Решение № 5984 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2009 г.

Решение № 5984 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Икон" ООД против част от Решение № 757/09.12.08 г. по адм. д. 1702/06 г. по описа на Варненския окръжен съд, с която е отхвърлена жалбата му против част от Ревизионен акт (РА) № 225/06.04.06 г., издаден от инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Шумен, потвърдена с Решение № 333/20.06.06 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваната част от съдебното решение и РА, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. В касационната жалба е направено и евентуално искане, ако бъдат установени процесуални нарушения ( които не са конкретизирани) делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВОС. Касаторът претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част на Решение 757/09.12.08 г. по адм. д. 1702/06 г. по описа на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на "Икон"ООД против част от РА № 225/06.04.06 г. на ТД на НАП- гр. Шумен, потвърдена с Решение № 333/20.06.06 г. на Д"ОУИ", с която му е отказано право на данъчен кредит в размер на 3985 лв. по данъчна фактура 275/12.02.01 г., издадена от ЕТ "Елит - Супер Ивайло Русев", както и относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2002 г. и определените в резултат на това допълнителни размери на данъчни задължения както следва: данък за общините в размер на 278, 14лв. и данък върху печалбата в размер на 375, 40лв. Не е предмет на касационен контрол съдебното решение в частта, с която е отменен РА относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2003 г. и 2004 г. и определените в резултат на това допълнителни данъчни задължения. В обжалваната част на съдебното решение ВОС административният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са отказали да признаят право на данъчен кредит на "Икон" ООД като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че не е доказано начисляването на данъка по спорната данъчна фактура, поради което не са налице предпоставките на чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Решаващият съд е мотивирал подробно и законосъобразността на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) със сумата 2781, 46лв., отчетени като текущи разходи по седем броя фактури в нарушение на изискванията на НСС 16. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. В касационната жалба са изложени доводи относно възможността Ивайло Русев самостоятелно да изпълни действията, представляващи услугата по фактура № 275/12.02.01 г. По делото не е обсъждано и не е било спорно обстоятелството относно реалността на доставката по тази фактура, а само наличието на формалните предпоставки на чл. 64 от ЗДДС и по-конкретно относно чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В съответствие с изискванията на материалния закон ВОС е приел, че за жалбоподателят не е възникнало право на данъчен кредит, защото не е доказано начисляването на данъка по спорната фактура от доставчика като задължение към бюджета. Не е доказван факта и относно плащането на цената и данъка по фактурата. По време на данъчната ревизия не е намерен представител на търговеца, проверка в счетоводството му не е извършена и от назначеното от съда вещо лице, което също не е успяло да осъществи контакт с Ивайло Русев. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че ВОС не е допуснал нарушение на материалния закон и законосъобразно е отхвърлил жалбата на "Икон" ООД в тази част. По отношение приложението на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за данъчен период 01.01.02 г. - 31.12.02 г. касационната инстанция намира, че ВОС е приложил правилно материалния закон и относимия към периода НСС 16. "Икон" ООД се позовава на заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, за да обоснове твърдението си, че за разходите за структурно окабелени точки и ретранслиращи станции са текущи разходи, а не са такива за придобиване на дълготрайни материални активи, защото стойността на придобитите кабели е под 500 лв. В този смисъл заключението на приетата експертиза е само по отношение разходите за 2003 г. и 2004 г., в която част РА е отменен и съдебното решение не е предмет на касационен контрол. По отношение данъчен период 2002 г. са установени направени разходи на стойност 3151, 73 лв., а според вещите лица полезният икономически живот на придобитите стоки е между 7-12 години. Следователно придобитите активи отговарят на всички критерии по НСС 16, за да бъдат определени като дълготрайни материални активи и разходите за тяхното придобиване са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство като текущи. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваната част на съдебното решение като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. При водене на съдебното производство и постановяване на съдебното решение Варненският окръжен съд не е допуснал процесуални нарушения, поради което не е налице основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, не е направено искане за присъждане на разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение