Решение № 5632 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10731/2011 г.

Решение № 5632 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10731/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Константин Любомиров Жипонов от гр. София, подадена от пълномощника - адв. В. Герова, срещу решение № 3563/18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 2278/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № РД-09-161/6.04.2011 г. г. на кмета на район "Надежда", Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, според която в една част от имота мероприятието по отреждане не било реализирано, а полагането на асфалт намира за недостатъчно да се приеме, че е налице изграден паркинг, още повече, че съдът не се е произнесъл по законността на изградените сгради и извършено строителство, с което обуславя извод за незастроена площ от 2 842,36 кв. м. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което да се отмени оспорения административен акт-изцяло, или поне за площ от 2 842,36 кв. м. В открито съдебно заседание не се явява, в писмено становище от пълномощника на касатора, с характер на писмени бележки, поддържа жалбата. Ответникът - кметът на район "Надежда", Столична община, в писмено становище оспорва жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, по съображения че съдът е съобразил заключението на СТЕ, че е изградена асфалтова площадка в процесния имот, поради което намира за правилен неговият извод, че наличието на асфалтов паркинг означава фактическо застрояване в остатъка от имота, по смисъла на нормативните определения за застроена площ. Намира наведените доводи за необоснованост на решението предвид неизследване на обстоятелства относно законността на изграденият паркинг и положената асфалтова настилка за неоснователни. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвоното решение състав на Административен съд - София град отхвърлил жалбата на Константин Любомиров Жипонов срещу заповед № РД-09-161/6.04.2011 г. на кмета на район "Надежда", Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 3 по протокол № 21 от 6.04.2011 г г. на техническата комисия на общината, с което е прието, че целите претендирани с молба вх. № АС-9400-29 от 4.02.2010 за възстановяване имоти, а именно пл. № 60208,60216,60214, 60213, 61209, 61250, 61251, 60212 и 60211 от кадастрален лист 139, м. "Складова зона Илиянци-Връбница " по действащия план на град София, са застроени изцяло и попадат в границите на реализирано мероприятие - в кв. 1, УПИ ХIХ - за циркова база, склад и търговия. Съдът установил, че с молба вх. № АС-9400-29 от 04.02.2010 г., жалбоподателят, в качеството на наследник на Гъла и К. Жипонови, поискал издаване на основание чл. 13 от ППЗСПЗЗ на удостоверение за претендирани от него за възстановяване недвижими имоти, а именно пл. № 60208, 60216,60214, 60213, 61209, 61250, 61251,60212 и 60211 от кадастрален лист 139, м. "Складова зона Илиянци-Връбница " по действащия план на град София. Посочил, че това искане е разгледано от комисия в Протокол № 21 от 6.04.2011 г., като в т. 3 от протокола е взето решение, че цялата площ на претендирания имот е застроена, тъй като попада в реализирано мероприятие, и на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ кметът на район "Надежда", Столична община издал оспорената заповед, с която одобрил решението на комисията. Съдът назначил и кредитирал съдебно-техническа експертиза, с която установил, че процесните девет имоти с пл. № 60208, 60216,60214, 60213, 61209, 61250, 61251, 60212 и 60211 от кадастрален лист 139, попадат в УПИ XIX с отреждане "За циркова база склад и търговия" от кв. 1, м. "Складова зона Илиянци-Връбница" по действащия план на град София за района, приет с решение № 9 по протокол № 20 от 22.01.2001 г на СОС. Посочил, че предходният регулационен план за района е одобрен със заповед № 534 от 19.12.1960 г., като процесните имоти попадат в кв. la c отреждане "За Министерство на културата, склад за декори и база на циркове", като имотите по този план са нанесени, и с изменение със заповед № 314 от 3.10.1966 г. отреждането на квартала е за "Комитет на културата и изкуствата, за циркова база". Съобразил, че в обхвата на процесния имот са изградени четири масивни стопански сгради-складове, изградени са входове извън контура на сградите, а останалата част от имота попада в площ - асфалтиран паркинг. Приел, че е осъществено фактическо строителство с изградени складове и паркинг с асфалтова настилка, като освен реално извършеното застрояване, определената от вещото лице като незастроена част с площ от 2 842,36 кв. м по заключението на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, представлява асфалтирана площ - паркинг, поради което представлява строителство по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. При установените фактически обстоятелства е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Решението е съобразено с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от същия правилник. Съобразно чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по ал. 2, т. 2 и 3 на същия член, включва застроената площ на сградата и прилежащия терен. Съгласно относимата за случая разпоредба на чл. 11, ал. 4 (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2008 г.), застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината. С оглед горното първоинстанционният съд правилно е определил правомощията на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи, включени в урбанизирани територии, като правилно е приложил § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в който при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии и които следва да бъдат съобразени при определяне на застроената и свободна от застрояване част. Съобразил и § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията в относимата редакция, както и че самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. и на хигиенните и противопожарните норми. При изпълнение на посочените разпоредби съдът е осъществил контрол за законосъобразност на акта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и относимите към определяне на застроените части разпоредби на Закона за устройство на територията, по отношение дефинирането на "строежи" и "прилежащ" терен". Възраженията на касатора, че от една страна застрояването на имота за площ от 2397 кв. м е с незаконно строителство, при липса на издадени строителни книжа, а от друга страна част от имота с площ от 2 842,36 кв. м с асфалтиран паркинг, е свободна от застрояване, поради което за целия имот следвало да се приеме, че е свободен от застрояване, не намира опора в закона и доказателствата по делото. Предвид установеното от СТЕ, че е извършено застрояване със сгради и сервитутни отстояния към сградите в едната част от имота, а другата представлява асфалтова настилка на паркинг, правилно при тези данни първоинстанционният съд е приел, че нито една от посочените части не е свободна от застрояване. Неоснователни са възраженията на касатора и по отношение характера на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В съответствие с материалния закон административният съд е посочил, че производството по реда на чл. 11, ал. 4ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета, за определяне застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. Правилно и обосновано съдът е приел, че в това производство не се изследват въпроси, свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяване на земеделската земя, в който смисъл неправилно се е произнесла СТЕ. Последното, съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява предпоставките по чл. 11 от ППЗСПЗЗ, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че неправилно не е изследвано дали извършеното застрояване е законно. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не може да се обсъжда въпроса за законосъобразността на реализираното строителство. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. В производството следва да се установи дали върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, а преценката относно възможността за възстановяване на тази част от имота на бившите собственици по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е от компетентност на съответната служба по земеделие. Противно на твърдяното, съдът се е съобразил със заключението на СТЕ, включително и с отразяването, че в едната част от процесния имот е изградена асфалтова площадка. Правилен е неговият извод, че наличието на асфалтов паркинг означава фактическо застрояване в остатъка от имота по смисъла на посочените по-горе нормативни определения за застроена площ. По тези съображения наведените доводи за необоснованост на решението предвид неизследване на обстоятелства относно законността на изграденият паркинг и положената асфалтова настилка са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на съда, че в конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения в процесния имот са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като е извършено построяване на сгради, с отразени сервитутни отстояния, както и е изградена асфалтирана настилка /паркинг/. Посочената по СТЕ като "незастроена част", оцветена в червено по приложената на л. 62 от делото скица представляваща няколко терена с обща площ от 2842.36 кв. м., заключена между букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-2-1-5-А и цифри 6-7-8-9-6 върху която не са реализирани сгради, правилно е преценена от съда като застроена поради наличие на изграден асфалтиран паркинг, установен на място и посочен от вещото лице на стр. 2 от експертното заключение. Твърдението за "непълнота на техническата експертиза" не отговаря на действителното положение, а и оспорващият не е поискал допълнителна или тройна. Непълнотата на доказателствата, по аргумент от чл. 209, т. 3 АПК не е касационно основание. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски по делото, направено от ответната страна- кметът на СО - район " район Надежда - чрез юрисконсулт А. Георгиева за защита пред ВАС, в размер на 400 лева, е частично основателно, поради което, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64/2004 г., изм. ДВ. бр. 2/2009 г. В останалата част до размера на 400 лева като неоснователно искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение