Решение № 251 от 4.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2014 г.

Решение № 251 от 4.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1870/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 251 ГПК. К. Б. П. и М. Т. М. са подали молба с искане за тълкуване решение № 259 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 1870/2014 г. на ВКС. Ответниците по молбата Н. П. и М. П. намират искането за недопустимо поради липса на правен интерес. За да се произнесе по искане състав на ВКС, I г. о. взе предвид следното: Срещу М. М. и дъщеря й К. П. е предявен от Н. и М. П. осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 9 250.00 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения им недвижим имот апартамент № 23, ет. 8, в жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], с идентификатор 68850.514.164.6.23, за времето от 02.08.2009 г. до 02.09.2012 г. В мотивите на определение № 363/09.06.2014 г., постановено на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, е прието, че с предявения срещу ответниците иск се иска осъждането им разделно за заплащане на дължимото обезщетение, което възлиза общо на претендираната сума. С решението, тълкуване на което се иска, съдът е приел, че К. П. не е ползвала имота за себе си, поради което и не се е обогатила до размер на дължимия наем за посочения период от време. Тя е действала като пълномощник на майка си М. М. Въз основа на това е прието, че предявеният срещу нея иск е неоснователен, което е основание за отхвърлянето му. В диспозитива на решението съдът е постановил, че отхвърля предявения срещу К. П. иск за сумата 9 250.00 лв. Постановеният диспозитив не съответства на формираната воля от съда. В мотивите на решението е прието, че обезщетението за ползването на апартамента се претендира от двете ответници при условията на разделност. От това следва, че искът по отношение на П. е следвало да се отхвърли до размер на ? от търсената сума или за 4625.00 лв. Постановеното в резолютивната част на решението не съответства на формирана воля, което представлява очевидна фактическа грешка. Искането за тълкуване на решението е неоснователно, тъй като формираната воля на съда е ясна и разбираема. На основание чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива може да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в решението. На това основание следва да се допусне поправка в диспозитива на решението в смисъл, че предявеният срещу К. П. иск се отхвърля за сумата 4625.00 лв. вместо за 9250.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г. о.