Решение № 45 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на контролиращия служител в Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Аерогара София от Главно управление София към Регионална дирекция Гранична полиция, чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Кабранска, срещу решение 19543/07.06.2025 г., постановено по адм. дело 294/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен отказът за влизане в страната, издаден на 16.12.2024 г. от С. Мончев - контролиращ служител при ГДГП на граничен пункт ГКПП Аерогара София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита за неоснователни изводите на съда за липса на мотиви при издаване на отказ за влизане в страната. Поради това се иска отмяната на първоинстанционното решение и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба А. У., гражданка на Украйна, чрез пълномощник - адвокат Я. Косарова, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима- същата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, подадена е от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на А. У., гражданка на Украйна, срещу отказ за влизане в страната от 16.12.2024 г., издаден от орган за граничен контрол (контролиращ служител) на Граничен контролно-пропускателен пункт Аерогара София. Установената от АССГ фактическа обстановка е следната: А. У., която е гражданка както на Украйна, така и на Сирия, пристига в България с полет от Истанбул на 16.12.2024г. заедно с Х. А., гражданин на Сирия. При извършения контрол чужденците заявяват, че пристигат с цел туризъм и за да посетят техен близък семеен приятел- О. А. К.. Представят нотариално заверена декларация от него, в която е посочено, че той ще им осигури издръжка и жилище за срок от 40 дни за времето от 01.10.2024 г. до 01.04.2025 г. В проведен телефонен разговор О. А. К. заявява, че е близък приятел с бащата на А. У. и от уважение към него е поканил Х. А., но няма да посрещне посочените лица, тъй като в момента се намира във Франция. При проведената беседа чужденците представят резервация за хотел Б1 в град София за периода 16- 19 декември 2024г. На въпросите какво възнамеряват да видят в града и къде ще прекарат останалото време от декларирания в страната престой, чужденците не посочват конкретни планове, а заявяват, че не обичат да планират, а предпочитат да правят всичко спонтанно. Фактите относно извършения контрол са подробно отразени в докладна записка, изготвена от контролиращия служител. В рамките на съдебното производство са представени извлечение от банкова сметка на А. У. към датата на пристигането й в страната. Направени са твърдения, че тя е разполагала и с парични средства, предоставени й от нейния баща. За обосноваване на това си твърдение А. У. представя извлечение от банкова сметка на Ф. У.. С обжалваното решение АССГ е отменил оспорения отказ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ за влизане в страната не е мотивиран с посочването на фактическите и правни основания за издаването му, поради което е налице нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Освен това е приел за недоказано основанието за отказ, посочено в акта- липсата на достоверно доказване на целта и условията на заявеното пребиваване. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и неговата необоснованост. Съгласно правилото на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват. Украйна, чиято гражданка е А. У., е посочена в приложение II, РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. С оглед на предвиденото в чл.3, §1 от Регламента, тя е освободена от изискването за притежание на виза. Същевременно чл.18 от ЗЧРБ задължава чужденеца при влизането си в Република България да обяви целта на посещението си, а съгласно чл.19, ал.1, т.5 от ЗЧРБ той следва да разполага с документи, доказващи целта на пътуването и условията на планираното пребиваване. Съгласно правилото на чл. 16 от ЗЧРБ притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане и пребиваване в Република България. Респ. органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19 от закона. На първо място касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че постановеният отказ за влизане е немотивиран. В настоящата хипотеза отказът за влизане в страната, постановен по отношение на А. У., е обоснован с обстоятелството, че тя не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията за пребиваване, обвързано от административния орган с правната норма на чл.10, ал.1, т.17 във връзка с чл.19, ал.1, т.5 от ЗЧРБ. Отказът за влизане в страната е издаден на стандартен единен формуляр по образец на Европейския съюз в съответствие с чл. 16, ал. 3 от ЗЧРБ. В съответствие с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допустимо е мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг документ, предхождащ или съпътстващ издаването на акта. В случая част от административната преписка е докладна записка на контролиращия служител, в която фактите, установени при извършената гранична проверка са подробно описани. Касационната инстанция не споделя и изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е обосновала целта на пътуването си и условията на пребиваването си. При извършената гранична проверка у контролиращия орган са възникнали съмнения относно целта на посещението на чужденката в България. Действително информацията, дадена от чужденката, е разнопосочна. Съгласно представената декларация, тя и съпътстващото я лице- гражданин на Сирия, е следвало да отседнат при приятел на баща й, но въпреки декларираното от него той е заявил, че не може да ги посрещне на летището, тъй като в момента е във Франция. В тази връзка е била представена резервация за хотел в град София, но същата е само за три нощувки. Съвсем различни факти се изтъкват при обжалването на постановения отказ- в жалбата тя е посочила, че с придружаващия я чужденец, гражданин на Сирия, са съпрузи и са пристигнали в страната на почивка и като меден месец. По делото обаче не са ангажирани доказателства, които да установяват, че А. У. и придружаващия я Х. А. са съпрузи. Жалбоподателката твърди, че тя е разполагала с достатъчно парични средства, които да осигурят престоя им в страната. Касационната инстанция намира обаче, че това твърдение остава недоказано. Представени са извлечения от две сметки, но А. У. е титуляр само на едната от тях с наличност 1768,80 долара. Другата сметка е с друг титуляр, а липсват каквито и да било доказателства, че тази сметка е на бащата на чужденката и тя е имала позволението му да разполага с тях. Съвкупната преценка на така установените обстоятелства обосновава категоричен и несъмнен извод, че при влизането си в Република България на 16.12.2024 г. украинската гражданка не доказала целта на пътуването и условията на планираното пребиваване с необходимите документи. Както се посочи по-горе, съгласно правилото на 16, ал.2 от ЗЧРБ, органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец ако изискванията на чл. 19 от закона не са изпълнени.