Решение № 53 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 3130/2017 г.

Решение № 53 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 3130/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на И. Г. Ч. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 4739 от 29.06.2017 г., по гр. д. № 4568/2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд № 6630 от 13.01.2016 г., по гр. д. № 76234/2015 г. за уважаване на предявения от Г. Т. Б. положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 14 500 лв., по запис на заповед, издаден на 10.11.2014 г., с падеж 16.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2015 г. до окончателното и изплащане, за която е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 27.02.2015 г., по ч. гр. д. № 9562/2015 г. на СРС. Поддържаното от молителя отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е обосновано с твърдение за нарушаване правото му на защита от въззивния съд, предвид изрично отразената в диспозитива на въззивния съдебен акт, предмет на исканата отмяна, негова необжалваемост пред ВКС. Изложени са съображения, че в резултат на допуснатото от въззивния съд нарушение на процесуалните правила страната - молител е лишена от право на триинстанционно разглеждане на спора и невъзможност реално до защити интересите си. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 2 ГПК, изложените от молителя твърдения, приложените по делото доказателства и извършената по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК проверка за допустимостта на молбата за отмяна, намира: Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, разпоредба - аналогична на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), законодателят изчерпателно е въвел хипотезите, при които е налице соченото основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основано начало, че на всяка надлежно конституирана страна в процеса следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, лично или чрез пълномощник, за да защити интересите си. Затова на отмяна по осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК подлежи онова влязло в сила решение, постановено в редовно инстанционно производство, по което на страната е отнета гарантираната и от законодателя възможност да участва по делото, поради нарушаване на установените от процесуалния закон правила за призоваване, поради невъзможност да се яви в процеса, или когато е била ненадлежно представлявана. В случая освен, че молителят въобще не е въвел твърдение за нарушаване на конкретно императивно съдопроизводствено правило, свързано с участието и защитата му в процеса, то само по себе си съдържащото се в диспозитива на въззивния съдебен акт указание за неговата необжалваемост не поражда правни последици за страните, извън установените от законодателят. Поради това и даденото в решението на СГС указание за необжалваемост на постановеното решение пред ВКС, дори и евентуално неправилно, не попада в нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съгласно формираната и трайно непротиворечива практика на ВКС. Отделен остава въпросът, че в случая въззивният съд е съобразил ограниченията за касационен контрол, въведени с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията и, обнародвана в ДВ бр. 50/2015 г., предвид безспорния търговски характер на делото, който не е обусловен от качеството на страните на ФЛ и цената на предявения установителен иск. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответникът в извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303, ал. 1 и сл. ГПК не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, съставът на ВКС, ТК не присъжда такива. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС