Решение № 13335 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2020 г.

Решение № 13335 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Гифтс АДВ" ЕООД, представено от адв. С. Жеков, срещу решение № 2231/27.04.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1978/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22220318000727-091-001/26.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Единственият касационен довод е за неправилност на решението заради нарушение на материалния закон. Според касатора пропуск на съда е да възприеме като факт с правно значение извършено от него начисляване на ДДС в размера на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит в отчетните му регистри по ЗДДС. Заявява убеждение, че ако не се разпореди отмяна на РА се стига до двойно начисляване на един и същи данък. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ са установени в тежест на "Гифтс АДВ" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 12 037. 77 лева и за закъснителна лихва в размер 834. 79 лева. Източник на задълженията за косвен данък е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 09, 11 и 12.2017 г. заради отказ да признаят упражнено от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 12 037. 77 лева. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещни проверки на доставчиците и на оценка на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Съдът е дефинирал пораждащия спорното данъчно предимство фактически състав. Към процесуалните тежести на жалбоподателя е отнесъл доказването на пораждащите правото на данъчен кредит юридически факти. Приел е, че предметът на доставките – печатни услуги/графичен дизайн предполага наличие на материално-техническа база и квалифициран персонал, с каквито двамата доставчици не разполагат, за разлика от получателя. Отсъствали информационни следи за заскладяване и транспортиране на изработените рекламни материали. В хода на съдебното дирене не били представени доказателства за извършено от ДЗЛ самоначисляване на ДДС в размера на ползвания данъчен кредит. Съдът е споделил констатациите на органите по приходите за отсъствието на митническия документ за осъществен внос, посочен в СД за м. 10.2017 г., по който е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер 226. 77 лева. Това сочело на отсъствие на формалната предпоставка по чл. 71, т. 3 ЗДДС за възникване на правото на приспадане. Оспореното решение е правилно. Очевидно касаторът се е отказал от спора за съществуването и размера на установените с РА публични вземания. На това сочи ревокирания с касационната жалба довод за правното значение на извършено от него самоначисляване на ДДС в размера на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Обратно на заявеното от касационния жалбоподател убеждение, със "самоначисляването на ДДС" в отчетните регистри по ЗДДС не е отстранил последиците от упражняването на несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит, така че да се изключи рискът от загуба на данъчни приходи и да се обоснове порок на РА за установяване на задължения за същия данък. При действието на чл. 125, ал. 1 ЗДДС за всеки отчетен период ДЗЛ подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Когато задължението за подаване на СД е изпълнено точно и резултатът за периода е данък за внасяне /чл. 88, ал. 2 ЗДДС/, то декларацията представлява изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Ако периодът с подадена СД е в обхвата на ревизия и с ревизионния акт не се коригират декларираните резултати, то РА е с характер на констативен административен акт. Това не го дисквалифицира като изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК, но и не означава двойно начисляване на един и същи данък. Наличието на повече от едно изпълнителни основания за едно и също вземане/задължение не мултиплицират вземането/задължението. След изтичането на срока за подаването на СД за ревизираните периоди, грешките в подадените декларации в резултат на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС се коригират по реда на чл. 126, ал. 3 ЗДДС. При упражнено право на приспадане на данъчен кредит, което не съществува, чрез включване на данъчния документ в дневника за покупки с ДДС с право на пълен данъчен кредит, корекциите се извършват от органа по приходите чрез промяна на задължението на лицето за съответния период /вж. чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС/. ДЗЛ може да прави корекции самостоятелно само когато не е отразен документ в отчетните регистри – чл. 126, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Тогава съдържанието на корекцията е включването на документа в отчетния регистър за данъчния период, в който грешката е установена. Твърдяните от касатора корекции със "самоначисляване" на ДДС са недължими и неправомерни и не влияят на законосъобразността на извършената от органите по приходите корекция с РА при осъществен данъчен контрол. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 916 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение