Решение № 149 от 23.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 212/2015 г.

Решение № 149 от 23.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 212/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на задочно осъдения А. П. А., депозирано на 6.01.2015 г., за възобновяване на НОХД № 30015/12 по описа на Районен съд, Монтана, по което е постановена присъда от 14.02.2012 г, влязла в сила на 1.03.2012 г. С цитираната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 3.11.2001 г в [населено място] буче, обл. Монтана, при условията на опасен рецидив, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у А. Д. А. и с това му е причинил имотна вреда, в размер на 290 лв, с оглед на което и на основание чл. 211, пр. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК, е осъден на три години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 476/96 по описа на РС, Оряхово, НОХД № 557/95 по описа на РС, Враца, и НОХД № 302/97 по описа на РС, Враца, а именно: една година и два месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, и глоба от 200 лв. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените му по НОХД № 475/02 по описа на РС, Бургас, НОХД № 180/03 по описа на РС, Берковица, НОХД № 212/03 по описа на РС, Враца, и НОХД № 30015/12 по описа на РС, Монтана, а именно: три години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, "лишаване от право да управлява моторно превозно средство", за срок от една година, и глоба от 350 лв. На основание чл. 25, ал. 2 НК, е зачетено и приспаднато изтърпяното наказание по групираните присъди. С присъдата е отхвърлен предявеният от пострадалия срещу подсъдимия граждански иск обезщетение за имуществени вреди, възлизащ на 290 лв, като е посочено, че искът е погасен по давност. Искането е на основание чл. 423 НПК, а алтернативно, по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че осъденият не е знаел за воденото наказателно производство, тъй като не е участвал в процеса нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза. Алтернативно се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от кръга на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се делото да бъде възобновено и да бъде предоставена възможност на молителя да участва при неговото разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Задочно осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от задочно осъден при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за присъдата при задържането му на 19.09.2014 г./. Разгледано по същество, е основателно. Привличането на обвиняемия А. П. А. към наказателна отговорност, с постановление от 15.12.2011 г, е извършено в негово отсъствие /л. 131 от ДП/. Обвинението е предявено на определения му служебен защитник, адвокат Жасмина А.. Мярка за неотклонение не му е определяна. Съдебното производство е образувано с внасяне на обвинителен акт на 16.01.2012 г. Подсъдимият е търсен на адреса в [населено място], [улица], вх. "Д", ап. 78, и на адреса в [населено място], [жк], [жилищен адрес] но не е намерен и не е призован. Съдебната фаза е протекла изцяло в негово отсъствие. ВКС намери, че са налице условията на чл. 423 НПК за възобновяване на наказателното производство. Съображенията за това са следните: Искането по чл. 423 НПК се уважава, освен ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Осъденият А. не е привлечен присъствено към наказателна отговорност, тоест, той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство още от досъдебната фаза. Не е участвал и в съдебната фаза. При това положение, следва да му се гарантира правото на лично участие в процеса, което предполага искането по чл. 423 НПК да бъде уважено. При този изход на делото се явява безпредметно обсъждането на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, попадащи в обхвата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. На основание чл. 423, ал. 4 НПК, по отношение на молителя следва да бъде определена мярка за неотклонение "задържане под стража". Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 и ал. 4 НПК, ВКС, I НО,