Решение № 2674 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11845/2020 г.

Решение № 2674 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11845/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от М. Маринов, действащ като ЕТ "Реал – Д - М. Маринов", гр. Габрово срещу Решение № 155 от 12.08.2020 г., постановено по адм. д. № 194/2020 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2538 от 04.05.2020 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че липсват мотиви по съществото на спора. Сочи, че съдът не е съобразил неговите възражения и събраните доказателства, както и причината за прекратяване на поетия ангажимент. Подчертава, че това е станало поради промяна в ЗСПЗЗ, с която е приет чл. 37ж, в сила от 07.02.2017 г. и невъзможност да изпълнява своите ангажименти вследствие на това. Счита, че съгласно чл. 37ж ЗСПЗЗ той няма право и възможност да сключва споразумения за ливади. Заявява, че за 2016 г. правомерно му е изплатена сумата от 2688, 45 лв. и същата не следва да бъде връщана. По тези съображения претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба – Зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител, с писмено отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решението Административен съд –Габрово е отхвърлил оспорването на М. Маринов, действащ като ЕТ "Реал – Д - М. Маринов", гр. Габрово срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2538 от 04.05.2020 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. "а" от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на м. 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. е установено вземане в размер на 2 688, 45 лв., представляващо изплатена субсидия по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2016 и 2017 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел кореспондиращи фактически и правни изводи. Взел е предвид, че за откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, дружеството е бил уведомено с писмо от 04.05.2020 г., както и, че е издаден влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент на оспорващия. По аргумент от чл. 27, ал. 3 и ал. 5 ЗПЗП решаващият състав е приел, че законосъобразно административният орган е предприел необходимите действия за събиране на недължимо платените суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет. С оглед прекратяването на ангажимента на земеделския стопанин съдът е достигнал до извода, че оспорването на процесния АУПДВ е неоснователно и следва да се отхвърли. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо допълване на изложените мотиви. Съгласно чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в приложимата по време редакция - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 7, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие предвижда, че в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициентът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. На основание чл. 9а, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители от Министъра на земеделието и храните е издадена Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 ""Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., член 18, ал. 3, т. 1 от която предвижда, че ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. В случая не е спорно, че ЕТ "Реал – Д- М. Маринов" е регистриран с УРН в интеграционната система за администриране и контрол и е одобрен за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014- 2020 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" през кампания 2016 г. Безспорно е, че на едноличния търговец за кампания 2016 г. е изплатена субсидия в размер на 2 688, 45 лв., както и, че ДФ "Земеделие" е прекратила агроекологичния му ангажимент със стабилен Акт за прекратяване от 21.05.2019 г. с оглед неподадено от земеделския стопанин заявление за подпомагане за 2017 г. и неизпълнение на задължението му по чл. 8 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Спорът по делото е концентриран върху въпросите поставен ли е земеделският стопанин в обективна невъзможност да изпълни поетите ангажименти за агроекологични дейности или направления в съответния район поради приемането на новата разпоредба на чл. 37ж ЗСПЗЗ, както и дължи ли връщане на получената субсидия за 2016 г., през която е осъществил прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление. Съгласно чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7, в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент по съответното направление се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. Легалните дефиниции на понятията " форсмажорни" и " изключителни" обстоятелства се съдържат в § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7, съгласно която това са смърт на бенефициента; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициента и отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Визираната разпоредба сочи, че промяната на нормативната уредба не би могла да се квалифицира като форсмажорно или изключително обстоятелство, което да дерогира задължението на земеделския стопанин да възстанови получената финансова помощ при прекратяване на агроекологичния ангажимент. Независимо, че разпоредбата на чл. 37 ж ЗСПЗЗ в редакцията, в сила от 07.02.2017 г., не е била действаща към момента на депозиране на заявлението за подпомагане от земеделския стопанин, настоящият състав намира, че с приемането й касаторът не е поставен в обективна невъзможност да изпълни поетите от него агроекологични ангажименти, тъй като те не са обвързани със създаването на масиви за ползване на ливади, а със земеделски парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване "Пасища, мери и ливади", в това число "Естествени пасища и ливади", "Горски ливади и пасища" и "Смесено земеползване", които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС, с повече от 100 кв. м. – арг. от чл. 5, ал. 2 от Наредба № 7. Ето защо, релевираните в тази връзка доводи са неоснователни и не обуславят извод за неправилност на обжалвания съдебен акт. Несъобразени с разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б "а" от Наредба № 7 са аргументите на касатора за недължимост на установеното публично вземане поради изпълнение на поетите ангажименти за календарната 2016 г. Визираната норма предвижда, че земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви в зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, а именно – в размер на 100 % до края на третата година. За ЕТ "Реал – Д- М. Маринов" кампанията на първоначално одобрение е 2016 година, поради което от 01.01.2017 г. е започнал да тече посочения три годишен срок, който не е изтекъл към месец май 2019 г., когато е прекратен агроекологичният му ангажимент. Поради това точно е определен размерът на установено с оспорения АУПДВ публично държавно вземане и не са налице основания за неговата отмяна. Като е приел същото и е отхвърлил предявената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение