Решение № 8188 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3122/2011 г.
ВАСПетчленен състав09.06.2011 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Сдружение "Зелени Балкани", гр. Пловдив за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15159/12.10.2010 г., постановено по адм. д. № 2590/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Сдружение "Зелени Балкани", гр. Пловдив, Министъра на околната среда и водите и "Българско дружество за защита на птиците", гр. София, да заплатят на "Глобал Енерджи" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Триадица", ул. "Емилиян Станев" № 4, ЕИК 200197180, направените съдебни разноски съразмерно за всеки по 760 (седемстотин и шестдесет) лева, в общ размер на 2280 (две хиляди и двеста и осемдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8188 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3122/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Сдружение "Зелени Балкани", гр. Пловдив, от Министъра на околната среда и водите чрез юрисконсулт Владимирова и от "Българско дружество за защита на птиците", гр. София против решение № 15159/12.10.2010 г., постановено по адм. д. № 2590/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че съдът не се е произнесъл по всички претендирани от тях пороци на атакувания административен акт. По същество в касационните жалби от Сдружение "Зелени Балкани" и "Българско дружество за защита на птиците" се релевират вече изложените пред първоинстанционния съд съображения за незаконосъобразност на решение № 28 от 29.01.2010 г. на министъра на околната среда и водите. В тази връзка касационните жалбоподатели се позовават на противоречие на изводите на съда с разпоредбите на чл. 31 и 31а от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 29, ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). С оглед установеното наличие на защитени животински видове в района, като порок на акта се сочи несъобразяването му със чл. 6
от Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна. В този аспект касаторите сезират настоящата инстанция с искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 629, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 АПК. Ответникът - "Глобал Енерджи" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Гугушев, релевира доводи за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, констатира, че касационните жалби са подадени в законоустановения срок и от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното. По искането за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:
Поставените в искането на касаторите въпроси са свързани с приложението на чл. 6
от Директива 92/43/ЕИО в рамките на процедури по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и по-конкретно касаят въпроса за одобряването от компетентния орган по околна среда на инвестиционно предложение, когато въпреки предписаните мерки за намаляване и компенсиране на въздействията, в резултат на реализирането на проекта ще се стигне до вероятно унищожаване или увреждане на места за размножаване или почивка на защитени животински видове, в случая "белоглав лешояд". Съобразявайки разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС съдът намира, че за правилното решаване на конкретния правен спор не е налице необходимост от сезиране на СЕС с искане за тълкуване на норми от правото на Европейския съюз, т. к. въпросът досежно принципното съотношение между системата от мерки за опазване на защитените видове по чл. 12 от Директива 92/43/ЕИО и прилагането на инструмента ОВОС е достатъчно ясен. Предмет на съдебното производство е проверка на законосъобразността на решение по ОВОС, с което е одобрено осъществяването на конкретно инвестиционно предложение. Безспорно е, че описанието, анализът и оценката на въздействието на конкретната дейност върху биологичното разнообразие, включително върху находящите се в териториалния обхват на инвестиционното предложение защитени видове от Директива 92/43/ЕИО, е елемент от цялостната оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда и се обхваща от нея. Решението на компетентния орган по околна среда в производството по ОВОС следва да отчита за всеки отделен случай въздействието на проекта върху видовете, обект на строга защита по смисъла на чл. 12 от Директива 92/43/ЕИО. Наличието на специален режим на защита по цитираната общностна норма обаче не дерогира процедурата по ОВОС и не означава автоматично пречка за одобряване на инвестиционното предложение. При всички случаи на установяване на вероятно отрицателно въздействие върху процесните животински видове следва да бъдат предвидени мерки за предотвратяване, намаляване или, където е възможно, за прекратяване на значителните вредни въздействия. В настоящия случай искането за преюдициално запитване касае общи въпроси, които са неотносими към разглежданата хипотеза и не кореспондират на фактическата и правна обстановка по делото, доколкото няма доказателства, че реализирането на проекта ще доведе до вероятно унищожаване или увреждане на места за размножаване или почивка на защитените видове, въпреки предписаните мерки за намаляване и компенсиране на въздействията. От друга страна, както се посочи по-горе, презумираното от касаторите отрицателно въздействие само по себе си не изключва възможността за одобряване и реализиране на проекта, т. к. целта на ОВОС е именно оценка на риска за околната среда и при наличие на такъв - предписване на адекватни и ефективни мерки за минимизиране на евентуални вреди, респ. - определяне на компенсаторни мерки като крайна мярка. Изложеното налага извод за неоснователност на искането на Сдружение "Зелени Балкани" за преюдициално запитване. По касационните жалби по същество:
С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил решение № 28 от 29.01.2010 г. на министъра на околната среда и водите и е върнал преписката на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне съобразно дадените указания.
За да постанови този правен резултат тричленният състав е приел, че административният акт е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на изискванията за форма - липса на мотиви, на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), Наредбата за ОС, Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), както и на целта на закона.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че решението на Върховния административен съд - пето отделение, е правилно.
Фактическата обстановка, приета за установена от тричленния състав на ВАС се възприема изцяло от настоящия петчленен състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция, още повече, че предмет на касационно оспорване са правните изводи на решаващия съд за наличие на отменителни основания на акта по смисъла на чл. 146 АПК.
Несъстоятелен е доводът на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в игнориране на техни оплаквания при постановяване на съдебния акт. Видно от мотивите на решението, тричленният състав е обсъдил фактите от значение за предмета на спора, както и всички доводи и възражения на жалбоподателите, изложени в административното производство. Съдът е приложил точно разпоредбата на чл. 168 от АПК, като след обстоен правен анализ по всички изброени в чл. 146 от АПК критерии е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на решението, с което министърът на околната среда и водите е отменил решение № ХА - 07-01/20.11.2009 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково.
В този смисъл не е налице твърдяната непълнота на съдебния акт. Същият е постановен след извършена цялостна служебна проверка на волеизявлението на административния орган, като съдът се е произнесъл изрично и по сочените от жалбоподателите пороци на административния акт.
Настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е обосновано и правилно от гледна точка на материалния закон. По същество в касационната жалба се възпроизвеждат същите оплаквания, изложени и пред първата инстанция.
Изводите на съда за материалната законосъобразност на обжалвания административен акт се споделят от настоящия петчленен състав. Решението на органа е постановено при неправилно прилагане на релевантното законодателство по околна среда.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационните жалби за неоснователни. Оспореното решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба - "Глобал Енерджи" ЕООД искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК касационните жалбоподатели Сдружение "Зелени Балкани", гр. Пловдив, Министъра на околната среда и водите и "Българско дружество за защита на птиците", гр. София следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество направените в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2280 (две хиляди и двеста и осемдесет) лева, съгласно Договор за правни услуги от 01.03.2011 г. и фактура № 100 от 18.05.2011 г.