Решение № 11579 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Добро управление (ОПДУ) срещу Решение 512 от 17.03.2023 г. по адм. д. 3276/2022 г. на Административния съд - Пловдив, с което съдът е отменил негово Решение ФК-2022-330 от 14.12.2022 г. за определяне на финансова корекция на Сдружение Спортен клуб по баскетбол Перущица. В касационната жалба има оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни аргументи, че актът му е мотивиран и издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът Сдружение Спортен клуб по баскетбол Перущица, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Сдружение Спортен клуб по баскетбол Перущица Решение ФК-2022-330 от 14.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПДУ за определяне на финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи по РОД Фактура 0000000948 от 13.09.2019 г. (Изпълнител) [ЕИК] M2 Дизайн ЕООД, отчетен в бюджетен ред II.5.2 Изработване на интернет страница - 1 бр., както и на отчетените непреки разходи по РОД Друг ИМП 1 от 15.10.2019 г. (Бенефициент) [ЕИК] Сдружение Спортен клуб по баскетбол Перущица, отчетен в бюджетен ред V.15.1 Разходи за организация и управление на проекта и изработка на информационна табела 1 бр.. Съдът е установил от фактическа страна, че оспореният административен акт е издаден в изпълнение на Решение 9329 от 24.10.2022 г. по адм. д. 4834/2022 г. на ВАС, в което е прието, че поисканата за заплащане сума в общ размер на 24 624,00 лв. съставлява допустими разходи по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 (предишна т. 3) от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), поради което не са налице материалноправните предпоставки, регламентирани в чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ за постановяване на отказ за верифициране на сумата по искане за окончателно плащане 2 от 04.12.2020 г. С посоченото съдебно решение ВАС е отменил отказа за верификация на горните разходи и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по искане за окончателно плащане 2 от 04.12.2020 г. в съответствие с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По делото няма данни за произнасяне по искането за плащане. Вместо това с писмо от 11.11.2022 г. на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ административният орган е предоставил възможност на бенефициера в двуседмичен срок да представи възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В процесния административен акт ръководителят на УО е преценил представените възражения като неоснователни и е определил финансова корекция в размер на 100 % върху същите разходи, за които вече е бил отменен отказът за верификация. Според органа е налице неизпълнение на проекта по сключения договор с peг. BG05SFOP001-2.009-0146 от 04.02.2019 г. Индикаторът брой проекти изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации не е изпълнен, тъй като само една от общо три дейности по проекта е реализирана според отчета на бенефициера. Неизпълнението е основание за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. За да отмени акта за финансова корекция, съдът е изложил мотиви, че ръководителят на УО е смесил две различни производства по верификация и финансова корекция, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че административният орган е допуснал смесване на елементи от две различни производства. Вместо да извърши ново произнасяне по искането за окончателно плащане 2 от 04.12.2020 г. в съответствие с указанията на съдебното решение и да приключи висящото производство по реда на раздел II от глава пета на ЗУСЕФСУ, органът е провел производство по раздел III от същата глава, като е извършил финансова корекция в размер на 100 % върху същите разходи. Верификацията и финансовата корекция са два различни института. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка относно допустимостта на извършените разходи, а финансовата корекция е пълна или частична отмяна на предоставената финансова подкрепа. Няма пречка процедурите да се развиват успоредно, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. В случая органът е смесил елементите от двете производства, като многократно повтаря в мотивите си, че финансовата корекция е извършена именно в изпълнение на съдебното решение. В посоченото съдебно решение обаче указанията касаят само производството по верификация. Указания за финансова корекция липсват и няма как да бъдат дадени, тъй като в производството по оспорване на отказ за верификация съдът извършва проверка на предпоставките за верификация, а не за финансова корекция. По изложените съображения правилен и обоснован е изводът на съда за недопустимо смесване на елементите от две различни производства, което е опорочило законосъобразността на акта за финансова корекция. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна, тъй като: 1. не са представени доказателства за извършени разноски в касационното производство; 2. касационната инстанция присъжда разноски за първата инстанция само когато отменя обжалваното решение и решава спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение