Решение № 547 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13975/2015 г.

Решение № 547 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13975/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. П. с ЕГН ********** и К. Г. П. с ЕГН ********** и двамата от гр. В., срещу Решение № 600/14.10.2015 г., постановено по адм. дело № 330/2014 г. по описа на Административен съд - П. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният иск. В представени по делото писмени бележки от процесуалния им представител адв. Димитров са развити подробни доводи по отношение на допуснатите от съда нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли също за присъждане на направените по делото съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебното заседание касационните жалбоподатели се представляват от пълномощника по делото, адв. Димитров, който поддържа касационната жалба и не сочи нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - община Велинград, в представен по делото отговор на касационната жалба от кмета на община Велинград, оспорва изцяло същата, като неоснователна и моли да обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В съдебно заседание община Велинград се представлява от процесуалния си представител по делото адв. Иванов, който оспорва касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Претендира за присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция разноски, като представя списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. в производството по чл. 203 и сл. от АПК е отхвърлил изцяло като неоснователен иска на А. Н. П. и К. Г. П. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу О. В. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.12.2010 г. до окончателното изпащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: На 26.12.2009 г. детето Н. П., на 9 години, играейки си в кв. К. в гр. В., е претърпял инцидент, в западната част на имот пл. № 987, включена в улица между квартали № № 2561 и 256 по плана на града. Детето пада случайно във врящ минерален извор с температура 98 градуса по Целзий и получава изгаряне на двата долни крайника от II АБ - III степен на обща площ 21 %, в резултат на което изпада в шок. Родителите на Н. П. веднага го транспортират до УМБАЛ "С. Г. " П. в Клиника по изгаряне, Пластична и реконструктивна хирургия. Оказана му е първа помощ, като на 30.12.2009 г. му е извършена операция. Детето е дехоспитализирано на 11.01.2010 г. от лечебното заведение, като почти цяла година след това му е провеждана индивидуална рехабилитационна програма. По делото първоинстанционният съд е назначил две експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като компетентно изготвени. Първата приета от административния съд експертиза е съдебно-медицинска, изготвена от д-р Д. Д., хирург в МБАЛ "Е. П." ООД - гр. П. В отговор на поставените му въпроси вещото лице е отговорило, че след приемане на детето в клиниката е започнало реанимационно лечение в условията на флуидно легло. На 4-я ден под обща анестезия е извършена хидротерапия, дебридман и премахване на коричките и тънките некрози по задната повърхност на долните крайници и седалището. Извършвани са регулярни превръзки с Антикоат /специална абсорбираща антимикробна превръзка, съдържаща сребро/. Н. П. е раздвижен по индивидуална рехабилитационна програма. Според вещото лице при приемането в клиниката детето е било в задоволително общо състояние, неспокойно - плачело. Хемодинамично е било стабилно, в добра кондиция въпреки обширното изгаряне. Общата площ на изгарянето е била 21 % при 36 % за двата долни крайника, т. е. не е налице тотално изгаряне. Такова нараняване е свързано с големи болки и страдания в периода след травмата и в ранния следоперативен период. Според заключението възстановителният период при изгаряне от II - III степен при нормален ход на лечебния процес е в рамките на 8-12 седмици. Вещото лице е заключило, че към настоящия момент не се установяват белези по седалището, бедрата и подбедриците на детето, а само депигментирани участъци на кожата. Долните крайници са с правилно развити костно-мускулни системи, в резултат на проведеното високоспециализирано медицинско лечение. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза решаващият съд е установил, че в имот № 1001, включен в УПИ ХIII - за озеленяване в кв. 2561 по плана на гр. В. попадат две водовземни съоръжения, представляващи част от находище за минерална вода "Велинград - К.", а именно Каптиран естествен извор /КЕИ/ № 7 "Сярна баня" и Сондаж № 5 "Сярна баня", които са обезопасени и не представляват опасност за здравето и живота на гражданите в настоящия си вид и състояние. С Решение № 28/04.02.2011 г. министъра на околната среда и водите на основание § 133, ал. 4 на ПЗР на ЗИД на Закона за водите на община Велинград е предоставено за безвъзмездно управление и ползване находище на минерална вода "К.", включващо горните съоръжения. Границата на имота на община Велинград, в който попадат каптираният извор и сондажът са с масивни високи огради повече от 2 метра. Според вещото лице инцидентът, предмет на иска, е станал в западната част на имот пл. № 987, включена в улица между квартали № № 2561 и 256 по плана на града. Посоченото място в момента представлява суха вдлъбнатина в терена. Достъпът до имот № 987 е възможен освен през входовете и през местата на демонтирани части от оградата. В този имот няма извор или каптаж. В заключението е посочено, че съгласно нотариален акт № 132/17.12.2008 г., вписан по вх. ...ег. № 2110/17.12.2008 г. с Акт № 50, том VIII, нот. дело № 1678/2008 г. "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - гр. С., е собственик на дворно място, представляващо УПИ I-987 за минерална баня с площ от 12377 кв. м. с приложена регулация за парцела в кв. 256 по плана на гр. В. Оградата на този имот и с плътна част от 60 см до 80 см, нагоре ажурна, от рамки с мрежа и в голямата си част липсва, т. е. достъпът до имот № 987 е свободен. Според вещото лице инцидентът с детето Н. П. се е случил именно в този имот, който е собственост на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - гр. С. Между имота на община Велинград № 2561, в който се намират обезопасените КЕИ № 7 "Сярна баня" и Сондаж № 7 "Сярна баня", и имот № 987, собственост на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - гр. С. има предвиждане за улица, която не е реализирана на място и не е имало отчуждаване, предвид на което същата попада в имот № 987. УПИ I - за минерална баня в кв. 256 е образуван по плана на града от 1983 г. за сметка на част от имот пл. № 987, като е проектирана улица с осови точки 2001-2328-2329, за която не е провеждано отчуждително производство и същата не е проектирана и реализирана на място. Между "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - гр. С. и община Велинград е сключен договор № 354/16.05.2013 г. за учредяване право на прокарване на водопровод за минерална вода, преминаващ през улица с о. т. 2001-2328-2329. Съдът е разпитал като свидетел М. Й. П., чиито показания съдът е възприел като непротиворечиви на останалия доказателствен материал. Според свидетеля имот № 1001, собственост на общината, е заграден през 2005 г. с масивна висока стена около 2 м. В този имот има един сондаж за минерална вода № 5 "Сярна баня" и един извор за минерална вода КЕИ № 7 "Сярна баня". Сондажът е в бетонна шахта, дълбока около 2 м, изпълнен със стоманени тръби и кранове, няма свободно течаща вода от него нито в шахтата, нито в измервателната му камера. КЕИ № 7 представлява също бетонен каптаж. Той е запечатан с бетонна плоча отгоре и не е отварян от 1952 г. Няма свободен достъп до него. Бетонната плоча е дебела около 15 см и не може да се повдигне без кран. И сондажът, и каптажът са обезопасени с метални капаци, заключени с катинари, не може да се влиза свободно в тях. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна административният съд е направил следните правни изводи: Приел е, че е налице една от кумулативно предвидените предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно причинена вреда, изразяваща се в причинени изгаряния, свързана с големи болки и страдания в периода след травмата и в ранния следоперативен период, настъпила в резултат на падане на детето във врящ минерален извор на територията на кв. К. в гр. В. Съдът е приел, също, че не са налице останалите предпоставки, за да може да се приеме искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за основателен. Направил е извод, че предвид на събраните в хода на делото доказателства, исковата претенция на касационните жалбоподатели за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на общинската администрация е недоказана. Първоинстанционният съд е приел, че от установените по безспорен начин по делото факти, неопровергани с оглед на разпределената доказателствена тежест от страна на касаторите, водят до извода, че инцидентът с детето Н. П. е станал в извор на минерална вода (вероятно теч от спукана тръба), находящ се на място представляващо проектирана улица, която не е реализирана на място и която попада извън имота собственост на ответника по касация О. В. Административният съд в заключение е приел, че не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от стана на касационния ответник, които по повод изпълнението на административната си дейност да са довели до настъпването на неимуществени вреди за детето Н. П., представлявано от неговите родители, поради което не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на О. В. за причинени неимуществени вреди и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да се приповтарят. Следва да се отбележи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Обоснован е изводът на административния съд че е налице само първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ и за липса на останалите предпоставки, за да се приеме искът за основателен и доказан. В случая правилно административният съд е приел, за недоказани твърденията на касаторите по делото, че детето е паднало в Каптиран естествен извор № 7 "Сярна баня" и Сондаж № 5 "Сярна баня" в имот № 1001, включен в УПИ XIII за озеленяване в кв. 2661 по плана на гр. В., собственост на община Велинград. Правилен е извода на съда, че доказателствената тежест в случай на предявяване на иск лежи върху ищеца, който трябва да ангажира доказателства във връзка с твърденията, които е изложил в исковата молба. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на съда, че вредите за малолетното дете вероятно са настъпили в имот на трето лице, срещу което обаче не е имало предявен иск. Законосъобразно съдът е приел, че в разглеждания случай е налице липса на причинно-следствена връзка между стопанисването на разглеждания имот и претендираните от касационните жалбоподатели вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения решението на Административен съд - П., като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника община Велинград, следва да бъде присъдени направените по делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 3530 лева без ДДС, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие № 483/08.06.2016 г. и платежно нареждане за извършен банков превод. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,