Решение № 8548 от 5.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Казаков, чрез адв. Исаева като процесуален представител, срещу решение 11 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело 1685/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на разноски за двете съдебни истанции. Ответникът кметът на община Родопи, чрез пълномощника си ст. юрк. Сали, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. Казаков срещу заповед 510/11.05.2021 г., издадена от кмета на община Родопи, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж: постройка на допълващо застрояване - гараж, изпълнен в УПИ II-265, кв. 9 по плана на [населено място]. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден към 1981 г. без строителни книжа. Обосновава извод, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и по отношение на него не са изпълнени предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти са установени от съда след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му и при спазване на изискванията за форма. Строежът е индивидуализиран ясно с посочване на параметрите му и материалите, от които е изпълнен, въпреки допуснатата неточност при описване на неговото местоположение в североизточната част на II-265, кв. 9 по плана на [населено място] вместо в югоизточния ъгъл на имота. От окомерната скица към констативния акт е видно точното му разположение, което не създава съмнения относно предмета на заповедта и спрямо кой строеж е разпоредено премахването. Определянето на функционалното предназначение на същия като гараж или постройка за съхранение на стопански инвентар, както и наличието или липсата на подова замазка, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя, по никакъв начин не нарушава изискванията за форма на акта, нито влияе на неговата законосъобразност. Обосновано е заключението на съда, че е спазена предвидената в специалния ЗУТ процедура. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е съставен от компетентни длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ - служители по контрол на строителството в община Родопи. Същият е връчен надлежно на извършителя на строежа, а подаденото от него възражение е обсъдено в мотивната част на оспорената заповед. В хода на административното производство са събрани относимите за спора факти и обстоятелства, като от органа е извършена и преценка относно търпимостта на постройката с оглед посочения в представената пред него декларация за изпълнен на същото място преди 1981 г. навес. В тази връзка е правилен изводът на съда за липса на допуснати нарушения на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Съдебният контрол спрямо оспорената заповед е осъществен на всички основания по чл.146 АПК, поради което доводите в касационната жалба за нарушено право на защита на жалбоподателя са неоснователни. Правото на оспорване на административния акт е надлежно и своевременно упражнено. В хода на съдебно-административното производство жалбоподателят излага своите възражения и искания за събиране на доказателства. Разпитан е посоченият от него свидетел. В тази връзка възражението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че процесният строеж е незаконен и спрямо него не се установяват предпоставките за търпимост, поради което подлежи на премахване. Безспорно е установено, че констатираната постройка - гараж с описаните в административния акт параметри представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, изпълнен без строително разрешение, което го определя като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява, че е изграден на страничната регулационна линия с УПИ III-266, върху бетонова основа, стъпила върху каменна зидария на ограда, с височина 2.60 м, ширина 3.60 м. и дължина 6 м., от метална конструкция с термо панели, метална врата и покрив от ламарина. Строежът не би подлежал на премахване, ако са налице условията за определянето му като търпим по § 16, ал. 1- ал. 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Приложимостта на конкретната хипотеза е в зависимост от времето на построяването му. С оглед представената декларация с посочен период на извършване на навес, правилно преценката на съда относно търпимостта на процесната постройка е извършена съобразно предвидените в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ предпоставки. Нормата въвежда като изискване за допустимост на строежите същите да съответстват не само на нормите по устройство на територията, но и на действалия към момента на извършването им ПУП, които са в условията на кумулативност. Противно на твърденията в касационната жалба, правилно съдът приема, че постройката не съответства на ПУП - ПРЗ от 1993 г., тъй като в имота на мястото, на което е изпълнена, не е предвидено застрояване, нито е нанесена в кадастралната основа на плана. Дори да се приеме, че обектът е построен в посочения период, то същият отново се явява недопустим по правилата и нормите, действали към 1981 г. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 69/1977 г., отм. 1995 г.), действала към този момент, предвижда, че второстепенните постройки (които съобразно чл. 118 от същата са летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки) могат да се разполагат от регулационните линии на съседните парцели на разстояние най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна регулационна линия към съседите, а съгласно ал. 2 - могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собствениците на съседния парцел, дадено с нотариално заверена декларация пред техническата служба. В случая процесната постройка не отговаря на изискването за отстояние и не е налице покриване на калканна стена в съседен имот или съгласие на съседите за изграждането й. Строежът не отговаря и на изискванията на сега действащия ЗУТ - чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че в случая не се касае за извършен "текущ" ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж. Доказателства в тази насока не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното производство. Точно обратното, според показанията на свидетеля, разпитан по искане на жалбоподателя, в имота е съществувал навес, като след падането му на негово място Х. Казаков преди около пет години ( т. е. около 2016 г.) изгражда процесната постройка, която използва за гараж и съхранение на селскостопански инвентар. Тези установявания сочат на извършване на нов строеж, за който е необходимо строително разрешение съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквото не е издавано. Противно на твърденията на касационния жалбоподател в случая не се касае за строително-монтажни работи, представляващи само укрепване и подмяна на отделни елементи на съществуващ навес, които да се обхващат от дефиницията на текущ ремонт. Поради това неоснователни са оплакванията на касатора, че извършеното не е строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В тази връзка и при съобразяване с посоченото от свидетеля време на изпълнение процесната постройка не попада в нито една от хипотезите за търпимост. Предвид изложеното е правилен изводът, че при безспорно установен незаконен строеж, който не е търпим, същият подлежи на премахване. Като достига до заключение за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника, на община Родопи се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,