Решение № 1983 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2020 г.

Решение № 1983 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бояр Инвест" ЕООД, представено от адв. И. Райчинова, срещу решение № 4163/24.07.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10420 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22220518005544-091-001/24.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществените съдопроизводствени правила и с материалния закон. Твърди пропуск на съда да формира мотиви по спора за съществуването на установените задължения с РА за ДДС на дружеството по декларирани от него доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната с получател британското дружество "Rent" Ltd. Отправя упреци към дейността на съда по допускане и преценка на доказателствените средства при решаване на спора за отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Структурни технологии" ЕООД. Според него противоречащи на процесуалния закон са отказът за допускане на гласни доказателствени средства за установяване на осъществяването на фактурираните от доставчика услуги, пропускът да се обсъдят представените в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства, включително заключенията на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, липсата на собствени мотиви на съда и възпроизвеждането на изводите от потвърждаващото ревизионния акт решение на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". Предлага основана на собствена преценка на информационните източници интерпретация на фактите от значение за съществуването на установените с РА публични задължения. Правните му твърдения са за правилност на избора му да третира доставките на услуги с получател "Rent" Ltd като такива с място на изпълнение извън територията на страната, за които не е дължал начисляване на ДДС, както и за възникнало по фактурите на "Структурни технологии" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит. Така обосновава незаконосъобразността на РА, обвързващ установяването на задължения за ДДС с място на изпълнение на доставките на услуги на територията на страната и с отсъствие на материалните предпоставки за възникване на правото на приспадане, а съответно и противоречието с материалния закон на първоинстанционното решение. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Бояр Инвест" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 105 272. 52 лева и за лихви за забава в общ размер 5 027. 87 лева. Източник на задължението за косвения данък е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди от м. 05 до м. 10.2018 г. За всички ревизирани периоди без д. п. м. 09.2018 г. ДЗЛ е декларирало данък за възстановяване, като общо за периодите размерът му е 48 483. 34 лева. По РА е установено задължение за данък за внасяне в общ размер 56 789. 18 лева. Корекцията е резултат от начисляване на ДДС в общ размер 49 433. 58 лева на основание чл. 86 във вр. с чл. 67, ал. 2 ЗДДС за декларирани от РЛ доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка с получател "Rent" Ltd с VIN [номер] и отказ да се признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 55 838. 94 лева по издадени от "Структурни технологии" ЕООД фактури за консултантски услуги по договор. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Съдът е признал е компетентността на издателите на му и е отрекъл в извънсъдебната фаза на производството да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Констатациите в мотивите на съдебния акт буквално възсъздават части от акта на решаващия орган и описват избирателно процесуални действия на страните в процеса и на други участници в него. Правни изводи са обективирани само по спора за правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата и констатации по фактите. Липсват правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения в корелация с начисляването на данъка за декларираните доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП. Доказателствените източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. В хода на съдебното дирене са приети в о. с. з. на 23.06.2020 г. заключения на ССЕ и на СТЕ. Съдът в края на стр. 3 от решението е заявил намерение да възпроизведе съдържанието им, което не е осъществил. В същото заседание са приети представени от жалбоподателя писмени доказателства, за чието съществуване не е споменато. Пак в това заседание не е допуснат поискан от жалбоподателя свидетел. Определението на съда за отхвърляне на доказателственото искане е мотивирано със становището на ответника без да са посочени основания за недопускане на доказателството измежду тези по чл. 159 ГПК, а всъщност исканото доказателство е допустимо, относимо и необходимо. С арг. от чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2, т. 2, пр. 2 ДОПК свидетелските показания са допустими. Те са и относими, тъй като са насочени към установяване на спорния правнорелевантен факт на осъществяването на доставките, за които органите по приходите са отрекли правото на приспадане на данъчен кредит. Необходимостта следва от обстоятелството, че и след приобщаването в извънсъдебната фаза на производството на писмените обяснения на лицето, посочено като свидетел, фактът от предмета на доказване е останал спорен, т. е той и е в обхвата на доказване. Опущенията на съда в процеса на доказване опорочават и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се постави отново въпроса за допускане и събиране на гласни доказателствени средства. Дължимо е постановяване на заключителен съдебен акт със съдържанието по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение