Решение № 6345 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12456/2020 г.

Решение № 6345 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12456/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, представлявано от изпълнителния директор С. Д., чрез процесуалния представител юрк. А. П., срещу Решение № 275/7.10.2020 г. по адм. дело № 264/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което жалбата на дружеството против отказ на кмета на Община Смолян от 14.08.2020 г. за погасяване по давност на задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху недвижими имоти (ДНИ) за периода 1.01.2013 – 31.12.2014 г., установени с Акт за установяване на задължения по декларации (АУЗД) № 92/26.03.2015 г., е отхвърлена. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето от АПК. Касаторът твърди, че погасителната давност по отношение на установените с АУЗД задължения е изтекла, тъй като не е правено искане за отсрочване, а административният орган по своя преценка е извършил такова. Излага доводи, че давността не се прекъсва, тъй като актът, издаден от органа, е решение, а не акт за установяване на публично държавно вземане. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът – Община Смолян, ЕИК [ЕИК], представлявана от кмета Н. М., чрез юрк. С. Д., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е отказ с изх. № ДЛ006780/14.08.2020 г. на кмета на Община Смолян за погасяване по давност на задължения за ДНИ и ТБО за периода 1.01.2013 – 31.12.2014 г., установени с АУЗД № 92/26.03.2015 г. В мотивите на отказа се посочва, че актът е връчен на задълженото лице на 6.04.2015 г., като е влязъл в сила на 20.04.2015 г. Плащане не е постъпило в срока за доброволно изпълнение, поради което актът е предаден на 3.06.2015 г. в ТД на НАП София за образуване на производство по принудително изпълнение. Последното постъпило плащане е от 14.01.2016 г. По искане на Община Смолян от 25.10.2018 г. производството по събиране на вземанията е прекратено на 19.11.2018 г. в частта, отнасяща се за задълженията, установени с АУЗД № 92/26.03.2015 г., като Актът е върнат на Община Смолян на 3.08.2020 г. Спорният въпрос пред първоинстанционния съд е бил дали погасителната давност е прекъсната с Решение № 31/27.07.2020 г. на кмета на Община Смолян, с което е разрешено разсрочване на задължения за ТБО и ДНИ по АУЗД № 92/26.03.2015 г., като се твърди, че не е искано същите да бъдат разсрочвани. По делото е установено, че по искане на "Напоителни системи" ЕАД, датиращо още от 20.11.2018 г. е взето решение № 69 от 21.11.2018 г. за отсрочване на задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за периода от 2013 до 2018 г. включително. Установено е, че в искането за отсрочване не е изрично посочено за кои задължения по кои АУЗД и за кои данъчни периоди е отправено същото. Именно въз основа на тези фактически установявания е формиран и решаващият извод на съда, че 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не е изтекла към момента на постановяване на отказа с изх. № ДЛ006780/14.08.2020 г. на кмета на Община Смолян. Изложени са допълнителни съображения, че органът може да разсрочва задължения и без да е отправено изрично искане. Така постановеното решение е правилно, а аргументите в тази насока са следните: Общинските вземания за данъци и такси съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК са публични вземания, а според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В конкретния случай задълженията, установени с АУЗД № 92/26.03.2015 г., са за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2014 г., което означава, че давността по отношение на периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. започва да тече от 1.01.2014 г., а за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. – от 1.01.2015 г. С издаване на АУЗД № 92/26.03.2015 г. погасителната давност за двата данъчни периода е прекъсната съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК, като считано от 26.03.2015 г. започва да тече нова погасителна давност. На 19.06.2015 г. АУЗД е изпратен до ТД на НАП – София в качеството й на компетентна териториална дирекция по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК за започване на производство по принудително събиране на задълженията на дружеството. Не е спорно, че на 14.01.2016 г. е постъпило последно плащане във връзка с установените с АУЗД № 92/26.03.2015 г. задължения. По искане на административния орган от 25.10.2018 г. производството е прекратено с разпореждане на публичния изпълнител на 19.11.2018 г. Както правилно е установил първоинстанционният съд, предвидената в закона давност за задълженията на касатора за ДНИ и ТБО за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2014 г. не е изтекла, тъй като след издаване на АУЗД № 92/26.03.2015 г. е налице активно поведение на кредитора – Община Смолян по събиране на задълженията. Следва да се посочи, че образуването на изпълнително производство само по себе си не прекъсва давността, като това се случва едва с извършване на някое от предвидените в чл. 215, ал. 1 ДОПК действия по изпълнението. В случая не става видно от материалите по делото кой от способите е използван, но е налице плащане в хода на производството, което не се оспорва от страните, тоест давността вероятно отново е прекъсната. Веднага след прекратяването на образуваното изпълнително производство, по искане на задълженото лице от 20.11.2018 г., е взето решение № 69/21.11.2018 г. на Община Смолян, с което задълженията на дружеството за ТБО и ДНИ са отсрочени до 30.11.2019 г. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 3 давността спира, когато е дадено разрешение за отсрочване на плащането за срока на отсрочването. По този начин към датата на искането за отписване на задълженията по давност – 10.08.2020 г. не е изтекла 5-годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1, дори и да се приеме, че не са налице действия по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 215 ДОПК. По отношение на направеното в касационната жалба оплакване, че не е заявявано искане за отсрочване на задълженията от страна на дружеството, а административният орган по своя преценка е извършил такова – трябва да се посочи следното: В касационната жалба погрешно се сочи искане за отсрочване на задължения за ТБО и ДНИ от 24.07.2020 г., въз основа на което е издадено Решение 31/27.07.2020 г. Същото се явява неотносимо към спорния въпрос дали е изтекла погасителната давност за установените с АУЗД № 92/26.03.2015 г. задължения. Както бе посочено по-горе и както правилно е установил първоинстанционният съд, от значение за процесния случай е искането за отсрочване от 20.11.2018 г. и взетото въз основа на него решение от 21.11.2018 г. Видно от приложените материали по делото, дружеството не е конкретизирало за кои задължения по кои декларации и за кои периоди иска отсрочване, като единствено е посочен имотът, за който са дължими ТБО и ДНИ. Поради това не може да бъде споделен доводът на касатора, че административният орган в лицето на кмета на Община Смолян е взел решение за отсрочване на вземания, спирайки по този начин погасителната давност за задълженията, установени с АУЗД № 92/26.03.2015 г. без да е бил сезиран с такова искане. Следва да се уточни, че отсрочването е в интерес на задълженото лице и е извършено по негово искане, поради което оплакването в тази посока е неоснователно. Колкото до твърдението, че давността не се прекъсва, тъй като актът, издаден от кмета, е решение, а не акт за установяване на публично държавно вземане, настоящият състав намира, че същото е неоснователно поради неотносимостта на посоченото от касатора Решение 31/27.07.2020 г., което вече бе коментирано по-горе. Освен това, актовете, с които се отсрочват и разсрочват публични задължения, не прекъсват, а спират давността, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 3 ДОПК. Поради гореизложеното, и след извършена проверка съгласно чл. 218 АПК, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника се следват разноски. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение