Решение № 11002 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 123/2011 г.

Решение № 11002 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 123/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Иван Иванов, в качеството му на процесуален представител на Златка Иванова, едноличен търговец с фирма ЕТ "Табако голд фойл - Златка Иванова", срещу решение № 1520 от 12.11.2010 г. по адм. дело № 1728 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и поцесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 160800455 от 4.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 600 от 7.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец с фирма ЕТ "Табако голд фойл - Златка Иванова" по прилагането на ЗДДС (отм.) и на ЗДДС, за ревизиран период 26.01.2006 г. - 30.09.2007 г. С него е начислен ДДС общо в размер на 32 126.04 лв. и лихва за забава в размер на 8 311.32 лв. Основната дейност на търговеца е отглеждане на тютюн, като е регистриран като тютюнопроизводител, а от 26.01.2006 г. е регистриран и по ЗДДС. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните по делото доказателства, приложените от административния орган правни норми и е направен извод за законосъобразност на обжалвания РА. Спорните моменти по делото са два, а именно по повод доначисляване на ДДС в размер на 9 198.86 лв. за данъчен период м. 02.2006 г., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и относно доначислен ДДС общо в размер на 22 927.18 лв., на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за м. 02., м. 05. и м. 12.2006 г. и на основание чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за данъчен период м. 04.2007 г. По повод доначисления данък добавена стойност за данъчен период м. 02.2006 г., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Не е имало спор, че ревизираният субект е реализирал дейност като тютюнопроизводител, съответно и доходи от това, като за този данъчен период не е начислил ДДС. Спорът е бил относно датата на възникване на данъчното събитие, а именно правилното приложение на чл. 25 от ЗДДС (отм.). От фактическа страна е установено, че ревизираният субект има сключени договори № З-Д-215 от 31.03.2005 г. и № З-К-216 от 31.03.2005 г., в изпълнение на които е осъществил доставка на тютюн на ЕТ "Заара-Янчо Иванов", за което са издадени два приемо-предавателни протокола от 9.02.2006 г. за 9 495 кг. тютюн и от 10.02.2006 г. за 9 620 кг. тютюн. Протоколите са подписани от двете страни, като са описани подробно балите, класа, платимо количество, съдържание на отпадъци, пясък и влага. Извършена е проверка на получателя по доставките, като при това са изискани договори и други документи, проследено е осчетоводяването на същите, като това е станало на датите на издаването им. Осъществено е плащане по тях от 3.04.2006 г. до 9.05.2006 г. Според жалбоподателя прехвърлянето на собствеността е станало през периода 9.01.2006 г. -23.01.2006 г., а не както е приел органа по приходите на дата на приемо-предавателните протоколи, към който момент той вече е и регистрирано лице по ЗДДС, поради което е следвало и да начисли ДДС по доставките. Съдът е приел, че доколкото се прехвърля собственост върху родово определени вещи по силата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, то това е станало на датата на предаването им. Конкретно е обсъдил представените два протокола, осчетоводяването им при получателя доколкото са послужили като основание за заприходяването на стоката. Те са посочени и в справките-декларации за изкупен тютюн реколта 2005 г. по образен, които са подписани от главния счетоводител и от представляващия лицето. Съдът не е кредитирал допълнително представените частни документи с второто обяснение, дадено от ревизираното лице от 26.03.2008 г., същите нямат материална доказателствена сила. Съдът не е възприел и свидетелските показания дадени от разпитаната свидетелка Недева, счетоводител на търговеца, получател относно начина на заприходяване на тютюна при него. Това се обуславя от факта, че същото това лице е подписало посочените по-горе справки за изкупен тютюн реколка 2005 г., за издаването, на които има законово задължение по силата на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ). Изводът не се променя и от представената книга за приходите на ревизирания субект за . 01.2006 г., понеже същият не е отразен в подадената ГДД за отчетната 2006 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. Основното касационно възражение е насочено към неправилното отношение от страна на съда към разпита на свидетелката и представените частни документи, включително и книгата за приходите, както и към невъзприемането на развитата защитна теза, че посочените протоколи имат обобщаващ характер и са съставени за нуждите на ЗТТИ. Правилно съдът е приел, че след като е налице императивно законово задължение за съставяне на протокол, съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗТТИ, в който се вписват данните по окачествяването на тютюна при изкупуването му, което се обяснява с контрола върху предмета на доставките, осъществяван по силата на закона, то датата на възникване на данъчното събитие е именно датата на прехвърляне на собствеността, която е датата на тези протоколи в процесния спор, чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), още повече, че въз основа на тях в случая е реализирано и заприходяването на стоката при получателя. Относно доначисления ДДС общо в размер на 22 927.18 лв., на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за м. 02., м. 05. и м. 12.2006 г. и на основание чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за данъчен период м. 04.2007 г. В хода на ревизията е установено, че в качеството на регистриран тютюнопроизводител, ревизираният субект, като физическо лице, е получил през 2006 г. и през 2007 г., на основание чл. 18а от ЗТТИ, парични премии от фонд "Тютюн" и на основание чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗТТИ целева парична подкрепа от същия фонд. Прието е, че с размера на получените от лицето суми като целева парична подкрепа, която представлява доплащане към извършени от лицето доставки на тютюн до минималната изкупна цена, следва да бъде увеличена данъчната основа на извършените доставки на тютюн. На основание посочените разпоредби е увеличена данъчната основа с получените и усвоени от това лице като доставчик финансирания (субсидии), пряко свързани с доставките за 2006 г. и с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставките за 2007 г. Констатирано е, че самото лице е увеличило данъчната основа на доставките на тютюн само с част от получената през м. 12.2006 г. целева подкрепа. Възражението е, че увеличаването е неправилно, понеже с анекси към договорите от 30.03.2005 г. е намалено вземането от купувача с пряко получената целева парична подкрепа, без да издаде кредитно известие, което означава, че е начислил данък върху нея. Аналогично е положението и по повод намаляване на вземането от същия купувач с пряко получената целева парична подкрепа през м. 04.2007 г. Решаващият съд е приел, че РА в тази му част също е законосъобразен, като според него по делото не е бил спорен фактът, че ревизираният субект-жалбоподател е получавал посочените целеви парични подкрепи. Спорът е правен и се свежда до това дали следва да се увеличи данъчната основа по процесните доставки с тези получени парични средства, което според него не е направено от ревизирания субект. За да се обоснове съдът е отграничил получаваните парични средства от фонд "Земеделие", а именно по чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗТТИ и това е предоставяна целева парична подкрепа за изкупуване на тютюн в рамките на минималните изкупни цени на тютюна, от получаваните премии за регулиране на производството на тютюн, които не са с характер на доплащане до минималната изкупна цена по чл. 18, ал. 1 и по ал. 2 от ЗТТИ. По отношение на първото плащане е приложим чл. 29, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 20, т. 6 от ЗДДС (отм.), а по отношение на второто плащане е § 13б от ПЗР на ЗДДС (отм.). Съдът е отчел промяната в защитната теза на жалбоподателя, който в административното производство твърди, че с анексите е намалено вземането от получателя на доставките, без да издава ДКИ. Сега в съдебното производство твърди, че с тях е увеличена данъчната основа, върху която е начислил ДДС. Съдът не кредитира основното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, понеже чрез нея не се установява това обстоятелство. Същото не е изготвено след преглед на счетоводството на получателите по процесните доставки. Смята, че е несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че целевата парична подкрепа е относима към фактура № 7 от 1.12.2005 г., доколкото тя е получена през 2006 г. и е приложима за доставки през тази година. Също така приема, че не може да се обоснове незаконосъобразност на РА от доставчика с твърдяното намаляване по отношение на него на вземането от получателя по доставката, доколкото същото е правено чрез анекси към двата договора, които споразумения имат частноправен аспект, а не чрез законовоустановения в ЗДДС ред. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. В случая не е бил спорен характера на паричните средства, получени от ревизираното лице, както и дали същите рефлектират върху образуването на данъчната основа на процесните доставки, които то е осъществило. По делото не се установява по категоричен начин твърдяното включване на получените парични средства като целеви парични подкрепи в данъчните основи на процесните доставки. С оглед на чл. 19а, ал. 2, т. 3 от ЗТТИ получената от тютюнопроизводителите целева парична подкрепа (субсидия) е свързана с извършените доставки на тютюн и представлява доплащане към тази доставка до минимална изкупна цена на тютюна, определена съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗТТИ. Именно по тези съображения данъчната основа на доставките на тютюн следва да се увеличи с всички получени и усвоени от доставчика, ревизираното лице, субсидии, пряко свързани с тях. Правното основание за това е чл. 29, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 20, т. 6 от ЗДДС (отм.) за 2006 г., а по отношение на 2007 г. е чл. 26, ал. 3, т. 2, във връзка с § 1, т. 15, б."б" от ДР на ЗДДС. Това е така понеже по отношение на ревизирания търговец това обстоятелство не се установява. Това е и основното касационно възражение от страна на касатора в тази част на спора, а именно неотчитане от страна на съда на направеното увеличение на данъчната основа с получените средства за 2006 г. и за 2007 г. Посочените правни норми правилно са приложени от административния орган, съответно е правилна и преценката за законосъобразност на РА в тази му част от страна на съда. От събраните доказателства по делото не се установява формирането на данъчната основа по процесните доставки да включва предоставените парични средства с посочената цел в закона и с оглед презназначението на същите тези средства отново посочено в закона, а именно ЗТТИ. Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не дава отговор на този въпрос. В т. 5 от заключението (стр. 712 от съдебното досие) е даден отговор на правния въпрос дали паричните средства с характер на премии следва да се включват в данъчната основа, а именно тези по чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗТТИ, а в буква "А" към тази точка са представени вариантите, в случай, че в продажната цена (в размер на минималните изкупни цени) е включена целевата парична премия и действителната продажна цена е по-ниска от минималните изкупни цени, то данъчната основа по доставките биха имали следния вид и стойност. В буква "Б" е записано, че в случай, че в продажната цена (в размер на минималните изкупни цени) не е включена целевата парична премия и действителната продажна цена е равна на минималните изкупни цени, то данъчната основа по доставките биха имали следния вид и стойност. Очевидно експертът не е дал отговор на поставените въпроси по категоричен начин, поради установеното в ревизионното производство. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение