Решение № 9786 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6446/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община район Възраждане , чрез юрк. Халимова, против решение 14194 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело 1075/2025 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено писмо изх. към РВЕ24-УГ01-10539-(1)/11.12.2024 г. на кмета на район Възраждане , Столична община и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно съдържащите се в мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, както и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се потвърди процесния отказ на кмета на Столична община- район Възраждане , ведно със законните последици. Ответникът Д. Г. М., чрез адв. Саева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено писмо изх. към РВЕ24-УГ01-10539-(1)/11.12.2024 г. на кмета на район Възраждане , Столична община, с което е отказана адресна регистрация в обект от страда, съставляващ ателие и делото е върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените задължителни указания. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби, но в противоречие с целта на закона. Счита, че законодателят не въвежда с понятието за адрес задължение за лицето да посочи за свой адрес само "жилище" по смисъла на § 5, т. 30 ДР ЗУТ. Намира, че не съществува изискване адресната регистрация да бъде извършвана само за обект апартамент. Приема за недопустимо програмният продукт, разработен за обработка на адресни регистрации да поставя несъществуващи в закона ограничаващи условия и посочва, че заявителят може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди. Обосновава извод, че ателието, собственост на жалбоподателката може да задоволява жилищни нужди, доколкото описаните помещения в приложения по делото нотариален акт изпълняват изискванията за жилище по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Посочва, че съгласно § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ при определяне предназначението на сградата, ателиетата се считат за жилища. По тези съображения приема, че административният орган не е имал правно основание да откаже заявената адресна регистрация, поради това, че се касае за ателие, поради което отменя писмо изх. към РВЕ24-УГ01-10539-(1)/11.12.2024 г. на кмета на Столична община-район Възраждане и връща делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е обосновал извод за незаконосъобразност на отказа по заявление РВЕ24-УГ01-10539/04.12.2024 г. за извършване на адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на Д. Г. М.. Решаващият съд правилно е анализирал събраните в хода на съдебното производство доказателства. Релевантните по спора факти са изяснени, обсъдени са доказателствата, както и относимата и приложима правна уредба. Законът за гражданската регистрация /ЗГР/ и Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация уреждат правилата, свързани с адресната регистрация на лицата, пребиваващи на територията на Република България, като целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение на мястото, на което гражданите са се установили да живеят и съответно където да получават кореспонденция и да ползват произтичащите от това права и услуги. Установено е, че Д. М. е подала заявление РВЕ24-УГ01-10539/04.12.2024 г. /погрешно посочен е номерът в мотивите на обжалваното решение - РВЕ25/ за настоящ и постоянен адрес, в което изрично е заявила, че желае да бъде регистрирана в населено място гр. София, [адрес]. В тази връзка е приложила изискуемият по чл. 92, ал. 2, т. 1 ЗГР документ за собственост на имота - ателие. Административният орган е отказал да бъде извършена поисканата адресна регистрация, тъй като незаконосъобразно е преценил, че ателието е обект, който не може да бъде определен като жилище. При така установената фактическа обстановка от първоинстанционният съд е направен обоснован и правилен извод, че за административния орган не е имало правно основание да откаже заявената адресна регистрация понеже са налице данни, че ателието се ползва за жилищни нужди. Освен това няма изрично законово изискване адресната регистрация да се извършва само в обект жилище по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Съгласно § 5, т. 29 и т. 29а от ДР на ЗУТ при определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища, респ. съгласно § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, на която законова характеристика в случая отговаря и ателието. След като съгласно посочените разпоредби ателието се счита за жилище то няма пречка за регистрация по заявлението на адреса. Законодателят не въвежда с понятието за адрес задължение за лицето да посочи за свой адрес само жилище по смисъла на ЗУТ, а съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗГР предвид на употребения съюз или това може да бъде и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл.38, ал.2 ЗА, чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, Столична община, район Възраждане следва да заплати на адв. И. Д. С. сума в размер на 1000 лева - адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,