Решение № 12009 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2012 г.

Решение № 12009 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Инспекция по труда" - Русе, действащ чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу решение № 7 от 08.03.2012 г., постановено по административно дело № 574/2011 г. на Административен съд - Русе. Касаторът навежда доводи, че решението на съда е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, поради което моли за неговата отмяна, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Ответникът по жалбата - търговско дружество "Шанс 99" ООД гр. Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да се потвърди, като се присъдят деловодните разноски за тази инстанция. Ангажира писмени доказателства. Подробни съображения в подкрепа на това се излагат в представени по делото писмени бележки. Ответникът по жалбата - главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда" - Русе не взема становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да се потвърди решението на Административен съд - Русе. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение № 7 от 08.03.2012 г., постановено по адм. дело № 574/2011 г. състав на Административен съд - Русе е отменил като незаконосъобразно предписание по точка 1 от протокол на извършена проверка изх. № ИД-1094 от 03.09.2011 г. на главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - Русе за начисляване и заплащане във ведомост за заплата за месец януари 2011 г. извънреден труд положен от Пламен Георгиев Петров, ЕГН ********** на 03.01.2011 г., 04.01.2011 г. и 06.01.2011 г. Със същото решение е осъдена дирекция "Инспекция по труда" - Русе да заплати на търговско дружество "Шанс 99" ООД гр. Русе сумата от 415 лв., представляваща разноски по делото. В хода на производството пред административния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните, обуславящо недопустимост на съдебното решение. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна, подлежи на обезсилване. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство. Атакуваната точка от предписанието, с която е разпоредено на дружеството работодател начисляване и заплащане във ведомост за заплата за месец януари 2011 г. извънреден труд, положен от Пламен Георгиев Петров, разпростира своите правни последици по отношение както на работодателя, така също и на работника. Участието на тези две страни наред с административния орган е задължително предвид наличието на общи факти, изискващи еднакво решаване на правния спор и обвързване на всяка от тях с обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо. Заинтересовано лице в случая, но неконституирано като заинтересована страна в процеса, е работникът Пламен Георгиев Петров. В конкретния казус първостепенният административен съд е допуснал събирането на доказателствата и приключването на съдебното дирене при неучастието на задължителна страна, което съставлява съществено процесуално нарушение. Без участието на работника в съдебното производство съдът не е имал право и задължение да процедира, следователно извършените от и спрямо него процесуални действия, осъществени при нарушено право на участие на надлежната за спора заинтересована страна, са невалидни и следва да отпаднат с обратна сила. Предвид изложеното оспореното решение трябва да бъде обезсилено като недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Налице са в случая условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, след отмяна на недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, с участие в процеса на заинтересована страна по оспорването - Пламен Георгиев Петров. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва освен да конституира като заинтересованата страна в процеса работника Пламен Георгиев Петров, да прецени и доколко е допустимо участието в него на позицията на ответник на конституирания с разпореждане от 09.01.2012 г. главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" Русе. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран външноведомствен контрол за спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - дирекции "Инспекции по труда" с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В тази връзка правилно е била конституирана с разпореждане от 12.01.2012 г. като ответник по делото дирекция "Инспекция по труда" - Русе, но не е заличен като ответник служителят, осъществил фактически контролната дейност, в случая главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" Русе, който и към настоящия момент е страна по делото. При този изход на спора няма основание да бъде уважено искането на ответника по касация - търговско дружество "Шанс 99" ООД гр. Русе да му бъдат присъдени деловодните разноски за производството пред касационната инстанция, а и с настоящото решение не се решава окончателно въпросът за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,