Решение № 10364 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2026 г.

от 12.07.2022 г., с изпълнител „Ресурс Консултинг“ ЕООД, на стойност 964,80 лв. с ДДС, за допуснато нарушение на чл. 109, т. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 14, предл. първо от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Касационният жалбоподател – Община Бургас, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неприложимост на Наредбата, тъй като към момента на възникване на твърдяното нарушение не е предвиждала приложимост по отношение на Финансовия механизъм (ФМ) на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Отделено квалификацията по т. 14, предл. първо от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата не съответства на установените по делото факти. Административният орган фактически твърди нарушение, състоящо се в неизползване на механизма за допълване/поясняване, но го квалифицира като изменение на критериите за подбор, което е различен фактически състав. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че възложителят е нарушил чл. 109, т. 1 във връзка с чл. 107, ал. 1 ЗОП, тъй като в протокола на комисията изрично е посочено, че възложителят разполага с информация за посочените от „Ресурс Консултинг“ ЕООД услуги, които отговарят на изискването за организирани събития със сходен обем. Съдът не е отчел, че поставеното изискване е за опит на експертите, а не за опит на самия участник. Прави искане решението да бъде отменено като вместо него да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отмени оспорваният административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Програмния оператор по Програма ВЕЕЕЕС, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения по същество на оспорването в подкрепа на мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт А. Хаджийски. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

от 12.07.2022 г., с изпълнител „Ресурс Консултинг“ ЕООД, на стойност 964,80 лв. с ДДС, за допуснато нарушение на чл. 109, т.1 във вр. с чл. 107, ал. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14, предл. първо от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Компетентността на органа е доказана със Заповед № Е-РД-16-40 от 24.01.2025 г. на министъра на енергетиката, с която издателят на акта е определен за ръководител на Програмния оператор по Програма ВЕЕЕЕС. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд сочи, че по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията за сключени и изпълнени договори и най-вече за притежаван опит в минимум три изпълнени дейности/услуги за организиране на събития и/или обучения и/или семинари конкретно от управителя на „Ресурс Консултинг“ ЕООД Т. Р., както и от втория посочен експерт от дружеството в ЕЕДОП - М. К.. Общината не представя и в съдебното производство никакви доказателства в подкрепа на липсващата информация в ЕЕДОП на участника „Ресурс Консултинг“ ЕООД. По изложените съображения съдът обосновава извод за допуснати от страна на бенефициера нарушения на чл. 109, т. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1 ЗОП. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост на Наредбата за посочване на нередности, тъй като с изменението на наредбата с Постановление № 248 от 5 юли 2024 г. на Министерския съвет, обн. в ДВ, бр. 59 от 2024 г. изрично е разширено приложното й поле и по отношение на случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по проекти, финансирани със средства на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Първоинстанционният съд приема, че с оглед характера на нарушението, обективно е невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата и затова е приложен пропорционалния метод, като правилно са определени квалификацията на нарушението и размерът на финансовата корекция. Въз основа на горното съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Настоящият касационен състав изцяло възприема мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 109, т. 1 ЗОП, възложителят определя за изпълнител на поръчката участник, за когото не са налице основанията за отстраняване от процедурата, освен в случаите по чл. 54, ал. 4 и 5, и отговаря на критериите за подбор, а когато е приложимо – и на недискриминационните правила и критерии за намаляване броя на кандидатите. В съответствие с чл. 107, т. 1 ЗОП, освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията. Като фактически основания за издаване на акта, органът е посочил, че „по отношение офертата на „Ресурс Консултинг“ ЕООД е установено, че видно от Протокол № 1 комисията е разгледала съдържащите се в офертата на участника документи и не е констатирала непълноти в представената информация, включително и по отношение на съответствие с критерия за подбор за персонал за изпълнение предмет на поръчката: „Най-малко двама експерти с професионална компетентност по предмета на поръчката, като всеки от тях има опит в минимум 3 изпълнени дейности/услуги за организиране на събития и/или обучения и/или семинари“. От информацията в ЕЕДОП на “Pecуpc Консултинг” ЕООД липсват данни, от които може да се направи извод, че лицата Т. Р. и М. К. притежават опит в изпълнение на минимум 3 изпълнени дейности/услуги за организиране на събития и/или обучения и/или семинари. Пропускът на комисията е съществен, тъй като не е било установено, че офертата на “Pecуpc Консултинг” ЕООД не отговаря на критерий за подбор. На основание чл. 54, ал. 8 и 9 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), комисията е следвало да установи несъответствието с изискванията и на участника е следвало да бъде указано да представи нов ЕЕДОП и/или други документи, които съдържат променена и/или допълнена информация. В заключение на гореизложеното, участникът определен за изпълнител - “Pecуpc Консултинг” ЕООД не е доказал съответствието си с минималните изисквания за технически и професионални способности.“. Не се спори между страните, че в ЕЕДОП на „Ресурс Консултинг" ЕООД участникът е посочил двама експерти: Т. Р. - ОКС „магистър“, психолог, с професионален опит от 1996 г. до датата на подаване на офертата, включително в организиране на специализирани обучения, семинари, конференции, уъркшопи и други събития и М. К. - ОКС „магистър“, психолог, с професионален опит от 2008 г. до датата на подаване на офертата, включително в подготовка, организиране и отчитане на публични събития, състезания, уъркшопи, обучения, семинари, конференции и други. По делото е безспорно установено, че към 21.08.2020 г. - заседанието на комисията, на което е прието, че „Ресурс Консултинг" ЕООД отговаря на изискванията на възложителя, в ЕЕДОП на дружеството не се съдържа информация за опит на експертите Т. Р. и М. К. в изпълнение на минимум 3 изпълнени дейности/услуги за организиране на събития и/или обучения и/или семинари. Не са представени доказателства за посочения опит и към датата, на която е одобрено класирането на участниците и е определен за изпълнител на обществената поръчка - „Ресурс Консултинг" ЕООД. Както правилно сочи и първоинстанционният съд, доказателства за съответствие с поставения от възложителя критерий за подбор не са представени и в хода на съдебното производство. Обстоятелството, че комисията е установила съответствие на участника с критериите за подбор не освобождава Общината от задължението й да установи в настоящото производство този факт. По делото не са представени доказателства, че дружеството, определено за изпълнител, отговаря на процесния критерий за подбор за технически и професионални способности. Поради това и на основание чл. 107, т. 1 ЗОП възложителят е следвало да го отстрани от участие в обществената поръчка. Вместо това участникът неправилно е бил определен за изпълнител на поръчката, в нарушение на чл. 109, т. 1 ЗОП. Основателни са възраженията на касатора, че в случая неправилно установеното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 14, предложение първо от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, касаещо изменение на критерий за подбор. По делото не са представени доказателства за промяна на критериите за подбор, която хипотеза изрично е посочена в оспорвания административен акт. Установеното нарушение е относимо към друга хипотеза на нередност, която не е посочена в оспорвания административен акт. Съдът не може вместо органа да избира и да подвежда твърдените от органа факти към правилното правно основание, а може само да провери доказаността на сочените фактически основания и да провери правилността на подвеждането им към сочената от органа правна норма. Посочването на неотносима към фактите хипотеза, препятства правото на защита на бенефициера, като и противоречи на нормативното изискване на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за правно квалифициране на нередностите. Правилно първоинстанционният съд е обосновал приложимост на Наредбата, в редакцията й след изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г. С измененията от 2024 г. в текста на §1, т. 3 ДР на Наредбата изрично беше предвидено, че същата се прилага и по отношение на ФМ на ЕИП. Основанията за приемане на Наредбата са изменени с §2 от Постановление №248 на Министерски съвет от 5.07.2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление № 57 на Министерския съвет от 2017 г. - 12.07.2024 г. Съгласно чл. 7а от Закона за нормативните актове (ЗНА), НА се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на ЕС или международен договор, сключен от Европейските общности. Европейско икономическо пространство е създадено със Споразумение за Европейското икономическо пространство, по което страна е и самият Европейски съюз (Европейските общности) (Решение на Съвета и на Комисията от 13.12.1993 г. за одобряване на текста на споразумението). В случая става въпрос за международен договор, сключен от Европейския съюз (1993 г. Европейските общности), изпълнението на който налага приемането на нормативен акт. Финансовата корекция, с оглед на член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95), е административна мярка, а не административна санкция. Само за административната санкция, с оглед на изрично посоченото в член 2, параграф 2 на Регламент № 2988/95, е регламентирано изискването да е предвидена предварително в акт на Съюза и при последващо изменение на разпоредбите, които налагат административни санкции, да се приложи по-леката. Общото правило за административните мерки, регламентирано в член 4 на Регламент № 2988/95, е отнемане на незаконно придобитата облага като приложим е актът, който е действащ към дата на издаване на акта за определяне на финансовата корекция и за никакво обратно действие, още по-малко на подзаконов нормативен акт с оглед на чл. 14, ал. 2 ЗНА, в случая не става въпрос. В съответствие с чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него постановено ново, с което да се отмени оспорваният административен акт. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, направеното от касатора - Община Бургас искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции е основателно, с оглед на което ответникът Министерството на енергетиката - следва да бъде осъдено да му заплати разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 259,60 евро, от които 55,08 евро платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на Еврото в Република България), за всяка съдебна инстанция, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,