Решение № 4837 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 369/2021 г.

Решение № 4837 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 369/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Пловдив (ТП на НОИ-Пловдив) против Решение № 2009/09.11.2020 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело № 130/2020 г., с което съдът: отменил по жалба на В. Б., от гр. Пловдив, Решение № 2153-15-328/19.12.2019 г. на директор на ТП на НОИ-Пловдив, ведно с потвърденото Разпореждане №[номер]/ Протокол №N01432/24.10.2019 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ-Пловдив, изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-15-3206/26.07.2017 г., при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивната част на решението, както и ответникът бил осъден да заплати на В. Б. сторените разноски по производството в размер на 600 лева. Твърди се от касатора, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна, както и да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. Б., чрез адв. Б. П., изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на решението на административния съд, обективирано в писмен отговор по делото. Моли за присъждане на съдебните разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че за да отмени административния акт, съдът обосновано е приел, че административният орган не е отчел всички събрани в хода на производството доказателства и не е изяснил всички релевантни факти от значение за правния спор. При постановяване на решението си съдът правилно е приложил материалния закон, в съответствие със съдопроизводствените правила, поради което не били налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК. При извършената служебна проверка, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Решение № 2153-15-328/19.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, ведно с потвърденото Разпореждане №[номер]/Протокол №N01432/24.10.2019 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ-Пловдив. Решението на административният орган е издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и с него е била оставена без уважение жалбата на лицето с вх. № 1012-15-411/22.11.2019 г. и вх. № 1130-15-1111/06.12.2019 г. против цитираното разпореждане от 24.10.2019 година. Фактическите установявания, въз основа на които първоинстанционният съд е формирал своите правни изводи са следните: В. Б. е подал заявление вх. № 16801/12.03.2008 г., с което е поискал отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и съответно е представил изискуемите се документи, ведно с Експертно решение № 0565 от заседание № 035, проведено на 19.02.2008 г. на Специализирана ТЕЛК при МБАЛ "Пловдив" АД и Решение № 01760 от заседание № 088, проведено на 14.03.2008 г. на медицинска комисия при Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив. С Разпореждане №[номер]/Протокол № 01029/02.04.2008 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл. 101 и § 8 от ПЗР на КСО, считано от 19.10.2007 г., на жалбоподателя е бил определен размер на лична пенсия поради общо заболяване при установена над 50 % /70. 99%/ намалена работоспособност. Прието е от съда, че с него осигурителният стаж на Б. до датата на инвалидизирането поради общо заболяване (31.08.2007 г.) е възлизал на 23 г. 02 м. 24 д. На основание чл. 75, ал. 1 и ал. 2 КСО на В. Б. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 150, 84 лева. Със заявление № 2113-15-3206/26.07.2017 г. до пенсионния орган жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последвала е проверка на исканията му и на основание чл. 108 КСО същата е била извършена. Въз основа на действията на компетентните длъжностни лица е бил издаден констативен протокол №КВ-5-15-00-455331/24.11.2017 година. Съгласно съдържанието му на Б. не е бил зачетен осигурителен стаж и доход за периода 01.01.2005 г. – 18.10.2007 г. с констатации и относно началната дата на пенсията. Органът с решението си отрекъл, че лицето е заплатило сумата в размер на 3717, 08 лв. по сметка на НАП, която представлява неразпределена сума на ДОО помесечно, като не били посочени погасените главници и лихви за процесния период. Съдът е констатирал, че са налице съществени противоречия в изложените обстоятелства от административния орган в процесното решение, в Разпореждане №[номер]/протокол № 01464/24.11.2017 г. и констативния протокол, доколкото на Б. не бил зачетен осигурителен стаж и доход за времето 01.01.2005 г. - 18.10.2007 г., защото от органа се е твърдяло неподаване от страна на лицето, на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а в същото време длъжностното лице не е оспорвало внесената от Б. сума в размер на 3717, 08 лв. за погасяване на задължения към ДОО. Поради това обстоятелство, на лицето не била издадена и служебна бележка за зачитане на стажа и дохода за периода, но пък му била отпусната пенсия в по-висок размер. На следващо място, със заявление № 2121-15-84/18.07.2019 г. Б. е поискал да му се преизчисли личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като бъде взет предвид осигурителния стаж за периода 2006 г. – 2009 г., който не е бил включен при отпускане на пенсията. За тази цел контролните органи на ТП на НОИ-Пловдив отново са извършили проверка, обективирана в констативен протокол №КВ-5-15-00651598/19.09.2019 г. и са били издадени задължителни предписания №ЗД-1-15-00651551/19.09.2019 година. По делото е било прието заключение на единична съдебно – икономическа експертиза, което е било кредитирано от съда и съгласно него Б. е декларирал периоди на упражняване на дейност, съответно, че е пенсионер и не желае да се осигурява от 19.10.2007 година. Констатирано е от вещото лице плащане от негова страна по нареден превод от с/ка на ЧСИ К. Д. по изпълнително дело № 123/2012 г. с основание задължение 550101 за сумата от 3 717. 08 лв. по с/ка на НАП. Съдът е приел за установено въз основа на заключението на експерта, което не е било оспорено в тази му част, че отчетените месеци на осигуряване са за периодите на 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2009 г. помесечно, а сумата от 3 717. 08 лв. е наредена към банкова бюджетна сметка на НАП за отчитане на ДОО, като е посочена и конкретната сметка. Вещото лице е установило от предоставената от НОИ справка от м. 08. 2020 г. "Данни от регистър на осигурени лица" за В. Б., че задължителни предписания №ЗД-1-15-00651551/19.09.2019 г. са изпълнени. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд уважава оспорването на акта, като го отменя, поради констатирани съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до неправилно приложение на материалния закон, а оттам и до незаконосъобразност. Обосновава се с допуснати нарушения на чл. 35 и 59 АПК, по – конкретно административният акт съдържал съществени противоречия между фактическите и правните основания, които били изложени в него, поради неизясняване от страна на административния орган, на фактите и обстоятелствата, които са били относими към искането му. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователни са поддържаните касационни възражения на директора на ТП на НОИ-Пловдив за неправилност на първоинстационното решение. Правилно административният съд е констатирал наличие на неизпълнение на задължението на административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, предвид задълженията, които има по чл. 35 и чл. 36 АПК. Обосновано съдът е достигнал до извод, че органът при издаване на оспореното решение не е обсъдил обстоятелството, че със сумата от 3717, 08 лв. лицето е погасило своите задължения към ДОО за спорните периоди, който извод съответно е бил потвърден със заключението на вещото лице. Обосновано съдът се е позовал на релевантната редакция на чл. 70, ал. 3 и ал. 2 КСО, регламентиращи размера на дохода, от който се изчислява пенсията, като релевантен е в случая не само средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, но и изчисления индивидуален коефициент на лицето. Доколкото пенсията за осигурителен стаж и възраст на Б. е била отпусната с начална дата преди 1 януари 2019 г. (в случая считано от 27.05.2017 г. по чл. 68, ал. 3 КСО), индивидуалният коефициент следва да се изчисли според правилото на чл. 70, ал. 4 КСО. Осигурителният стаж и доход на Б. за периода 2006 г. – 2009 г., на основание, които се иска преизчисляване пенсията за ОСВ по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО, следва да бъдат съобразени с констатациите, че е погасил задълженията за ДОО с процесната сума, внесена по сметка на НАП. Последното обстоятелство изрично е признато от касатора и в касационната жалба, но това не променя правния извод на административния съд за противоречие в мотивите на издадения административен акт, във връзка с доводите на органа, че Б. е бил запознат с проблема на неразпределената сума за осигурителни вноски, но не е направил необходимото, за да бъде тя отнесена по предназначение. В съответствие с чл. 70 КСО органът трябва да определи средномесечния осигурителен доход на базата на възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила по изложените съображения. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. Ответникът своевременно е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред касационната инстанция в размер на 350 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г. и списък с разноските по чл. 80 ГПК. Предвид и представените доказателства за тяхното заплащане, на ответната страна се дължи от касатора сумата 350 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение