Решение № 1583 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1332/2020 г.

Решение № 1583 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1332/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез упълномощен юрисконсулт и от Н. Христов, чрез своята майка и законен представител П. Илиева – Христова и упълномощения процесуален представител - адв. Б. Лимберов, срещу Решение № 6504 от 04.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2927 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение СДВР е осъдена да заплати на Христов сума в размер на 1300, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно задържане със Заповед за задържане на лице № 270 от 05.02.2019 г., издадена от служител на 06 Районно управление (РУ) при СДВР, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 18.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението, като искът е отхвърлен за разликата над този уважен размер до предявения такъв от 10000, 00 лв. Наред с това, СДВР е осъдена да заплати на Христов и сума в размер на 330, 00 лв., представляваща разноски за съдебното производство и на АССГ – сума в размер на 10, 00 лв. за държавна такса за производството. С Определение от 05.12.2019 г., постановено по същото дело, обжалваното съдебно решение е изменено в частта за разноските, като СДВР е осъдена да заплати на Христов сумата от 200, 00 лв. за деловодни разноски, а на Адвокатско дружество "В. и Л." сумата от 130, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. С касационната жалба на СДВР съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Релевират се доводи за постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът не е анализирал в пълнота всички възможни причини за възникване на емоционалния дискомфорт на Христов, като неоснователно е приел твърдените неимуществени вреди за доказани. Твърди се, че неправилно съдът е тълкувал заключението на вещото лице за преживяна остра стресова реакция вследствие на задържането и не е изследвал обективно и всестранно доказателствата. Изтъква се, че още преди незаконосъобразното задържане е установено заболяването, от което страда Христов – [заболяване], потвърдено впоследствие от изготвената експертиза, поради което липсва и причинно – следствената връзка между постановената заповед и твърдените вреди. Съдът не успял да разграничи вредите от задържането и от предходното трайно нарушено душевно състояние на детето. Излагат се съображения, които по съществото си съставляват оспорване на изводите на експертното заключение. Освен това се релевира нарушение на принципа на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – изводите на съда досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са необосновани, то е завишено и е източник на обогатяване на Христов. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение в осъдителните този касационен жалбоподател части и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Касационната жалба на СДВР се оспорва от Христов, чрез процесуалния му представител, в представен по делото писмен отговор. Твърди се нейната неоснователност и се иска оставяне в сила на решението в обжалваните от този касационен жалбоподател части. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател СДВР се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който от името на СДВР поддържа жалбата и оспорва касационната жалба на Христов. По същество моли да бъде уважена касационната жалба на СДВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки. С касационната жалба на Христов съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в отхвърлителната иска му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди част – за сумата над присъденото обезщетение от 1300, 00 лв. до претендираното такова от 10000, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 18.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Твърди се, че в тази част решението е неправилно поради постановяването му при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон. Поддържа се становище, че съдът неправилно приел, че правото на разглеждане на делото в разумен срок относно законосъобразността на заповедта за задържане, не е нарушено. Не било съобразено от съда, че Христов бил на [възраст] към момента на задържането и именно в тази възраст се изгражда характерът му и неговата представа за света. Не било отчетено нестабилното психическо състояние на детето, ефектът от задържането върху психиката му и времетраенето на задържането. От друга страна неправилно било прието, че Христов проявил съпричастност към група, извършваща противообществена проява. По подробно изложените в тази касационна жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната от този касационен жалбоподател част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло. Иска се и присъждането на разноски в касационното производство. Тази касационна жалба се оспорва от СДВР, чрез упълномощения юрисконсулт, по съображения, развити в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се представлява. По делото е представена писмена защита от упълномощен адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на СДВР и за частична основателност на касационната жалба на Христов. Счита, че съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като не е отчел изключителността на случая – недопустимост на полицейско задържане на малолетно лице; продължителност на мярката - близка до максималната за пълнолетно лице, предвидена в закона; трайните и непоправими последици от задържането върху психиката и развитието на детето; липсата на критичност към собственото незаконосъобразно поведение от страна на органа на реда. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани от тях части е неблагоприятно, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба на СДВР се явява неоснователна, а касационната жалба на Христов - частично основателна. Въз основа на изяснената фактическа обстановка, след обсъждане на приетите писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на заключението на приетата по делото съдебно – психологична експертиза, първоинстанционният съд приел иска, с който е сезиран за допустим, а по същество за доказан по основание и частично основателен по размер – до присъдената сума от 1300, 00 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба - 18.03.2019 г. до окончателното му изплащане. Изложил подробни съображения, с които мотивирал извода си за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Конкретно приел, че по делото е доказано настъпването за Христов на неимуществени вреди от незаконосъобразното му задържане, довело до негативни последици върху неговото емоционално, психическо и физическо състояние, изразяващи се в продължителен стрес, страх и срам. Съдът кредитирал показанията на свидетеля П. Илиева – Христова, която познавала емоционалното му състояние, като взел предвид близката родствена връзка и евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. Установено било, че детето имало проблеми в приобщаването и диагноза [диагноза], с начало от 2016 г. По тази причина то редовно посещавало психолог и му било назначено медикаментозно лечение. Съдът изцяло кредитирал заключението на приетата съдебно - психологична експертиза като обективна и експертно аргументирана. Приел, че задържането на Христов е довело до негативни последици. Краткосрочните били уплаха, страх от изоставяне, малостойностни преживявания и недостойност, нищожност, срам, тъга и безнадежност, а дългосрочните - тежки деструктивни последици от усещането и преживяването на етикетиране и клеймосване. Приел за установено наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното задържане и вредата. Направил извод, че доколкото детето е имало сходни [заболяване] преди датата на задържане, част от претендираните вреди са в резултат на тези проблеми, свързани с поставената диагноза. По така изложените съображения съдът мотивирал извода си, че исковата претенция се явява доказана по основание. За да определи размера на обезщетението за вреди се позовал на чл. 52 ЗЗД и на установеното по делото, че Христов е малолетен, с [заболяване], периодът на задържане от около 20 часа, липсата на законови предпоставки за задържане и поставянето му в ситуация, която му е причинила стрес, неудобства и дългосрочни негативни последици. По тези съображения и като съобразил съдебната практика, съдът определил обезщетение в размер на 1300, 00 лв., което според него се явява справедливо и адекватно да обезщети претърпените вреди. Последното присъдил ведно с лихвата, както е претендирана. В останалата част отхвърлил исковата претенция. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която предявеният иск от Христов срещу СДВР е бил отхвърлен за сумата над 1300, 00 лв. до сумата от 7000, 00 лв., а в останалата част решението е правилно. Правните изводи на първоинстанционния съд за наличие на основание за ангажиране отговорността на СДВР по иска на Христов с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са в съответствие с въведеното в исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка е направил обоснован извод в тази насока, който е в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение на съдебно – психологичната експертиза. В този смисъл неоснователни са оплакванията на СДВР, че съдът неправилно приел твърдените неимуществени вреди за доказани. Неоснователни са и направените от същия касационен жалбоподател възражения срещу възприетото от съда наличие на причинно-следствена връзка между претърпяната от Христов неимуществена вреда и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Неоправдано се поддържа становище от този касационен жалбоподател, че не са ангажирани доказателства в производството, от които да се установи, че настъпилите вреди са непосредствена последица на задържането, а не от трайно нарушеното душевно състояние на детето. От вещото лице е дадено подробно описание на краткосрочните и дългосрочните последици от задържането, като е изследвано психологическото му състояние преди и след това, за да се обоснове степента на въздействие на задържането. Негативните последици в краткосрочен и дългосрочен план са именно в резултат от неправомерното задържане и са присъща последица, която е настъпила за засегнатото малолетно лице. По делото е установено, че преживеният от детето психически дискомфорт, стрес и емоционални терзания по време на задържането са довели до влошаване на състоянието му. Предвид това, противно на касационните оплаквания на СДВР, правилно е съобразено от съда заключението на експерта, което е в насока, че като последица на задържането, Христов е преживял остра стресова реакция. Установеният по делото факт, че още преди задържането детето е страдало от [заболяване] не дава основание да се направи извод за липса на причинно – следствена връзка между отменената като незаконосъобразна заповед и твърдените вреди. Тъкмо обратното. Според настоящия съдебен състав диагностицираното и съществуващо към момента на задържането психологическо състояние на детето следва да се отчете като фактор, който е възможно да засили ефекта на неблагоприятните му изживявания в резултат на задържането. Установено е по делото, че след този момент лечението на Христов е променено, което безспорно води на извод, че състоянието му е влошено и е изисквало по - интензивна медицинска намеса. Възраженията на СДВР срещу експертизата, намерили място едва в касационната жалба, не следва да бъдат съобразени, доколкото съгласно чл. 200, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, оспорването на заключението може да бъде направено докато трае изслушването. Видно от съдебния протокол за проведеното на 09.10.2019 г. заседание в първата инстанция, страните са заявили становище за приемане на заключението на изготвената съдебно – психологична експертиза, не са поставили въпроси на вещото лице и не са заявили оспорването му. Касационните оплаквания на Христов, свързани с правото на разглеждане на делото за отмяна на заповедта за задържане в разумен срок са неотносими в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което не следва да се разглеждат. Основателно обаче се възразява от него относно размера на присъденото обезщетение в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Според виждането на настоящия съдебен състав същият е значително занижен от първоинстанционния съд по причина несъобразяване на всички релевантни факти. Неправилно съдът е тълкувал предхождащото задържането на детето негово психологическо състояние. Наред с това, за да направи крайните си изводи относно размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд без основание е приел за относима неустановената по несъмнен начин съпричастност на детето към група, извършваща противообществена проява. От значение при определяне размера на обезщетението са били както всички установени от съда факти, така и ефектът, който е произвела отменената като незаконосъобразна заповед за задържане по отношение положението на детето в училище, което е обичайната негова ежедневна среда. Разпитаната по делото свидетелка установява, че след ареста започнали проблемите на Христов в училище – бил тотално отхвърлен от средата, включително от педагогическия персонал, затворил се, спрял да общува и да споделя. След ареста станал раздразнителен и избухлив, плачел, проявявал състояния на агресия към себе си, изразявал притеснения, че родителите му няма да го обичат и ще го изоставят. Влошило се психическото му състояние и за преодоляване на проблема бил добавен и друг медикамент към приеманите от него към онзи момент. Неправилно не е съобразен от първоинстанционния съд и фактът, че детето е със [заболяване] (вж. в този смисъл заключението на приетата по делото съдебно – психологична експертиза). Вещото лице изрично сочи в заключението, че задържането на малолетния в условията на арест може да се приравни по преживяване на остра стресова реакция (свръхсилно емоционално пренапрежение) – внезапна, неочаквана и надвишаваща ресурса му за справяне ситуация. Сочи също така, че психологически това е изразено на емоционално равнище (тревожност, страх, разочарование, срам); на когнитивно равнище (невъзможност да се концентрира пълноценно върху обичайните ежедневни дейности, ограничаване на кръга интереси, намалена активност и работоспособност); на поведенческо ниво (дистанциране, нежелание и въздържане от социални контакти, нежелание за споделяне и връщане назад към преживяното). Според вещото лице детето попада в рискова група в критична ситуация, като последиците от задържането за около 22 часа в районното управление в краткосрочен план са негативните емоционални преживявания на уплаха, страх от изоставяне, малостойностни преживявания за недостойност, нищожност, срам, тъга, уплаха и безнадеждност; намалена комуникативна способност, оттегляне от другите, нежелание за общуване дори с най – близките, затваряне в себе си, отказ да посещава училище; невъзможност за пълноценна концентрация, снижена енергийна активност, ограничаване на кръга от интереси, дезинтересираност дори към любими неща. Наред с това, в дългосрочен план, според вещото лице, усещането и преживяването на етикетиране и клеймосване за една необмислена и немотивирана детска постъпка би могла да има тежки деструктивни последици, един вид тласкане надолу по наклонена плоскост ("постъпил съм лошо, защото съм лош и не заслужавам това семейство, те ще ме изоставят... щом всички казват, че съм престъпник, значи съм такъв"... следва евентуално: бягство от къщи, попадане в не добра среда, антисоциални прояви). Предвид всичко изложено, като приложи критерия по чл. 52 ЗЗД спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с възрастта на детето, характера и продължителността на задържането (почти 22 часа), обстоятелствата, при които е станало това, характера и интензитета на породените страдания и последиците за Христов, настоящият състав приема, че обезщетение в размер от 7000, 00 лв. би било в състояние да компенсира вредите, претърпени от него. Такъв размер се явява достатъчен, за да възмезди претърпените от детето неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 1300, 00 лв. не би могъл да компенсира настъпилите негативни последици върху състоянието на Христов във връзка с незаконосъобразното задържане. Както вече се посочи, неправилно съдът е приел за недоказани част от твърдените вреди по причина, че детето е имало [заболяване] и преди това. При определяне на обезщетението е следвало да бъдат съобразени всички установени неблагоприятни последици и техния интензитет. Ето защо, решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Христов иск за сумата над 1300, 00 до 7000, 00 лв. е постановено при неправилно приложение на закона. В тази част то следва да се отмени, като спорът се реши по същество и вместо него в тази част се постанови друго, с което СДВР да бъде осъдена да заплати на Христов сума в размер на още 5700, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно задържане със Заповед за задържане № 270 от 05.02.2019 г. на служител на 06 РУ - СДВР, ведно с лихвата, както е претендирана, считано от датата на предявяване на исковата молба - 18.03.2019 г. В тази насока следва да се посочи, че решението, с което е отменена заповедта за задържане е влязло в сила преди тази дата, въпреки отбелязването върху приложения по делото протокол от 12.02.2019 г. на датата 31.05.2019 г. Последната е относима към допълване на решението от 12.02.2019 г. в частта за разноските с Определение № 4131 от 31.05.2019 г., постановено по адм. д. № 4241 по описа на АССГ за 2019 г. Доколкото в резултат на касационното оспорване спорът по предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се пререшава по същество с настоящото решение, то на Адвокатско дружество "В. и Л.", представлявано от адв. Лимберов, следва да се присъдят разноски в размер на още 451, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата. Предвид изхода на спора в касационното производство, на Адвокатско дружество "В. и Л.", представлявано от адв. Лимберов, се следва и присъждането на разноски в размер на 581, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение