Решение № 602 от 9.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1673/2013 г.

Решение № 602 от 9.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1673/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. К. П. срещу въззивна присъда от 08.07.2013 г. по внохд № 1363/2013 г. на Софийския градски съд с оплаквания по всички касационни основания. Оправени са алтернативни искания-подсъдимият да бъде оправдан, наказанието да бъде намалено или делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и развива съображения в подкрепа на оплакванията. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Софийският градски съд отменил оправдателна присъда от 15.10.2012 г. по нохд № 12104/2009 г. на Софийския районен съд и вместо това признал подсъдимия С. К. П. за виновен в това, че на 11.06.2008 г. без надлежно разрешение държал амфетамин с тегло 1.08 гр. на стойност 32.40 лв. и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000 лв. Определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип. Върховният касационен съд не споделя възражението, че СГС е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита. Производството пред въззивната инстанция е протекло в две съдебни заседания, за които подсъдимият е бил редовно призован. От материалите по делото е видно, че той не се е явил в съдебното заседание на 08.07.2013 г. и не е уведомил съда за причините за отсъствието си. В производството пред въззивната инстанция е задължително участието само на прокурора, като неявяването на останалите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото / чл. 329, ал. 2 от НПК/. Следователно, участието на подсъдимия в това производство е обвързано не с изискване на закона, а с личната му преценка за начина, по който да упражнява правата си. В конкретния казус, съдът не е бил задължен на отложи съдебното заседание, тъй като П. не е посочил причините за неявяването си и законосъобразно е провел същото в негово отсъствие. Последващото представяне на болничен лист, след като съдът е постановил присъдата си, не може да породи претендираните в касационната жалба правни последици. Правото на подсъдимия на лично участие не е нарушено, доколкото съдът е процедирал в рамките на закона. Основателно е оплакването за допуснато нарушение на закона. Върховният касационен съд намира за безспорно, че извършеното от подсъдимия П. деяние покрива формалните признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК. Въпросът е дали не са налице обстоятелства, които изключват два от признаците на всяко престъпление- неговата обществена опасност и противоправност. В настоящия случай са налице няколко обстоятелства, сочещи на явна незначителност на обществената опасност на извършеното от подсъдимия. Това са вида на инкриминираното вещество, малкото му количество и незначителната му стойност, предназначението му, поведението на подсъдимия и здравословното му състояние. Касае се за много малко количество наркотично вещество- общо 1.08 гр. прахообразно вещество, съдържащо 21% амфетамин, а останалото кофеин, на незначителната стойност от 32.40 лв. Става дума за подсъдим, при който е установена епизодична употреба на амфетамини, без наличие на зависимост, който страда от тежко заболяване- епилепсия, който доброволно е предал на органите на полиция пликчето с наркотика. Затова касационният състав счита, че извършеното от П. деяние не е обществено-опасно в такава степен, че да засегне обществените отношения, които са обект на защита от този вид престъпления. Налице е явна незначителност на обществената опасност на деянието, която изключва неговата противоправност. Същият следва да бъде оправдан на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение