Решение № 4495 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2016 г.
ВАСПетчленен състав15.04.2016 г.докладчик Здравка Шуменска
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искане на П. С. П., в качеството му на управител на [фирма], за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 10874 от 19.10.2015 г. по адм. дело № 8989 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4495 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на П. С. П., в качеството му на управител на [фирма], за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 10874 от 19.10.2015 г. по адм. дело № 8989 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. В искането са изложени съображения, че е налице основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 4 от АПК, а именно, че страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. С искането се представят доказателства за връчване на книжа и документи на адреса, посочен като седалище и адрес на управление. Ответната страна по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. оспорва същото като неоснователно чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. А. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането за отмяна и изложените в него съображения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадена в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество е неоснователно. Административният съд - С. град е бил сезиран от [фирма] с жалба срещу ревизионен акт № [ЕГН] от 11.04.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1139 от 28.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - [населено място], като е образувано адм. дело № 7673 по описа за 2013 г. С решение № 4147 от 15.06.2015 г. постановено по него, съдът е уважил жалбата на дружеството. В резултат на депозирана касационна жалба от органа по приходите е образувано адм. дело № 8989 по описа за 2015 г. на ВАС, осмо отделение. По него е постановено решение № 10874 от 19.10.2015 г. и с него е отменено съдебното решение, като е постановено такова по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество срещу оспорения ревизионен акт. Искането за отмяна е насочено към това съдебно решение на касационната инстанция. От изложените в искането за отмяна доводи за наличие на основанието по чл. 239, т. 5 от АПК се установява, че искателят твърди за нарушени съдопроизводствени правила, в резултат на което е бил лишен от възможността да участва в делото поради неправилното му призоваване, а това рефлектира върху правото му на защита, тъй като се явява ответна страна в това съдебно касационно производство. От данните по делото се констатира, че в първоинстанционното производство търговското дружество е имало процесуален представител - адвокат, като съдебните заседания са редовно провеждани. Впоследствие по твърдение на жалбоподателя е прието, че упълномощаването му по отношение на същия е било оттеглено и в последвалите открити съдебни заседания не е участвал управителят на дружеството. Това е така понеже същият е пускал молби за гледане на делото без негово участие, както и че е уведомен за датите на провеждане на същите, и не прави възражения. В производството не е участвало друго лице, което да е упълномощено лице, като съобщението за изготвения съдебен акт е връчено при условията на чл. 50, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Призоваването в касационното производство е извършено отново по посочения начин, като всички призовки по двете производства, след оттеглянето на адвоката са изпращани на адреса, който представлява седалище на търговското дружество и негов адрес на управление, видно от справките в Търговския регистър, които са правени. Във връщаните отрязъци е направено отбелязване от служебното лице - призовкар, че на "адреса няма служител или представляващ на дружеството", на когото да се връчват призовките, като фирмата се намира на този адрес. Както беше посочено предмет на преценка се явява твърдяното нарушение на съдопроизводствени правила, които водят до ограничаване пълно или частично на правото на участие в съдебното производство. По делото безспорно се установява, че адресът на търговското дружество е посоченият от неговия управител както и че той е посещаван многократно от съдебния служител. Същото следва да осигури възможност за връчване на съдебни книжа и документи, като от представените с искането доказателства (удостоверение за актуално състояние от ТР, 2 броя годишни финансови отчети по отношение искателя и [фирма], покана за доброволно изпълнение, писмо от [фирма], съобщение по изп. дело при ЧСИ и др.) не може да се направи категоричен извод, че уведомяване на посочения адрес е правено редовно при спазване на процесуални правила затова, а по делото такова уведомяване не е правено по вина на съдебния служител. Това е така понеже по делото не се оспорва, че адресът на жалбоподателя е същият, както и че той е бил посещаван, а дали са спазени правилата за уведомяване, съответно връчване на съобщения. Преценката за неоснователност на искането се обосновава и от избирателността при връчването на книжа и документи, с оглед на поведението на жалбоподателя в първоинстанционното производство и това в касационното производство, както и редовното участие на същия при и без връчване на призовки и съобщения след молбата от 11.03.2015 г. до АССГ под № 6066 (лист 201 от съд. досие по адм. дело № 7673/2013 г. на АССГ). По делото не се установява нарушаване от страна на касационния съдебен състав на разпоредбата на чл. 50 от ГПК, на която се е позовал по повод проведеното съдебно заседание на 6.10.2015 г. Искането за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,