нито при ревизията е намерен негов представител. При оспорването на РА по административен ред са представени приемо-предавателни протоколи към всяка от процесните фактури. В производството по оспорване на РА по съдебен ред е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която фактурите и плащанията по тях са осчетоводени при ревизираното лице. Разпитвани са и свидетели относно доставките на чадъри, шезлонги и шалтета на два плажа край град Варна. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички оплаквания за процесуални нарушения в ревизионното производство, направил е изводи, че такива нарушения не са допуснати, а дори и да бяха-това не би могло да бъде самостоятелно основание за отмяна на РА. Съдът е приел, че РА е и материално законосъобразен, защото не е доказана реалността на процесните доставки като първа предпоставка за признаване на претендираното право. Правилно съдът е приел, че с оглед предмета на доставките - за да бъде прието, че доставката е извършена, в случая следва да бъде установен фактът на определянето на вещите по съгласие на страните или фактът на предаването им. В хода на ревизионното производство от страна на ревизираното лице не са представени доказателства, от които да бъде направен извод, че доставчиците са притежавали такива стоки, че са определили вещите предмет на доставка, нито са представени надлежни такива за предаването /прехвърляне на собствеността/ на същите на РЛ. Правилно съдът е преценил липсата на материална доказателствена сила и достоверни дати на представените едва при оспорването на РА по административен ред приемо-предавателни протоколи. Обоснована е и преценката, която съдът е направил на събраните свидетелски показания, които установяват единствено, че свидетелите са пренасяли стоки, идентични с тези по процесните фактури. Като се има предвид, че предметът на дейност на ревизираното лице е продажба на билети от даване под наем на вещи от рода на процесните, липсата на конкретна връзка, установена чрез свидетелските показания, между пренасяните от свидетелите стоки и процесните, е в подкрепа на направените от съда фактически изводи. Правилна е преценката на административния съд и че заключението на съдебно-счетоводната експертиза за отразяване на фактурите в счетоводството на ревизираното лице не може да замести доказателствения дефицит относно реалността на доставките. При констатации за липса на реална доставка на посочената във фактурите стока, доказателствената тежест е за оспорващия, който със съответните относими доказателства следва да установи наличието на съответната стока у доставчика, съобразно количеството и вида й към съответните дати по фактурите, данни за съхраняване на стоката, натоварването и транспортирането й до получателя на доставката, каквото доказване в настоящото производство не бе проведено. Счетоводното отразяване на плащания и на обема на осъществените сделки при жалбоподателя, посочено в експертизата, не води до различни изводи, тъй като същото не е достатъчно за да се приеме, че доставките действително са извършени. Неоснователно е касационното оплакване за постановяване на решението в противоречие с Общностното право и по-специално със съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата по ДДС. Правилно съдът е приел, въз основа на същата практика, че само по себе си, посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл са Решение от 13.12.1989 г. по C-342/87 и Решение от 19.09.2000 г. по C - 454/98. Няма съмнение, че СЕС не е имал предвид, че право на данъчен кредит следва да се признава по фактури, неотразяващи действително осъществени данъчни събития. От мотивите на съдебните решение, на които се позовава касаторът, ясно се вижда, че в главните производства по тези дела реалността на доставките е доказана. Както СЕС вече е имал случай да се произнесе, правилата за това доказване са в националното право и националната юрисдикция е компетентна да даде отговор на фактическия въпрос за реалното осъществяване на доставката, съгласно тези правила. Предвид всичко изложено, съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение