Решение № 6087 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на д-р К. П.П. и д-р П. С. Стефанова, от гр. Русе против Решение 256/03.10.2023г. по адм. дело 302/2023г. по описа на Административен съд Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал.1, т. 1 от КСО, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорения пред първата инстанция административен акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Русе, в писмен отговор по жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата се явява неоснователна. С Решение 256/03.10.2023г. по адм. дело 302/2023г. Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на П. С. С. и К. П. П. и двете от rp.Рyce против Решение 1040-17-45 от 25.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е оставена без уважение жалбата им и е потвърдено Разпореждане РО-5-17- 01329657 от 28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Русе за събирането на сумата в размер на 1943, 93 лева, от които главница 1290, 50 лева и лихва 653, 43 лева. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно и не страда от наведените касационни пороци. Административен съд Русе в хода на съдебното производство е събрал всички относими към производството доказателства и е анализирал фактите и обстоятелствата, като е приел за безспорно установено следното: С разпореждане 67 от 04.11.2011 на началник отдел Пенсии" при ТП на НОИ - Русе, на П. Димова е отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО. При редовно преосвидетелстване, от Димова е било представено експертно решение 3990 от 05.12.2017г. на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе, с което е освидетелствана и е определена 80% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране - 26.07.2005г. и срок на инвалидизиране - 01.12.2020 г. В ЕР било отразено: [заличен текст]. Направеният опит за [заличен текст] бил без ефект. ТЕЛК първи състав определил 80% трайно намалена работоспособност, свързани с нарушение в [заличен текст]. Въз основа на така представеното ЕР 3990 от 05.12.2017г. на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ Русе, с разпореждане 47 от 24.01.2018г., считано от 02.10.2017г. на лицето е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, съгласно разпоредбите на чл.90а от КСО в размер на 120.98 лева месечно, със срок до 01.12.2020г. С решение 086 от 12.01.2018г., медицинска комисия при ТП на НОИ Русе оспорва горепосоченото експертно решение относно оценката на неработоспособността, предвид което е образувано административно производство по реда на чл.112 от Закона за здравето. Специализиран състав на НЕЛК по неврологични и УНГ болести след преглед на представените документи, със свое ЕР 0714 от 31.05.2018г. отменя ЕР 3990 от 05.12.2017г. по оценка на работоспособността и определя краен процент трайно намалена работоспособност 60%. НЕЛК приема, че се касае за [заличен текст]. С решение 1309/021 от 18.07.2018г., медицинска комисия при ТП на НОИ - Русе потвърждава оценката на трайно намалената работоспособност и степен на увреждане в посоченото ЕР на НЕЛК 0714 от 31.05.2018г. С разпореждане 2146-17-142/01.08.2018г., считано от същата дата, личната социална пенсия на П. Димова е спряна до влизане в сила решението на НЕЛК. Последното е оспорено от настоящите касационни жалбоподателки пред Административен съд Русе, който оставя жалбата им без разглеждане като просрочена, а с Определение 6673/07.05.2019г. определението на РАС е оставено в сила. С разпореждане 2146-17-424 от 15.10.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, на основание чл. 96, ал.1, т.4 от КСО, считано от 02.10.2017г. е прекратено изплащането на личната социална пенсия за инвалидност в размер на 120.98 лв. на лицето П. Димова. Изготвена е справка с 1046- 17-202 от 20.10.2021г. за неправилно получена пенсия в размер на 1 290.50 лв. за периода от 02.10.2017г. до 31.07.2018г. Във връзка с отмененото ЕР 3990 от 05.12.2017г. на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ Русе и въз основа на Заповед ЗР-5-17-01316611/06.03.2023г. на ръководителя на ТП на НОИ Русе е извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване за периода 02.10.2017г. до 31.07.2018г. на д-р К. П. П. и д-р П. С. С., приключила с Ревизионен акт за начет РМ-5-17-01320560/13.03.2023г. В същият е посочено, че сумата в размер на 1290 лв. главница и 653, 43лв. лихва или общо в размер на 1943.93 лв. подлежи на възстановяване от лекарите участвали в ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе, предвид неоснователното й отпускане въз основа на тяхно отменено ЕР 3990 от 05.12.2017г. С оглед Ревизионен акт за начет РМ-5-17-01320560/13.03.2023г. е издадено Разпореждане РО-5-17-01329657/28.03.2023г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което на К. П. П. и П. С. С. е разпоредено да внесат по сметка на ТП на НОИ- Русе сумата по РА за начет. Разпореждането е оспорено пред Директор на ТП на НОИ Русе по административен ред, който с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1040-17-45/25.04.2023г. отхвърля жалбата. В решението е мотивиран извод, че отмяната на ЕР 3990 от 05.12.2017г. на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ Русе се дължи на нарушение на нормативните разпоредби при издаване акта на медицинската експертиза, предвид което са налице основанията по чл. 110 от КСО за възникване имуществена отговорност за лекарите участвали в същата. Прието е наличието на пряка причинна връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено и отпуснатата неправомерно въз основа на него социална пенсия за инвалидност, стойността на която за процесния период е приета като щета за ДОО. Първоинстанционния съд е взел предвид, че спор по така установените факти липсва и като спорен е разгледал въпросът относно наличието на предпоставките по чл. 110, ал.3, вр. ал. 1, т. 1 от КСО да се търси имуществена отговорност от процесните жалбоподатели. След направения обстоен анализ на относимата правна регламентация Административен съд Русе е обосновал извод за наличие на визираните в оспорения акт основания за ангажиране имуществената отговорност на касаторките. Този извод изцяло се споделя и от настоящият касационен състав, който намира оспореното съдебно решение за обосновано и мотивирано с аргументиран анализ, както на относимите факти и обстоятелства, така и на относимата нормативна уредба. Съгласно нормата на чл. 110, ал.1 от КСО, контролните органи на НОИ имат правомощията да съставят на физически лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Правилно и законосъобразно ревизираната съдебна инстанция е приела, че материалноправното основание за ангажиране на отговорността в конкретния случай е възникнало след отмяната на решението на ТЕЛК и с оглед обстоятелството, че тази отмяна се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. В случая оценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице е била извършена в нарушение на правилата на медицинската експертиза. В конкретния казус, с експертно решение 3990 от 05.12.2017г. на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе, е определена 80% трайно намалена работоспособност на лицето, като в ЕР е отразено, [заличен текст]. ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе определя 80% трайно намалена работоспособност, свързани с нарушение в [заличен текст] след преглед, като е определил същия предвид факта, че [заличен текст] - по част III, раздел I, т.2.3.2 от приложение 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017г. Специализиран състав на НЕЛК по неврологични и УНГ болести след преглед на представените документи със свое ЕР 0714 от 31.05.2018 г. отменя ЕР 3990 от 05.12.2017 г. по оценка на работоспособността и определя краен процент трайно намалена работоспособност 60%. НЕЛК също приема [заличен текст] и съгласно част III, раздел I, т.2.2 от приложение 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017г. определя 60% ТНР без корекция на КПД. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е мотивирал извод, че в процесния случай не се касае до експертна дейност, каквато действително би била дейността по оценяване на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, а до подвеждане на така установените вид и степен на увреждането/установената степен на трайно намалена работоспособност - [заличен текст], съгласно приложение 1. В този случай органите на медицинската експертиза действат в условията на обвързана компетентност и са длъжни да определят % на ТНР според съответната отправна точка (арг. от чл.63, ал.1 от НМЕ и т.Н от Приложение 2). Ето защо като са определили процента на трайно намалена работоспособност съобразно друга отправна точна, обстоятелствата по която не са били налице, същите са изготвили своята експертиза в нарушение на нормативите разпоредби за издаване на съответния акт. С оглед разпоредбата на чл.63, ал.1 от НМЕ, в приложимата редакция към ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение 1. Според т.II от Приложение 2, констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка от приложение 1 към чл.63, ал.1. Съгласно относимата към казуса част III, раздел I, т.2.2 от приложение 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017г., при наличните данни от извършените [заличен текст], което съгласно приложимата отправна точка следва да бъде квалифицирано като [заличен текст], се предвижда определяне на 60% ТНР. В случая ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМ БАЛ - Русе е определил, при тези данни от [заличен текст] и така е подвел наличните вид и степен на увреждане/степен на ТНР под отправната точка по част III, раздел I, т.2.3.2 от Приложение 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017г., която гласи, че при [заличен текст ]определя 80% ТНР. В посочената от ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМБАЛ - Русе отправна точка, с оглед на която е определен ТНР 80% нормативно е заложено изискване да е налице[заличен текст ], което условие в конкретния случай не е налице. Едва при наличие на [заличен текст] и съобразно част III, раздел I, т.2.3.2 от приложение 1 към Наредбата за медицинската експертиза, в приложимата редакция на нормата, действаща от 27.06.2017 г. да се определи ТНР 80 %. В конкретния случай[заличен текст ]на освидетелстваното лице е ирелевантно при извършване на експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването, тъй като при лицето не е установена [заличен текст]. Последното води на извод, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и в разрез с нормативно заложените критерии за това, поради което законосъобразно е била реализирана отговорността им по реда на чл. 110 КСО. Настъпилата щета за ДОО е в резултат на отмененото ЕР 3990 от 05.12.2017 г. на ТЕЛК за общи заболявания първи състав при УМ - Русе с влязло в сила ЕР 0714 от 31.05.2018г. на Специализиран състав на НЕЛК по неврологични и УНГ болести, поради нарушение на материалноправните разпоредби по издаване на актовете на медицинската експертиза, в конкретния случая на Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл. 61 НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. Правилно съдът е приел, че определянето на по-висок процент трайно намалена работоспособност при липса на обективни данни за осъществяване на фактическия състав от хипотезата на правната норма, съдържаща отправната точка за оценка на функционалния дефицит, е в нарушение на относимите правни норми по издаване на актовете на медицинската експертиза. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за неговата отмяна. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателства, анализирайки същите и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода но спора пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение